Решение № 109 от 14.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 446/2009 г.

Решение № 109 от 14.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 446/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 70 от 19.03.2008 г. по гр. д. № 26/2007 г. на районен съд гр. Ч. и решение № 556 от 27.11.2008 г. по гр. д. № 407/2008 г. на Смолянски окръжен съд ищецът З. Б. Н. е признат за собственик на 7/12 ид. ч. от сграда, представляваща дърводелски цех, построена в имот № 8* по плана на гр. Ч., а за разликата от 5/12 ид. ч. до пълната собственост на сградата искът е отхвърлен. По жалба на ищеца с определение № 776 от 27.07.2009 г. е допуснато да се образува касационно производство за проверка на решението в отхвърлителната част във връзка с приложението на чл. 92 ЗС и възможността да се придобие по давност сграда върху чужд имот. Предвид особеностите на конкретния казус касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на дърводелски цех, построен в наследствен имот на ищеца и ответниците. Признатите от съда в полза на ищеца 7/12 ид. ч. са на база собственост по приращение върху 1/2 ид. ч. от дворното място, получено по дарение от родителите му с нот. акт от 1975 г. и 1/12 ид. ч. по наследство от майка му. За останалата част ищецът е поддържал, че е придобита по давност, но искът е отхвърлен с мотиви, че владението му не е било спокойно и не е изтекла необходимата придобивна давност от 10 години спрямо другите съсобственици. В тази част настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е необосновано, а направените изводи се опровергават от доказателствата по делото. Установено е, че дворното място е бивша собственост на родителите на ищеца Б. Н. и Велика Н. С нот. акт № 221/75 г. те дарили на сина си З. Н. едно жилище и 1/2 ид. ч. от дворното място. В имота освен това има сграда-дърводелски цех, който по силата на правилото на чл. 92 ЗС би следвало да принадлежи на собствениците на терена - или по 1/2 ид. ч. за З. и 1/2 ид. ч. за родителите му Б. и Велика, а след смъртта на майка му ищецът получава още 1/12 ч. или общо 7/12 ид. ч., в какъвто размер са признати и правата му от въззивния съд. Останалата част се явява изградена върху чужд имот и за нея се прилага разпоредбата на чл. 92 ЗС. От данните по делото обаче е установено, че изграждането на цеха е станало през 1990 - 94 г. от ищеца, с изцяло негови средства, видно от представените фактури за закупуване на материалите и в тази сграда той работи като извършва дърводелски услуги, с какъвто предмет на дейност е регистриран като едноличен търговец. Горните обстоятелства се установяват и от св. С, Е. И. и Т. Не е спорно по делото, че и до настоящия момент ищецът ползва сградата за производствени цели, като се счита и за неин собственик, със знанието и без противопоставянето на баща му, който живее в същия имот. Сградата не е била включена в делбата, извършена след смъртта на майката Велика Н., което е индиция, че й се признава режим, различен от този на наследствените имоти. С оглед на тези данни следва да се приеме, че ищецът е собственик изцяло на сградата на дърводелския цех, като доколкото част от нея е построена върху чужд имот, по силата на горните обстоятелства следва да се счита за опровергана презумпцията на чл. 92 ЗС и се установява съществуването на разделна собственост между терена и сградата. По изложените съображения констатациите в нотариалния акт, с който ответникът се снабдил през 2007 г. като собственик на сградата следва да се считат за опровергани, а последващото й прехвърляне с нот. акт № 79/2007 г. на внучката М. Р. без транслативен ефект. Обстоятелствата, че актът за узаконяване на сградата е издаден на името на Б. З., както и че през 2007 г. той се снабдил с нотариален акт за собственост по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК и я прехвърлил на своята внучка М. не опровергават горните изводи, тъй като узаконяването се извършва на името на собственика, а към момента на съставяне на акта формален собственик на терена е бил бащата на ищеца. Същото се отнася и да данните за данъчното деклариране на имота през 1998 г. на името на Б. З. Н. С. е и в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като е придобита по давност по време на брака на ищеца З. Н. и съпругата му Р. Н. чрез упражняване на съдържанието на правото на строеж и осъществяване на владение върху построената сграда през необходимия давностен срок. По тези съображения следва да се признаят права на собственост и в полза на съпругата Р. От представения договор за доброволна делба е видно, че цялото дворно място е поставено в дял на Б. З., от което се черпи довод, че на основание чл. 92 ЗС той е собственик и на дърводелския цех. Възражението е неоснователно, тъй като по давност може да се придобие сграда както върху съсобствен терен, така и върху такъв на трето лице. Ответниците развиват и довод, че след като не е изключена изрично при делбата, сградата на дърводелския цех следва режима на имотите, така както е определен в договора за доброволна делба, но това становище не следва да се приеме за основателно, тъй като процесната сграда е отделен обект на собственост и всички данни сочат, че не е била предмет на делба между наследниците на Велика Н. Неоснователно е и становището, че неучастието в процеса на С. Н. майка на ответницата М дъщеря на Б. Н. представлява съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд, тъй като ищецът определя срещу кого да предяви иска, а сънаследниците не са необходими другари, за да трябва да бъдат конституирани в процеса. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение