Решение № 6471 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2015 г.

Решение № 6471 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 2668/5.12.2014 г., постановено по адм. дело № 808/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161303599/21.10.2013 г., издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Е. К. С. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 164/17.02.2014 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП и осъдена Дирекция "ОДОП" - Пловдив да заплати на П. С. С. разноски в размер на 500 лева. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу издадения ревизионен акт да бъде отхвърлена, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - П. С. С., чрез процесуален представител оспорва същата като неоснователна в с. з. и чрез депозиран отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни касационни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд (АС) - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № 161303599/21.10.2013 г., издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Е. К. С. - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 164/17.02.2014 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на С. К. С. са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1407,71 лв. и лихва в размер на 875,19 лв., както и задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2008 г. и лихва за забава. С обжалваното решение, АС - Пловдив е отменил издадения ревизионен акт и е осъдил Дирекция "ОДОП" - Пловдив да заплати разноски на жалбоподателя П. С. С. в размер на 500 лева. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, но в противоречие с материалния закон, тъй като по отношение на ревизираното лице не са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В тази насока съдът е приел, че при изготвяне на паричния поток на ревизираното лице, органа по приходите е следвало да отчете като приходи и съответно включи в приходната част на паричния поток, получени от ревизираното лице суми по два договора за заем, сключени съответно с А. Ш. и Й. Ш.. Въз основа на неоспорено по делото заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че след включването на тези суми от заем в приходната част на изготвения паричен поток, не е налице отрицателно салдо (недостиг на средства) за 2007 г., поради което не е налице и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи и неправилно са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и ЗОВ за периоди 1.01.2006 г. - 31.12.2008 г., както и лихви върху тях. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. АС - Пловдив е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с Решение № 372 от 10.04.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт № 161204379 от 2.01.2013 г., с който на П. С. С. са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен периоди 2007 г., както и за ЗОВ за периоди 1.01.2006 г. - 31.12.2008 г. и преписката е върната на органите по приходите за нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство, за което няма спор по делото, че е образувано преди 1.01.2013 г. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно производството по извършване на процесната ревизия се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г./ и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на П. С. С.. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, АС - Пловдив е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК, то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество, като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. Предвид наличието на порок, който засяга преценката на съда относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на решението. С оглед изхода на спора и пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция - отмяна на РА като незаконосъобразен и прогласяването му за нищожен, крайният резултат е в полза на П. С. С., поради което обжалваното съдебно решение, в частта му разноските, следва да бъде оставено в сила. В същото време, неоснователна се явява претенцията на ответника по касация за разноски пред касационната инстанция, доколкото не са представени доказателства за действително направени такива разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,