Решение № 12960 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10906/2016 г.

Решение № 12960 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10906/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5309 от 21.07.2016 г., постановено по адм. д. № 12216/14 г. Административен съд - С. град, първо отделение, 43 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Д. п." - ООД-гр. С., срещу ревизионен акт № 2111400580/4.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1889/22.10.2014 г. на директора на Д "ОДОП"-гр. С. и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника разноски по делото в размер на 3 718 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Д. п."-ООД-гр. С., представлявано от управителя Т. Т., чрез пълномощника му адв. И. М.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. град и вместо него постанови друго такова, с което да отмени посочените ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд С. град е отхвърлил жалбата на "Д. п." - ЕООД-гр. С., срещу ревизионен акт № 2111400580/4.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1889/22.10.2014 г. на директора на Д "ОДОП"-гр. С., с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 80 478,34 лв. за данъчни периоди 1.01.2012 г. - 30.09.2013 г. и задължения по ЗКПО в размер на 22 491,17 лв. и съответни лихви за забава върху главниците. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по извършване на ревизията, както и констатациите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит по отделни доставчици, събраните в хода на делото доказателства, в това число заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи . Прието е, че че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващите мотиви на съда относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на л. 195 от делото. Прието е, че нито един от доставчиците не е открит на деклариран данъчен адрес, че липсват данни през процесните периоди доставчиците да са подавали данни за изплатени доходи по чл. 73 ЗДДФЛ, или заплащане на осигуровки или данъци за наети работници или управители. Посочено е още, че констатациите на приходните органи за липса на реално извършени услуги по фактурите, не се опровергават от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Решаващият съд е приел, че по делото е останал недоказан факта, че иззетите от експертизата файлове са изработени от доставчиците и са предадени с приемо-предавателни протоколи на ревизираното дружество в изпълнение на представените договори. Акцентирано е, че експертът не може да установи от кого са изработени файловете и към кой момент, че всички доставчици не разполагат с технически и кадрови потенциал за изпълнение на доставките, че същите нямат персонал, наети офиси, нямат направени разходи по изпълнение на услугите, имат регистриран предмет на дейност, който е различен от предмета на възложените услуги. Посочено е, че в същото време "Д. п."-ООД има за основен предмет на дейност извършването на такива услуги, от което може да се направи извод, че ревизираното лице само е изработило файловете. Съдът е изложил мотиви относно начина на разпределяне на доказателствената тежест в процеса и защо жалбоподателят следва да докаже положителния факт на реалното извършване на услугите. По отношение на позоваването от жалбоподателя на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела С 80/11 и С - 142/11 и дело С 285/11 е прието, че то е неоснователно предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - С. град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. В допълнителна молба, намираща се на л. 12 от делото, се навеждат доводи, че от заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че услугите, предмет на фактурите са реално извършени, като оспорването на датата на изготвяне на файловете и техническата невъзможност тя да бъде установена, не означава, че доставка не е извършена. Посочва се още, че изводът на решаващия съд за наличие на данъчна измама, не се подкрепя от доказателствата по делото. По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По отношение на останалите оплаквания на касатора за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Н. от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В конкретния случай от страна на първоинстанционния съд правилно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид на становищата на страните правилно е формулиран и основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки по фактурите с предмет доставка на услуги, свързани с видеореклама. При изграждане на изводите си по спорния въпрос за всяка една от отделните доставките първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства, като не намира подкрепа във фактите по делото твърдението на касатора, че доказателства са били преценявани частично, а не взети в тяхната съвкупност, както и че необосновано не е било възприето заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Спорът в случая е за реалното изпълнение на предходните доставки, тези които са били договорени между изпълнителите и "Д. п." - ООД като получател. С оглед на събраните доказателства по делото решаващият съд е обосновал верен извод, че не може да бъде установено от кого и кога са извършени услугите. Не са опровергани констатациите на ревизионния акт, че всички доставчиците не са разполагали с материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките. Правилно е посочено, че в РА се съдържат констатации, че за ревизирания период "Д. п."-ЕООД е имал кадрова и техническа обезпеченост и сам да извърши фактурирания обем услуги. Това обстоятелство не е решаващо за непризнаването на право на данъчен кредит, но то е следвало да бъде опровергано от ревизираното лице чрез доказване, че с наличния технически и кадрови потенциал не е било в състояние да извърши този обем рекламни услуги, които то е доставило на своите възложители, поради което се е налагало да превъзлага част от услугите на трети лица, негови доставчици. Първоинстанционният съд борави с понятието "данъчна измама" единствено при цитирането на решението на Съда на европейския съюз по дело С - 285/09, но никъде не е посочил, че "Д. п."-ООД е участник в данъчна измама. По тази причина доводите на касатора в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт № ревизионен акт № 2111400580/4.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1889/22.10.2014 г. на директора на Д "ОДОП"-гр. С., и е отхвърлил жалбата на "Д. п." -ООД като неоснователна, Административен съд - С. град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП"-гр. С. разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 3 725,74 лв., определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,