Решение № 165 от 28.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 433/2018 г.

Решение № 165 от 28.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 433/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимата В. Г. Г. срещу определение от 10.01.2018 г., постановено по ВНОХД № 371/2017 г. от Софийски градски съд. В касационната жалба и няколкото уточнения към нея се твърди, че материалният закон е нарушен, тъй като съдът не е определил "при какъв режим и в какво затворническо общежитие следва да изтърпи присъдата". Отправеното искане е за отмяна на определението. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С въззивна присъда № 112/21.04.2017 г., постановена по ВНОХД № 371/2017 г. от Софийски градски съд, подсъдимата Г. е била призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание от една година лишаване от свобода, търпимо при първоначален "общ" режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, определено на подсъдимата по НОХД № 632/2008 г. по описа на Районен съд – Свиленград. С решение № 145/31.10.2017 г., постановено по н. д. № 708/2017 г. на ВКС, трето наказателно отделение, присъдата е оставена в сила. В производство, проведено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК, Софийският градски съд с атакуваното определение на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален "общ" режим на изтърпяване по отношение на приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Жалбата е неоснователна. Видно от изложеното по-горе, съдът е определил първоначален режим за изтърпяване на наказанието от четири месеца лишаване от свобода, приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК. Затова и възражението, че съдът не е определил такъв режим, буди недоумение и е неоснователно. Доводът за неправилност на атакуваното определение поради неопределяне на типа затворническо общежитие също е неоснователен. Поддържането му очевидно налага да се припомни настъпилата промяна в нормативната уредба, отнасяща се до правомощията на съда да определя типа затворническо заведение, в което подсъдимият следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. Действащата редакция на ЗИНЗС възлага разпределянето на осъдените в затворническите заведения на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – виж, чл. 58 от ЗИНЗС. С параграфи 51 и 52 от ЗИД ЗИНЗС (обн. ДВ, бр. 13/2017 г.) са изменени чл. 41, ал. 6 от НК и чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК, като и в двете разпоредби е заличен изразът "и типа затворническо заведение". Към момента на своето произнасяне (10.01.2018 г.) съдът не е имал правомощия да определя типа на затворническото заведение, в което подсъдимата да изтърпи наказанието лишаване от свобода, поради което не е допуснал нарушение на материалния закон, както се твърди в жалбата, нито на процесуалния закон. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение