Решение № 5120 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9668/2023 г.

ВАСВторо отделение24.04.2024 г.докладчик Радостин Радков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3921/14.06.2023 г., постановено по адм. дело 10304/2022 г. на Административен съд София град. ОСЪЖДА Столичен общински съвет да заплати на С. Гигов, [ЕГН], от гр.София, сума в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, представляваща направените от него разноски по настоящото дело.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуалния му представител юрк. К. Петрова, срещу Решение 3921/14.06.2023 г., постановено по адм. дело 10304/2022 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на С. Гигов е отменено Решение 653 на СОС от 14.10.2021г , с което се одобрява проект за ПУП-изменение на план за регулация на м. [населено място], в частта на улична регулация улица тупик о.т. 691 до о.т. 692, от кв. 286. С решението Столичен общински съвет е осъден да заплати разноските по делото.В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, както и оспорва присъденият от първоинстанционният съд размер на адвокатския хонорар, като счита същият за завишен и несъразмерен с обема на предоставената защита. Ответникът С. Гигов, чрез адв. Тодоров, в писмен отговор и в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за адвокатски хонорар. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Гигов против Решение 653 на СОС от 14.10.2021г , с което се одобрява проект за ПУП-изменение на план за регулация на м. [населено място], в частта на улична регулация улица тупик о.т. 691 до о.т. 692, от кв. 286. Административният съд е отменил обжалваното решение, като е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.129 ал.1 ЗУТ, но при съществено нарушение на административно производствените правила, а именно противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на административния акт. Счел е, че не става ясно процесното решение дали касае изработване на първоначален проект за ПУП или изменение на действащ ПУП, че посоченото в заповедта материалноправно основание не съответства на установената фактическа обстановка. Счел е, че сочените като правно основание за издаване на решението в оспорената му част норми /чл. 134 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 ЗУТ /касаят производство по изменение на влязъл в сила ПУП, а това производство е различно от производството по одобряване на ПУП, предполагащо наличието на действаща регулация, която може да се измени само на основанията посочени в чл. 134 ЗУТ. В настоящият случай посочва, че са налице предпоставките за одобряване на първа регулация, тъй като към момента е липсвала такава за територията в която попадал имота на жалбоподателя. Планът за регулация досежно имота на жалбоподателя бил процедиран, на основание чл. 134, ал.1 т.1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като изменение на план за регулация, а процесния имот няма предходна регулация. Приел е противоречие на процесното решение с материалния закон, тъй като правните основания, на които е издадено, не са за първоначална регулация, а са такива за изменение на ПУП ПУР, каквито фактически основания липсват. С тези мотиви решението е отменено в обжалваната му част, като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е извода на съда, че от събраните по делото доказателства, включително допусната и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че с процесният план се провежда първа регулация за територията в която попада имота на С. Гигов, и в случая предмет на административната процедура не е изменение на влязъл в сила подробен устройствен план, а са налице предпоставките за одобряване на първа регулация, тъй като към момента е липсвала такава за територията в която попада имотът му. Видно от оспореното решение, като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 134, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, които норми касаят производство по изменение на влязъл в сила ПУП, а това производство е различно от производството по одобряване на ПУП. То предполага наличието на действаща регулация, която може да се измени само на основанията посочени в чл.134 ЗУТ. В настоящия случай с процесният план се урегулира за първи път територията, в която попада имота на оспорващия, т.е. касае се за одобряване на ПУП за неурегулирана територия. За процесният имот няма действащ подробен устройствен план, тъй като е разположена южно от обхвата на плана, одобрен със Заповед 1116 от 30.11.1960 г., северно от обхвата на плана одобрен със Заповед 978 от 13.04.1970 г, и западно от обхвата на плана одобрен със Заповед 1011 от 2.03.1957 г. Следователно, в случая предмет на административната процедура не е изменение на влязъл в сила подробен устройствен план, поради което цитираната от органа правна норма не може да послужи като правно основание за издаване на оспорения административен акт. Само на това основание, като издадена в противоречие със закона, оспорената заповед е незаконосъобразна, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид факта, че като правно основание адм. орган е посочил това по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което е мотивирано с одобряване през 2010 г. на кадастралната карта за територията и наличието на несъответствие между регулационни и имотни граници, правилни са и изводите на първоинстанционният съд досежно неспазването на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗУТ относима за първа регулация, изискваща съвпадение между имотните и регулационни граници при урегулиране на неурегулирани поземлени имоти. Действително същата не е посочена като правно основание в оспореното решение, но тъй като регламентира първоначалното регулиране на ПИ изискването на същата следва да бъде спазено. Видно от заключението на вещото лице по приетата СТЕ е, че регулацията на имота не е по имотните граници, което също води до незаконосъобразност на решението в оспорената му част. Законосъобразен е и извода на АССГ, че за територията, в която попада имота на оспорващия няма действащ регулационен план, което пък прави незаконосъобразно изменението на такъв при липса на изначален. На следващо място безспорно по делото е, че с оспореното решение се създава неяснота относно това дали се касае за изработване на първоначален проект за ПУП или изменение на действащ ПУП. Като правно основание в оспореното решение е посочен чл. 14, ал. 3, т.1 и ал.4 ЗУТ който се отнася до първоначално урегулиране, и същевременно чл. 134, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 ЗУТ, касаещ изменение на план за регулация, което сочи че е налице несъответствие между правно и фактическо основание и това препятства съда да извърши преценка за материална законосъобразност на оспорения административен акт, поради което като отменя същия Административен съд София - град постановява решене в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на спора, с оглед своевременно заявеното и доказано искане, на ответника се дължат направените пред тази инстанция разноски и Столичен общински съвет следва да бъде осъден да му заплати такива за адвокатски хонорар в размер на 1500 лева при липса на възражение за прекомерността му.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3921/14.06.2023 г., постановено по адм. дело 10304/2022 г. на Административен съд София град. ОСЪЖДА Столичен общински съвет да заплати на С. Гигов, [ЕГН], от гр.София, сума в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, представляваща направените от него разноски по настоящото дело.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ