Решение № 12982 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ д-р Ф. ЕООД, с ЕИК 206787607, със седалище и адрес на управление - град Поморие, [улица], представлявано от управителя д-р А. М. Ф. против Решение 4147/07.05.2025 г.на Административен съд Бургас по адм. дело 2226 /2024 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ д-р Ф. ЕООД, против заповед за налагане на санкции 02/РД-25-1841/11.11.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас и е осъдил Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ д-р Ф. ЕООД, да заплати на Районната здравноосигурителна каса - Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Иска се отмяна на оспореното решение с произтичащите от това законови последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса Бургас оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ д-р Ф. ЕООД, против заповед за налагане на санкции 02/РД-25-1841/11.11.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас. За да достигне до този извод съдът приема за установено, че лечебното заведение и НЗОК са обвързани от административен договор за предоставяне на медицински услуги, измежду които и спорните такива, посочени в заповедта за налагане на санкции. Същата е издадена след образувано административно производство съгласно заповед РД-25-1660/21.10.2024 г., с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2, ал. 6, ал. 8 от ЗЗО и глава 20 и 21 от НРД за МД за 2023-2025 г., директорът на РЗОК Бургас е разпоредил извършване на проверка на Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ д-р Ф. ЕООД със срок - до 15.11.2024 г., и задача: контрол относно възникнали обстоятелства във връзка с жалба с вх. 02/94-01-68/17.10.2024 г., постъпила в РЗОК Бургас. За резултатите от назначената със заповедта на директора на РЗОК Бургас, проверка е бил съставен протокол 1411/28.10.2024 г., връчен на управителя на проверяваното лечебно заведение. Според т.1 от протокола е констатирано нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация по приложение 2 към НРД за МД за 2023-2025 г. Прието е, че д-р А. Ф. е извършил на ЗОЛ И. Ц. Т. с [ЕГН] амбулаторен първичен преглед, по амбулаторен лист (АЛ) (бл. МЗ-НЗОК 1) 24257D08СС1F/13.09.2024 г., без да е предоставил на ЗОЛ, екземпляр от АЛ на хартиен носител за подпис. Установено е, че амбулаторният лист не е разпечатан и съхранен в амбулаторията на изпълнителя. Посочено е, че нарушението е извършено от Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ д-р Ф. ЕООД, както и че нарушението е извършено за първи път. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 243, чл.244, ал. 2, т. І Амбулаторен лист (бл. МЗ-НЗОК 1), буква Б, във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 1 и чл. 245, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. Във връзка с т.1 компетентните длъжностни лица контрольори са установили, че има неверни данни в отчетите и справките, изискуеми по договора на изпълнителя на медицинската помощ. След справка от масивите на НЗОК/РЗОК за ЗОЛ И. Ц. Т. било отчетено и заплатено по АЛ (МЗ-НЗОК 1) 24270104А17F/26.09.2024 г. с МКБ Н 11.3 вторичен преглед (т. 2 от заповедта), който не бил извършен от д-р Ф., специалист по очни болести. Въз основа на констатациите в протокол 1411/28.10.2024 г. е издадена и оспорената заповед, с която на жалбоподателя, на основание чл. 457, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г., е наложена санкция финансова неустойка в размер на 50 лева и на основание чл. 462, ал. 1, б. а от НРД за МД за 2023-2025 г., е наложена санкция прекратяване на договора частично, по отношение на д-р А. М. Ф., изпълнител на СИМП по пакет Очни болести. За установяване на спорните по делото релевантни факти, съдът е събрал и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. Показанията им, които свидетелстват за лично възприети факти и обстоятелства, са съотнесени към писмените доказателства. Преценката на доказателства от страна на съда поотделно и в тяхната съвкупност е обосновала и правния извод за неоснователност на първоинстанционната жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд вярно и обективно е установил относимата фактическа обстановка по делото. Обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административно- производствените правила от категорията на съществените и да налагат неговата отмяна. Оспореното решение е издадено от материално компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и при надлежно мотивиране. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на КПК, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 243 от НРД за МД за 2023-2025 г. документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложение 2 и глава десета. Според описаното изпълнение на нарушението в заповедта деянието се изразява в неспазване на установените изисквания за работа с медицинска документация по приложение 2 към НРД за МД за 2023-2025 г., тъй като д-р А. Ф. е извършил на ЗОЛ И. Ц. Т. с [ЕГН] амбулаторен първичен преглед, по амбулаторен лист (АЛ) (бл. МЗ-НЗОК 1) 24257D08СС1F/13.09.2024 г., без да е предоставил на ЗОЛ, екземпляр от АЛ на хартиен носител за подпис. Нарушението е доказано, защото според чл. 244, ал. 2, т. І, буква Б от НРД за МД за 2023-2025 г., амбулаторният лист (бл. МЗ-НЗОК ) е част от документооборота по ал. 1. Той се издава от лекаря от лечебното заведение за СИМП. Амбулаторен лист за всеки проведен преглед се издава от лекаря специалист като електронен документ. Пациентът подписва амбулаторния лист, с което удостоверява, че е информиран за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати, като с подписа си декларира, че към момента на прегледа не е хоспитализиран. За нуждите на предоставянето на амбулаторния лист на пациента, амбулаторният лист може да бъде генериран и отпечатан и на хартиен носител, при спазване на изискванията, реквизитите и стандарта на документа, посочени в приложение 2. По делото безспорно е било установено, че в конкретната хипотеза д-р Ф. не е представил поискания и саморъчно подписан от ЗОЛ болничен лист. По т.2 от заповедта е установено, че за ЗОЛ И. Ц. Т. е отчетен консултативен вторичен преглед по АЛ (бл. МЗ-НЗОК 1) 24270104А17F/26.09.2024 г., с МКБ Н11.3 от д-р Ф., като дейността по амбулаторния лист е заплатена от РЗОК Бургас, а видно от съдържанието на подадената жалба и проведената анкета с И. Т., отчетеният към РЗОК преглед не е извършен. Органът е посочил като правно основание на нарушението чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО, чл. 103, ал. 2 във връзка с чл. 198, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. Според предвиденото в чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО, директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Налагането на санкция прекратяване на договор е посочено в чл. 462, ал. 1, б. а от Националния рамков договор РД-НС-01-2 от 1 септември 2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023-2025 г. Според разпоредбата управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция прекратяване на договора при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Видно от чл. 103, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г., в случаите по чл. 59, ал. 11, т. 1 и 2 от ЗЗО договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК по реда на глава двадесет и първа. Спорният въпрос дали д-р Ф. е извършил вторичния преглед на И. Ц., правилно е изяснен от съда, като въз основа на приетите по делото доказателства отчетеният към РЗОК вторичен преглед по АЛ 24270104А17F/26.09.2024 г. не е извършен. В този смисъл съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Т., А. и доктор Б.. Поради предоставените неверни данни за осъществена медицинска помощ правилно органът е приел, че следва да се наложи санкцията прекратяване на договор в хипотезата на чл. 462, ал. 1, б. "а)" от НРД за МД 2023-2025 г., във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. "а", предл. първо от ЗЗО. По изложените съображения оспореното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на сторените в касационно производство съдебни разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на РЗОК, сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,