Решение № 16004 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2963/2013 г.

Решение № 16004 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2963/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ЕКСПО 2000 РИЪЛ ЕСТЕЙТ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Н. Вапцаров", ЕКСПО 2000, подадена чрез процесуалния му представител адв. Табаков, срещу решение № 6089 от 13.11.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 1563/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу част от оспорения Ревизионен акт /РА/ № 2000801261/19.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че не са представени доказателства за установяване извършването на конкретните услуги по фактури № 48/14.03.2007 г. и фактура № 231/21.09.2007 г., издадени от "Ат Инженеринг 2000" ООД. По отношение и на двете фактури е установено, че са включени в дневниците за продажби и справките-декларации на доставчика за съответните периоди, отразени са в счетоводството му, разплащането е извършено по банков път. Позовава се на решения на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело № 324/11 и от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неправилно съдът е потвърди РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ВСА Инженеринг" ЕООД и "Клима Груп" ООД. Установено е, че доставчиците са начислили данъка, а жалбоподателят го е превел по техните "ДДС-сметки". Според касатора, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.). Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Павлова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2000801261/19.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "ЕКСПО 2000 РИЪЛ ЕСТЕЙТ" ЕООД срещу следните части от него: непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 48/14.03.2007 г. с предмет "Ремонт на покрив и покривна мембрана на обект ЕКСПО 2000, фаза 1" в размер на 2084 лв. и фактура 231/21.09.2007 г. с предмет "Проектиране част архитектура и конструкции за обект ЕКСПО 2000, фаза 2" в размер на 14473.14 лв., двете издадени от "Ат Инженеринг 2000" ООД; непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 37 207.89 лв. по фактури с номера 7/26.05.05 г., 12/23.02.06 г., 15/10.03.06 г., 18/14.04.06 г., 21/21.06.06 г., издадени от "ВСА Инженеринг" ЕООД във връзка с договори за инженерно-технически/механични дейности на сграда, собственост на жалбоподателя /офис сграда ЕКСПО 2000 първи етап/ и ремонт и частично преместване на електрическа и механична техника на хотел, собственост на жалбоподателя, в същата сграда; отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2702.40 лв. по фактура № 83/11.09.07 г., издадена от "Клима груп" ООД, с предмет: "Доставка и монтаж на газова горелка Ламборджини 500 КВТ". Решението, в частта му, в която РА е отменен, не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли като неоснователна и недоказана жалбата на "ЕКСПО 2000 РИЪЛ ЕСТЕЙТ" ЕООД срещу посочените части от РА, АССГ е изложил следното в мотивите на своето решение: Задължителните указания, дадени с решение № 2334/16.02.2011 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 5754/10 г., с което е отменено първоначалното решение и делото е върнато за ново разглеждане, се свеждат до това да се извърши преценка на събраните доказателства и да се обоснове извод за това дали СМР са извършени именно от доставчиците, издали фактурите, в т. ч. съставените актове и протоколи съобразно изискванията на Наредба № 3 от 31.07.03 г. В този смисъл са и дадените указания на жалбоподателя във връзка с фактите и обстоятелствата, които следва да установи. Не са представени в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства за това, че изобщо са извършвани фактурираните от "Ат Инженеринг 2000" ООД услуги - ремонт на покрив и изработване на проект, не е установено по какъвто и да било начин /приемо-предавателни протоколи и др./, че жалбоподателят е получил резултата от тези услуги. Не са представени също така доказателства за това, че са извършени СМР, посочени в договорите, сключени с "ВСА Инженеринг" ЕООД. Приложението към договорите, в което работите са описани, не е представено. По отношение на фактура № 7/26.05.05 г. е установено, че към датата на издаването й не е извършено авансово плащане, а според дадените от доставчика обяснения, работата е приета през м. август. С оглед на изложеното законосъобразно е прието в РА, че е издадена без да е настъпило данъчно събитие. Установено е от доказателствата по делото, че доставчикът не е извършвал със собствен ресурс СМР, а ги е превъзлагал на подизпълнители. Единият от двамата проверени подизпълнители е дал обяснения, че е предоставял само труд. От страна на втория подизпълнител доказателства не са представени. Не е представен съставен и двустранно подписан от жалбоподателя като възложител и "ВСА Инженеринг" ЕООД като изпълнител протокол, удостоверяващ приемането на извършени СМР. Не са представени доказателства и за предаването и приемането, съответно монтаж, на горелка "Ламборджини" 500 КВТ от страна на "Клима груп" ООД. Не се установява и фактът на придобиването на такава горелка от доставчика. Така постановеното решение е правилно. Не налице допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, а такива и не се твърдят в касационната жалба. Установяването на фактическата обстановка е логически издържано, т. е. не е налице необоснованост на решението като касационно основание. Новият Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ в сила от 01.01.07. въвежда модела на обвързаност между изискуемостта на данъка и правото на приспадане, които възникват едновременно от юридическия факт, породил данъчното събитие и по този начин точно въвежда правилата на общата система на ДДС в ЕС, установени в Директива 2006/112 ЕС /чл. 25, ал. 6, т. 1 вр. ал. 2 ЗДДС/. Поради това безпротиворечиво в своите решения СЕС приема, че за да приспадне данъчнозадълженото лице данъка по фактурите, по които е получател, е необходимо след преценка на фактите по делото да се направи обоснован извод за това, че е получило реално стоките или услугите и ги използва във връзка с икономическата си дейност. Правилно е приел АССГ, че по делото не са представени доказателства, установяващи изработването на проект, получаване и монтаж на конкретен модел горелка със съответните технически показатели, монтаж на такава горелка в неговата собствена сграда и ремонт на покрива на същата сграда по фактурите от 2007 г., издадени от "Клима груп" ООД и "Ат Инженеринг" ООД. Въпросът за това дали услугите са извършени, респ. стоките са доставени именно от посочения във фактурите доставчик може да бъде поставян едва след като се установи реалното извършване на услугите и предаването на стоката. Доколкото в случая правото на данъчен кредит по тези фактури не е отказано, поради неизправност на предходни доставчици по веригата от доставки, неоснователно е позоваването от страна на касатора на цитираните от него в жалбата му решения на СЕС. Счетоводното отразяване на фактурите от техния издател и начисляването на данъка като задължение към бюджета, както и наличието на плащане по фактурите не са достатъчни, за да бъде признато правото на приспадане на данъка. По отношение на фактурите за СМР от 2005 г. и 2006 г., издадени от "ВСА Инженеринг" ЕООД, също не е доказано извършването на конкретни видове СМР в изпълнение на сключените договори, за които дори липсва конкретизация поради непредставянето на приложение 1 към тях. Доколкото според обясненията на доставчика, те не са извършени от него с негов собствен ресурс /труд, материали, доставни разходи и пр./, а са извършени от подизпълнители, следва да се установи именно това обстоятелство. В тази връзка съдът е съобразил и указанията, дадени в решението на ВАС по реда на чл. 224 АПК. Що се отнася до разпоредбата на чл. чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.), същата е подробно обсъдена в мотивите на първоинстанционното решение. Тя предвижда възможност задълженията на платеца, установени след ревизия, да се съберат от получателя до размера на полученото по неговата ДДС-сметка, но не е основание тези задължения изобщо да не бъдат установявани с РА. С оглед на изложеното, решението на АССГ в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение