Решение № 6602 от 5.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Мони транс 2011 ЕООД, чрез адв. К. Груев, срещу Решение 129 от 30.12.2021 г. на Административен съд Видин, постановено по адм. дело 233/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Протокол изх.ПР 2101731 от 26.02.2021 година, издаден от Дирекция Инспекция по труда Видин, потвърден с Решение изх. 21013215 от 16.03.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, в частта относно дадените предписания по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от протокола. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли съдът да отмени решението на административния съд в обжалваните части и реши въпроса по същество, като отмени административния акт. Претендира разноски. Ответникът Дирекция Инспекция по труда (ДИТ) Видин, чрез А. Грънчарова служител с юридическо образование, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Видин, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Видин е бил Протокол изх. ПР 2101731 от 26.02.2021 г., издаден от Дирекция Инспекция по труда Видин, потвърден с Решение изх. 21013215 от 16.03.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, в частта относно дадените предписания по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от протокола. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон и неговата цел. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че по повод настъпила трудова злополука (ПТП) с участието на К. Белковски, И. Ковачев, А. Йорданов и Н. Николов всичките наети в дружествотожалбоподател на длъжност шофьор товарен автомобил (международен транспорт), е извършена проверка на Мони транс 2011 ЕООД от контролните органи на ДИТ Видин. Констатирано е, че и четиримата имат трудови договори с дружеството и са били командировани през месец декември 2020 г. за извършване на международен превоз по различни релации в Италия, Италия-Франция и Франция-Италия, за които има оформени пътни листове за датите на извършването на транспорт. Установено е обаче, че липсват индивидуални дневници по образец, съгласно Приложение към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (НОРВЛИТДАТ), както и заповеди за командироване на лицата, за дните, в които работниците не са извършвали транспорт. Поради това от страна на административния орган е прието, че индивидуални дневници за месец декември 2020 г. за посочените работници не са съставени, както и че не са издадени командировъчни заповеди за дните, в които работниците не са извършвали транспорт. Прието е, че за тези дни не са определени командировъчни пари в нарушение на чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), а също така, и че част от транспортните дейности, които са извършвани, са каботажни по смисъла на Регламент /ЕО/1072/2009, поради което работниците не са командировани законосъобразно по реда на чл. 121а КТ, както и че не е сключено допълнително споразумение по реда на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в нарушение на чл. 7 от посочената Наредба. При тази фактическа обстановка са дадени и оспорените задължителни предписания, а именно : Работодателят да отчете работното време за месец декември 2020 г., на транспортните работници К. Белковски, И. Ковачев, А. Йорданов и Н. Николов в индивидуални дневници по образец за всяко лице, съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от НОРВЛИТДАТ (т. 1); да отчита работното време на транспортните работници в индивидуален дневник по образец за всяко лице съгласно Приложение към чл. 11, ал. 1, от същата наредба (т. 2); при командироване на работниците на основание чл. 121, ал. 1 от КТ да издава командировъчни заповеди, съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина НСКСЧ (т. 3); да определи на И. Ковачев и Н. Николов за командироването им при условията на чл. 121, ал. 1 от КТ командировъчни пари и за дните, в които не са извършвали транспорт, съгласно разпоредбите на чл. 215, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ (т. 4 и т. 5), както и в случаите на каботаж да командирова работниците по реда на 121а от КТ, в това число, да сключва допълнително споразумение по реда на чл. 2, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, съгласно чл. 7 от Наредбата (т. 6). Предписанията в т. 1 до т. 6 включително са обжалвани пред изпълнителния директор на ИА Главна инспекция по труда, който с Решение изх. 21013215 от 16.03.2021 година е отхвърлил жалбата, като е изложил подробни съображения по всяко едно от дадените предписания. С обжалваното решение първоинстанционният съд е е оставил без уважение жалбата, с която е сезиран и е присъдил в тежест на дружеството разноските по делото. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. С оглед събраните доказателства съдът обосновано е приел, че са били налице материалните предпоставки за издаването на оспорените предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от НОРВЛИТДАТ работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, се отчита от работодателите в индивидуален дневник за всяко лице по образец съгласно приложението. Дневниците се съхраняват за срок не по-малко от две години след края на календарната година, през която са съставени. Жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и правилно неговите възражения за обективна невъзможност да го изпълни, поради унищожаване на дигиталните карти на посочените лица, са били отхвърлени от съда, понеже за установяването на продължителност на работното време са налични и други способи. Воденето на електронните дневници в електронна форма е само една допълнителна възможност и не изключва воденето има на хартиен носител, съгласно приложението към чл. 11 от Наредбата. Неоснователни са възраженията на касатора по т. 3 от издадените предписания. Доводите му изцяло са насочени към задължението да изплаща командировъчни пари. Всъщност констатациите на административния орган са за това, че липсват командировъчни заповеди и съответно плащане за дните, в които работниците на са извършвали транспортна дейност. Това произтича от нормата на чл. 5, ал. 2 т. 4 от НСКСЧ, която гласи, че командировъчната заповед съдържа началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни. Това правило по никакъв начин не противоречи на чл. 31, ал. 1 от Наредбата и Приложение 3 към нея, уреждащи размера на плащането, в какъвто смисъл са възраженията в жалбата. Именно определянето на командировъчни пари за И. Ковачев и Н. Николов е предписано в т. 4 и т. 5 от административния акт, понеже съгласно вече изложените съображения работодателят дължи командировъчни пари за целия период на командироването, включително и за почивните и празничните дни. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че дружеството жалбоподател не извършва каботажни услуги, в каквато насока е т. 6 от предписанията. От събраните по делото доказателства е видно, че между Мони транс 2011 ЕООД и Беркас експрес АД е сключен договор за теглене на ремарке-съвместна дейност, сключен на 15.06.2012 година. В изпълнение на този договор са извършвани превози по релации изцяло в Италия, което отговаря на определението за каботажен превоз съгласно Регламент /ЕО/1072/2009 - когато превозвач, регистриран в една държава от ЕС, извършва вътрешен транспорт в друга държава от ЕС. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да се присъдят в размер на 100 лева, определено по чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение