Решение № 6481 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2014 г.

Решение № 6481 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ивайло Петров Тодоров от с. Куманово, област Варненска, против решение № 4478/01.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4374/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ № 0255 от заседание № 41/11.03.2013 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по вътрешни болести. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, а жалбата му - уважена. Твърди, че съдът е следвало да отхвърли частично заключението на медицинската експертиза и иска да бъде назначена петчленна експертиза от касационната инстанция. Изложените доводи се определят като твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, което представлява основание за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. второ АПК. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, не е изразила становище Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Ивайло Петров Тодоров против експертно решение № 0255 от заседание № 41/11.03.2013 г. на НЕЛК, специализиран състав по вътрешни болести. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК правилно са определени съществуващите заболявания на жалбоподателя и следващите се за тях проценти трайно намалена работоспособност /ТНР/, както и крайния процент ТНР - 40 %. Обсъдил е изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, като е посочил, че изводите на вещото лице съответстват на събраните доказателства по делото, както и на изводите в ЕР на НЕЛК. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 2085 от заседание № 109 от 18.09.11.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Анна" - гр. Варна, на Ивайло Петров Тодоров е определена 30 % трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза - "вродени нарушения в проходимостта на бъбречното легенче и вродени аномалии на уретера". Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред административния съд - решение № 0255 от заседание № 041 от 11.03.2013 г. на специализиран състав по вътрешни болести. С ЕР на НЕЛК решението на ТЕЛК е отменено по определения процент трайно намалена работоспособност, като е определена 40 % ТНР при същата водеща диагноза, а ЕР на ТЕЛК е потвърдено по останалите поводи. В мотивите на експертното решение на НЕЛК, в частта на мотивите, касаеща НЕЛК - вътрешни болести, е прието, че е документирана десностранна хидронефроза пред 1979 г., с преживяна оперативна корекция; в периода на редовната военна служба - през 2001 г., е констатирано влошаване на състоянието, като отново е документирана десностранна високостепенна хидронефроза с вероятна обтурация на десния уретер, в резултат на това заболяване лицето е уволнено предсрочно от военна служба; през 2009 г. е установена работна хипертрофия на ляв бъбрек, впоследствие е установена прогресия на заболяването; през 2011 г. е приет неактивен пиелонефрит на двата бъбрека. Посочено е, че за установения хроничен пиелонефрит в ремисия у лице, преживяло оперативно лечение в детска възраст по повод вродена хидронефроза, която е регистрирана отново по време на редовната военна служба и е отчетено влошаване на заболяването, със сцинтиграфски данни от м. 03.2012 г. за редуцирана перфузия и екскреторна функция на десен бъбрек при ехографски верифицирани промени по типа на хроничен пиелонефрит двустранно, компенсаторно уголемен ляв бъбрек и намален размер на десния бъбрек при компенсирана бъбречна функция и хемопоеза се следват 40 % ТНР по т. 9.2.1, раздел ХIХ, част IХ от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ - максимално предвидения за това състояние. Посочено е, че за пиодермия /остро възпаление на кожата/, овладяно в хода на адекватно лечение, не се следва процент ТНР. В частта от ЕР на НЕЛК, касаеща сърдечно-съдови заболявания, е изложено, че лицето не е представило медицинска документация с констатирана болест на сърдечно - съдовата система; описано е обективното състояние на лицето. Посочено е, че на основание чл. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, НЕЛК не се произнасяне по заболявания, които предварително не са уточнени по документи. В частта от ЕР на НЕЛК, касаеща белодробни болести, е описано, че през м. 02.1979 г. лицето е оперирано по повод вроден булозен емфизем /гигантска була в десния бял дроб/, като липсва епикриза от оперативното лечение; няма друга медицинска документация по повод бронхо-белодробен синдром, не е провеждано медикаментозно лечение; при прегледа в НЕЛК лицето не съобщава оплаквания от белите дробове; описано е обективното му състояние. В заключение е посочено, че при установените данни, не се следва процент ТНР. Крайният процент ТНР е определен на 40 %, с причинна връзка - военна инвалидност. В изслушаното по делото заключение на комплексната съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Марта Ортова - Киселинчева, специалист по нефрология и д-р Мария Демирова - специалист по белодробни и алергични болести, е прието, че Ивайло Тодоров има вродена аномалия - стриктура в пиело-уретерния сегмент, причиняваща хидронефроза вдясно; тази аномалия е била коригирана оперативно в кърмаческа възраст, след което не се установява бъбречна болест; тоталната бъбречна функция е нормална, тъй като след хирургичната корекция функцията на десния бъбрек е добре съхранена, като намалението на оптималните стойности е с 11,5 %; съхранени са очистващата, хормоналната, екстреторната и поддържащата хомеостаза на организма, които са функции на отделителната система. В частта от заключението, изготвена от вещото лице - специалист по белодробни болести, е прието, че към датата на освидетелстването в НЕЛК липсва анамнеза, клинични, функционални и рентгенови данни за хронично белодробно заболяване, което да определя процент ТНР на жалбоподателя според НМЕ. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняването е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачата й, като при определяне на вещите лица се е съобразил с водещото заболяване и другото документирано заболяване на освидетелстваното лице. От съдържанието на заключението, обсъдено в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК с останалите доказателства по делото, се налага извода, че изводите на вещите лица са обосновани. В заключението подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещите лица /амбулаторни листи, епикризи, изследвания, снимки, експертни решения и др./, заключението е дадено по поставените въпроси, изводите са мотивирани. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на вещите лица, в съответствие с което е достигнал до решаващия извод по съществото на спора за законосъобразност на оспореното експертно решение на НЕЛК. В заключението са потвърдени становищата на НЕЛК както относно съществуващото водещо заболяване на освидетелстваното лице, така и относно неговото отнасяне /квалифициране/ по съответната отправна точка от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ и относно следващия се процент ТНР за това заболяване, съответно - относно липсата на други документирани заболявания, за които да се следва процент ТНР по НМЕ. За установеното нефрологично заболяване е даден максималния процент ТНР, предвиден по съответната отправна точка от Приложение № 1 към НМЕ - т. 9.2.1, раздел ХIХ, част IХ. При липсата на медицинска документация за заболяване на сърдечно-съдовата система, както и на данни при извършения преглед на лицето от НЕЛК, правилно не е определен процент ТНР за такова заболяване. Твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е възприел част от изводите на вещите лица, е напълно необосновано, като дори не е посочено за коя част от заключението се отнася това твърдение. Наред с това, касаторът не е изложил никакви доводи за причините, поради които счита заключението за неправилно или необосновано и които, евентуално, биха могли да обосноват извод за допуснато от съда процесуално нарушение при назначаване, изслушване или обсъждане на заключението. Същото не е оспорено пред първоинстанционния съд, нито е направено искане за допускане на повторна или допълнителна експертиза, или такава в разширен състав на вещите лица. Въпреки че в касационната жалба се оспорват изводите на вещите лица /без да е посочено кои от направените изводи/, искането за назначаване на петчленна експертиза не може да бъде уважено, предвид ограничението по чл. 219, ал. 1 АПК, според което пред касационната инстанция се допускат само писмени доказателства. Правилен е изводът на съда, че при произнасянето на НЕЛК не е допуснато нарушение на изискванията по чл. 62 НМЕР, в резултат на което с оспореното пред съда експертно решение на НЕЛК законосъобразно е определена степента на трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице. При извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав, констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от законен състав, същото е допустимо, тъй като е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването, съответно - на съдебното производство, а по изложените по-горе съображения решението е съобразено с материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение