Решение № 15829 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2682/2019 г.

Решение № 15829 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2682/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Пенкова, от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Цветкова, против решение № 2430 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 2019/2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 149/16.05.2018 г. на кмета на район "Младост" - община Варна, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на район "Младост" - община Варна, редовно призован не се явява. От същия, чрез пълномощника му -ст. юрисконсулт Великова, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред първоинстанционният съд е оспорена Заповед № 149/16.05.2018 г. на кмета на район "Младост" - община Варна, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Гараж", изграден върху паркомясто № 1, с площ 16, 18 кв. м., в УПИ I-403, кв. 9 по плана на 26 м. р. на гр. Варна. Адресат на заповедта е жалбоподателката П. Петкова, в качеството й на собственик на паркомясто № 1, на основание нот. акт № 130/2013 г. За да отхвърли жалбата е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при делегирани правомощия по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ от кмета на община Варна на кмета на р-н "Младост", при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че процесният гараж е строеж от пета категория, изграден в периода 28.12.2009 г. -17.05.2013 г., без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, което го прави незаконен. Изтъкнато е, че оспорващата правилно е посочена като адресат на заповедта, предвид на това, че закупувайки 16, 18 кв. м. ид. части от ПИ 10135.3513.200, идентичен на УПИ I-403, кв. 9 по плана на гр. Варна с нот. акт за продажба № 130/2013 г., е станала съсобственик на имота, респ. на посоченото паркомясто № 1 в този имот, поради отсъствието на отстъпено вещно право на строеж върху него на трети лица. С тези мотиви са обосновани изводи за наличието на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване и поради отсъствието на предпоставките за узаконяване или за търпимост по § 127, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По делото е установено, че разпореденият за премахване гараж е строеж от пета категория, извършен от "В и В - строй" ООД /в несъстоятелност/ през 2010 г., в УПИ I-403, кв. 9 по плана на 26 м. р. на гр. Варна, идентичен на ПИ 10135.3513.200 по КК на гр. Варна, без строителни книжа. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект или разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В случая гаражът представлява такъв незаконен строеж, поради което премахването му е разпоредено законосъобразно. Премахването на такъв строеж може да бъде преодоляно, ако е търпим, съгласно § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ или ако за него има издаден акт за узаконяване, по реда на § 127, ал. 2 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ. За процесният гараж, с оглед годината на извършване, липсват предпоставките за търпимост, както правилно е прието от съда и липсват доказателства за узаконяване, чрез представяне на акт за узаконяване. Ето защо, като е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата на Пенкова, съдът е постановил правилно решение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, по повод съставения КА № 1/28.02.2018 г., липса на индивидуализация на строежа в заповедта и същия КА и неправилно посочен адресат. По всички тези оплаквания, направени и пред първата инстанция, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящият състав - чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Грешно изписаният идентификатор на имота, в който се намира процесният гараж, се преодолява, чрез други, изрично посочени в заповедта и в КА идентифициращи елементи за строежа, каквито са: УПИ-то, за който имота е отреден, съседите му, площа на строежа, окомерна скица с разположение на гаража, спрямо другите постройки в имота, административен адрес. Адресатът на заповедта, както правилно е прието от съда в лицето на касатора, е съсобственик на имота, респ. на паркомясто № 1, върху който е построен гаража. Като такъв съсобственик, той може да бъде посочен за адресат на премахването, съгласно § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, респ. съгласно § 2 ДР на действащата Наредба на ОбС-Варна за принудително изпълнение на такива заповеди. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, второ отделение