Решение № 5616 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2026 г.

ВАСОсмо отделение26.05.2026 г.докладчик Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 515 от 04.02.2026г., постановено по адм. д. № 1119/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на адв. Б. Б. Цанков от САК с личен адвокатски № 1600442010, [ЕГН] сумата от 4528 (четири хиляди петстотин двадесет и осем) евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Решението не подлежи на обжалване. На основание чл. 172а, ал. 3 АПК отбелязвам, че съдия Ива Кечева не може да подпише решението поради освобождаването й от заеманата длъжност „съдия“ във Върховния административен съд с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 17 от 12.05.2026 г., считано от датата на встъпване в длъжност като заместник министър в Министерство на правосъдието – 13.05.2026 г. Председател: Теодора Николова Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк.Новакова, срещу Решение № 515 от 04.02.2026 г., постановено по адм. д. № 1119/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора (АС – Стара Загора), с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П-16002424178360-003-001/16.10.2024г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден от касатора с Решение № 516/23.12.2024 г., с който е установена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на М. Ц. В. за невнесени публични задължения на „Розенфелд и Ко“ АД за данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г.; за корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.03.2021 г. до 30.11.2021 г.; за данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2021 г. до 30.09.2022 г.; за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2023 г.; за вноски за ДОО - за осигурители за периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2023 г.; за вноски за УПФ – за осигурители за периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2023 г., в общ в размер на 65 824.36 лева главница и 39 342.43 лева лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с доводи за доказаност на участие на М. В. към решенията на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко“ АД и тяхното прилагане с цел лишаване на дружеството от актива, което е причинило невъзможност за събиране на установените му публични задължения. Акцентира се върху съдържанието на протокола от решението на общото събрание на акционерите (ОСА) от 07.09.2021 г. и предхождащото го разпореждане със сумата 1 226 000 лв., постъпила по сметката на акционерното дружество на 26.07.2021 г. и преведена същия ден на заемателите И..И., Б.И. и П.Г. съобразно решение на ОСА от цитираната дата. Хронологията на събитията през визирания период според касатора показва поредица от действия и решения на управителния орган на „Розенфелд и Ко“ АД, насочени към освобождаване от активи/парични средства с цел да се осуети погасяването на задълженията на дружеството към кредиторите и към фиска. По тези съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА с присъждане на деловодните разноски за всички инстанции. Ответницата по касационната жалба М. Ц. В., чрез адв. Цанков, оспорва основателността й в писмен отговор. Претендира разноски за тази инстанция по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана оп същество, жалбата е неоснователна поради следното: В ревизионното производство според фактите, изложени в Ревизионния доклад (РД) и в първоинстанционното решение, приходните органи са установили следното: „Розенфелд и Ко“ АД е вписано в ТР на 21.12.2013 г. с капитал 50 000 лв., съвет на директорите в състав Г. П. (акционер, притежаващ 6 500 бр. акции, 13 % от капитала), М. В., (акционер, притежаващ 8 500 бр. акции, 17 % от капитала) и Я. В., (акционер, притежаващ 35 000 бр. акции, 70 % от капитала). Считано от 03.10.2014 г. „Розенфелд и Ко“ АД се представлява от изпълнителния директор Г. П. въз основа на сключен на 24.09.2014 г. договор по чл. 244, ал. 7 от ТЗ. Дружеството има ликвидни и изискуеми публични задължения по изпълнително дело № 211033870/2021 г., възникнали въз основа на декларации по ЗКПО, ЗДДС и ЗДДФЛ, по декларации обр. 1 и обр. 6, касаещи задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, които не са погасени. Изпълнителното дело е образувано на 14.06.2021г. На 26.07.2021 г. от „Розенфелд и Ко" АД са сключени три договора за заем, по силата на които дружеството предоставя на Б. И. 400 000 лв., на И. Г. И. 455 000 лв. и на П. И. Г. 400 000 лв., за срок от 12 месеца, първите три от които гратисен период, срещу задължението на всеки един от заемателите да върне заетата сума заедно с еднократно възнаграждение в размер, равен на ОЛП+2%. Заетите суми са преведени по банков път на 26.07.2021 г. на всеки от заемателите. В чл. 7 от договорите е предвидено, че при налагане на запори върху банковите сметки на заемодателя, задължението за връщане на заетата сума заедно с възнаграждението може да изпълни чрез заплащане, от името и за сметка на заемодателя, на негови текущи и/или просрочени задължения съобразно инструкциите му. На общо събрание на акционерите на „Розенфелд и Ко“ АД от 07.09.2021 г. е взето решение от печалбата на дружеството за 2020 г. да се разпредели дивидент в размер на 673 684.21 лв. (на Я. В. 448 000 лв., на М. В. 108 800 лв., и на Г. П. 83 200 лв.) който, след разчитане с данъка, да се изплати на акционерите. С оглед наложения запор върху банковата сметка на търговеца изплащането на дивидента следва да се извърши от трети лица по делегация. За тази цел на 09.09.2021 г. е сключено споразумение с тримата заематели, които се съгласили погасяването на част от задълженията по заема да извършат от името и за сметка на дружеството чрез заплащане на сумите на дивидента. При тези факти ревизиращите заключават, че М. В. с действията си като участник в решенията на съвета на директорите на акционерното дружество по предоставяне на заеми на трети лица чрез преводи от банковата сметка на „Розенфелд и Ко“ АД на 26.07.2021 г., възлизащи на 1 255 000 лв., след като от акционерното дружество са декларирани задълженията към бюджета и след като на 14.06.2021 г. е образувано изпълнително дело за принудителното им събиране, е довела до намаляване на имуществото (паричните средства) на търговеца и до невъзможност той да погаси наличните си публични задължения, при доказана причинно-следствената връзка между решението за предоставяне на заеми и преводите от банковата сметка на дружеството към заемателите, представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО, и несъбираемостта на задълженията на „Розенфелд и Ко" АД. Прието е и че г-жа В. е извършила разпоредително действие от 07.09.2021 г., като със съгласието си с решението на ОСА за разпределение на дивидент в размер на 673 684.21 лв. е довела до невъзможност дружеството да погаси публичните си задължения. При така установените факти от правна страна в съдебния акт са изброени предпоставките от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК и е мотивиран извод за недоказаност на тяхното кумулативно наличие. Според инстанцията по същество разпореждането с паричен ресурс на „Розенфелд и Ко“ АД в размер на 1 255 000 лв. по трите договора за заем не е доказано да е станало със знанието на ревизираното лице като плащанията на тези суми не представлява скрито разпределение на печалбата или дивидент по смисъла на § 1, т. 4, б. „в" и т. 5, б. „а" от ДР на ЗКПО с негово участие. Участието на М. В. в решението на ОСА от 07.09.2021 г. за изплащане на дивидент от печалбата на дружеството за 2020 г. в полза на акционерите и за начина, по който то да се осъществи, също не може да се квалифицира като действие в обхвата на чл. 19, ал. 2 ДОПК поради недоказаност решението да е изпълнено. Изложеното, според АС Стара Загора, обуславя неправилност на извода на ревизиращите за доказаност на поведение на г-жа В., което е основната причина за несъбираемост на установените на дружеството публични задължения. Решението е правилно. Споделя се от настоящата инстанция изводът на АС Стара Загора, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Правилно е приел първостепенният съд, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го компетентни органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Правилно е приел АС Стара Загора, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съответствието на решението с материалния закон и доводите на касатора за неговата незаконосъобразност: В приложимата по време редакция на ДОПК (след новелата от ДВ бр. 92 от 2017 г.) субекти на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото (чл. 19, ал. 2 и ал. 4 ДОПК). Относима към спора е разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК в хипотезата на плащане, представляващо скрито разпределение на печалбата и дивидент. Ответницата по касация е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публичните задължения на "Розенфелд и Ко“ АД, тъй като е член на съвета на директорите като основен орган на управление при едностепенната система в периода на спорните действия на имуществено разпореждане. Съществуването на публичните задълженията на акционерното дружество се установява от декларации от категорията по чл. 105 ДОПК, представляващи изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Правилно е приел АС Стара Загора, че при сключването на договорите за заем и предоставянето на парични средства на дружество на трети лица ревизираната г-жа В. като член на съвета на директорите може евентуално да бъде държана отговорна за изплащането на посочените по-горе парични суми назаем, само ако това е станало въз основа на решение на съвета на директорите за сключването на договорите за паричен заем. Такова решение липсва в ревизионната преписка, в резултат на проведените две ревизионни производства. Наличието на разпореждане от категорията на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК е обусловено от установяване, че недобросъвестните плащания от имуществото на главния длъжник представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент. С аргумент от чл. 37, ал. 2 вр. ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове понятието за скрито разпределение на печалбата по чл. 19, ал. 2 ЗКПО не се отличава по смисъл от това по ЗКПО - по § 1, т. 5, б. „а“ ДР на ЗКПО - сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Изплащанията на заетите суми по трите договора от 26.07.2021 г. не са нито в полза на члена на съвета на директорите, нито в полза на свързани с нея лица по § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Обосновано, при това, първоинстанционният съд е приел за недоказано знанието на ревизираното лице М. В. за разпореждането от страна на дружеството в полза на заемополучателите по договорите за паричен заем, както и че извършените парични плащания на сумите по договорите за заем от имуществото на дружеството, представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент по см. на §1, т.4, б. „в" и т. 5, б. „а" от ДР на ЗКПО, или безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните разпореждане с имущество на „Розенфелд и Ко“ АД. Следователно разпоредителното действие от 26.07.2021 г. не може да се квалифицира като скрито разпределение на печалбата, извършено от г-жа В. като член на съвета на директорите, както правилно е приел и административният съд. Изводът не се променя от решението на ОСА от 07.09.2021 г. и споразуменията с тримата заематели, сключени на 09.09.2021 г., доколкото не се твърди и не се установява последиците от тях да са настъпили в полза на тримата акционери. В съдебната практика по приложението на института се приема, че съставът на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения на дружеството, следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. Съществено е имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение. Касаторът не оспорва, че към датата на предоставянето на трите заема от „Розенфелд и Ко“ АД са извършвани плащания както за погасяване на публични задължения по изпълнителното дело, и за текущи задължения за данъци и ЗОВ. След като в периода на действията на имуществено разпореждане дружеството реализира приходи от търговска дейност, изводът, че невъзможността да погасява публичните си задължения се дължи на волево недобросъвестно поведение на г-жа В., е необоснован. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в полза на адв. Цанков в размер на 4528 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

24