Решение № 3151 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Рангелов от гр. Нови Искър, чрез адв. Г. Илиева като процесуален представител, против решение 6048 от 16.10.2023 г., постановено по адм. д. 5898/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът е формирал мотиви за неприложимост на § 16, ал.3 от ПР на ЗУТ, различни от приетите от органа при издаване на оспорения отказ. Твърденията са, че са налице предпоставките за търпимост на процесния строеж по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Прави се искане отмяна на оспореното решение и на обжалвания административен акт. В съдебно заседание, доводите и исканията в жалбата се поддържат от адв. Илиева, която претендира и присъждане на направените по делото разноски по приложен списък. Ответникът Главният архитект на Столична община, чрез главен юрисконсулт Х. Георгиева като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Административното производство е започнало по заявление на касатора В. Рангелов за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, описан като лятна кухня, находящ се в ПИ с идентификатор 00357.5359.968 по КККР, УПИ V-938А, кв. 223, м. [местност] по плана на гр. Нови Искър, район Нови Искър на СО. Заявителят е приложил нотариално заварена декларация , в която е посочено, че строежът - лятна кухня е изграден през 1999г. По заявлението на жалбоподателя, главният архитект на Столична община издава оспорената пред административния съд заповед САГ23-РА-52-38/15.05.2023г., с която отказва да издаде удостоверение за търпимост на осн. §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, за строежа, представляващ лятна кухня. Сочи се, че строежът не е допустим поради несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план, както и с разпоредбите, които са действали по времето на изграждането му през 1999г., а и със сега действащите правила и нормативи за застрояване. С решението предмет на касационен контрол, Административен съд София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Рангелов против заповедта на главния архитект на Столична община. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приема за доказано от събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице, че процесният строеж е такъв от допълващо застрояване - лятна кухня, която е изградена през 1999г. без строителни книжа, на вътрешната регулационна линия в дъното на УПИ V-938а с УПИ I-за обединено детско заведение и УПИ V-938, кв. 223 на гр. Нови Искър; че според застроителния и регулационен план на гр. Нови Искър от 1984 г., който е действащ и понастоящем, е предвидено само единично несвързано жилищно застрояване в УПИ V-938а, но планът допуска за квартала свободно и свързано застрояване, включително на сгради на допълващо застрояване, което съответства и на устройствената зона, в която се намира имота. Въз основа на събраните доказателства, съдът формира извод за законосъобразност на оспорения отказ поради отсъствие на предпоставките за търпимост по §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, която хипотеза счита за приложима с оглед времето на процесното строителство през 1999 година. Приема се, че в случая липсва подадена декларация от собственика на строежа пред компетентния административен орган в срока по §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, каквито данни се съдържат в представеното по делото удостоверение от кмета на община Нови Искър, а декларирането на незаконния строеж е задължителна предпоставка за издаване на удостоверение за търпимост по §16, ал.3 ПР на ЗУТ. Във връзка с доводите на жалбоподателя, съдът счита, че хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е неприложима предвид заложения период на извършване на строежа. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на доказателствените средства по делото. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Противно на доводите на касатора, направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Видно е, че предмет на оспорване пред административния съд е заповед, обективираща отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, представляващ лятна кухня, т.е. постройка на допълващо застрояване, която е изградена през 1999год., без строителни книжа. С оглед периода на процесното строителство, както издателят на акта, така и съдът приемат за приложима хипотезата на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ. Изводите са законосъобразни и обосновани. Търпимостта на строежа правилно е преценявана във връзка с предпоставките, предвидени в посочената правна норма. Неоснователни са доводите на касатора за приложимост на хипотезата за търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, която същият счита, че поглъща хипотезите по § 16, ал.1-ал.3 от ПРЗУТ. Въз основа на анализ на законоустановените режими за търпимост, административният съд е констатирал, че с разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не се отменят изискванията и периодите, предвидени в § 16 ПР ЗУТ, а се въвежда четвърти такъв, който следва във времето периода по §16, ал.3 ПРЗУТ, като започва от датата на обнародване на ЗУТ на 02.01.2001г. и приключва до датата на влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001г. Затова при определяне на относимия режим, от значение е времето на извършване на незаконния строеж, който в случая е изграден през 1999г. От горното следват изводи за приложимост на разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, която наред с изискванията за допустимост на незаконния строеж по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, предвижда условие за деклариране на строежите от техните собствениците пред одобряващите органи в 6-месечен срок. По делото е безспорно, че изискването за деклариране на строежа не е изпълнено, т.е. не е налице кумулативно предвидената предпоставка по §16, ал.3 ПРЗУТ. Следователно строежът не е търпим и оспореният отказ за издаване на удостоверение за търпимост е издаден в съответствие с материалния закон. Обжалваната заповед е законосъобразен административен акт, оспорването срещу който е неоснователно и правилно е отхвърлено от административния съд. Във връзка с предпоставките за търпимост, следва да се посочи, че процесната постройка е недопустима поради несъответствието с предвижданията на действащия застроителен план по отношение на имота и е изпълнена в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2- ал. 4 ЗУТ, както и на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и чл. 113, ал.1 и ал. 2 от Наредба 5/1995 г. за правила и норми за териториални и селищно устройство (отм.), тъй като е разположена на регулационната линия със съседни имоти, в които няма изградени на калкан сгради, съотв. не са спазени нормативно установените разстояния за свободно допълващо застрояване. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по делото, жалбоподателят няма право на разноски, а в полза Столична община съдът присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., платими от касатора. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,