Решение № 3918 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2012 г.

Решение № 3918 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2012 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Колев Иванов, в качеството му на ЕТ "Денчев-Сливен Иван Иванов" със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж. к. "Сини камъни" бл. 26, вх. А, ет. 1, ап. 3, чрез процесуалния му представител адвокат Даниел Петров, против решение № 5364/12.10.2012 г., постановено по адм. дело № 10693/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 22-ри състав с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-200-2600/4423/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че неправилно е прието, че процесното писмо е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила, независимо, че последните налагат прецизно установяване от страна на административния орган на всички релевантни факти, в т. ч. и на размера на заявените площи, определени като недопустими за подпомагане поради нестопанисване. Касаторът сочи, че не е имал възможност да участва и да се запознае с резултатите от извършените му проверки. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата по която е образувано първоинстанционното производство. Чрез двамата си процесуални представители в открито съдебно заседание поддържа подадената жалба и прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрисконсулт Милена Стоянова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК, представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 5364/12.10.2012 г. постановено по адм. дело № 10693/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 22-ри състав е отхвърлена жалбата на Иван Колев Иванов, в качеството му на ЕТ "Денчев-Сливен Иван Иванов", срещу уведомително писмо изх. № 02-200-2600/4423/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г., по СЕПП и НР1. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза, по данни от която посочените от ДФЗ, като недопустими площи за подпомагане по СЕПП и НР1, са такива в действителност, а оттам и процентът на наддеклариране възлиза в размери съответно за двете мерки - 22.81 /при констатирано наддеклариране на площи в размер 10.56 ха от общо заявени 56.85 ха, респективно допустими за подпомагане по СЕПП - 46.29 ха/ и 25.24 /при 10.55 ха недопустими, от общо декларирани 52.35 ха, а оттам допустими за подпомагане по НР1 - 41.80 ха/. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент на наддекларирането, надвишаващ 20%. Поради това и съобразно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., според който ако разликата между декларираната и установена площ е по-голяма от 20% не се отпуска помощ свързана с площ за съответната група култури, правилно на касатора е отказано изцяло подпомагане по подаденото от него заявление, в частта му относно мерките за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 21 БЗС с обща площ 56.85 ха и за плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ за 18 БЗС с обща площ 52.35 ха. Както вече беше отбелязано по-горе изслушаното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническата експертиза, изцяло потвърждава размера на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1, а оттам и че административният орган правилно е приложил материалния закон, като не е отпуснал исканата помощ по тези две мерки. Правилни и в съответствие със закона са изводите на съда във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, съгласно който РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В конкретния случай по заявлението на ЕТ "Денчев-Сливен Иван Иванов" е извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, която се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5% от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Резултатите от тази проверка са потвърдени от независим експерт, като липсва каквото и да било основание да не бъдат възприети от съда. По изложените съображения съдът приема, че съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответната страна искане, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представителството, осъществено по настоящото дело от юрисконсулт Стойкова, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ, сумата от 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение