Решение № 3398 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2009 г.

ВАСII отделение15.03.2010 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 91/8.05.2009 г, постановено по адм. д. № 19/2009 г, на Административен съд - Смолян. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Живко Илиев Хумчев срещу Заповед № ДК-02-СМ-1/05.01.2009 г, издадена от началника на РДНСК - Смолян, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Масивна стопанска сграда", изградена в УПИ III-990, кв. 104, по плана на гр. Златоград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 3398 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Митков Гюнелиев, против Решение № 91/8.05.2009 г, постановено по адм. д. № 19/2009 г, на Административен съд - Смолян. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на обжалваното решение - постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответната страна - Живко Хумчев излага становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че жалбата е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед № ДК-02-СМ-1/05.01.2009 г, издадена от началника на РДНСК - Смолян, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Масивна стопанска сграда", изградена от Живко Хумчев, в УПИ III-990, кв. 104, по плана на гр. Златоград. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че за процесния строеж са издадени необходимите строителни книжа, извършените отклонения от тези книжа са несъществени по смисъла на чл. 154, ал. 3 ЗУТ, както е приел и, че строежа е търпим. Решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилен е извода на административния съд, че извършените отклонение попадат в хипотезата на чл. 154, ал. 3 ЗУТ, т. е. те са несъществени. Върховният административен съд, второ отделение приема, че съгласно нормата на чл. 154, ал. 2, т. 5, 6 и 7 ЗУТ, приложима в настоящия казус, съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи на процесния обект, предмет на обжалвания административен акт, нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обектите, както и променят вида и местоположението на общите инсталации и уредби в сградата. По делото безспорно е установено от цялостния доказателствен материал, относим към предмета на спора, че строежа: "Масивна стопанска сграда" е изпълнен от възложителя при съществено отклонение от одобрените проекти и издаденото строително разрешение и протокола за определяне на строителна линия и ниво, с което са нарушени чл. 220 ППЗТСУ, чл. 55 ЗТСУ, чл. 231 ППЗТСУ /отменени/. Изводите на вещото лице, назначено по делото са неточни и съдът неправилно ги е обсъждал. Съгласно разпоредбата на ал. 1 на § 184 ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 65/22.07.2003 г, строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Според ал. 2, производството по узаконяването започва по заявление на собственика до органа, подадено в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, като крайната дата е 25.01.2004 г, след която дата процедурата за узаконяване по този § е неприложима. По делото е установена категорично датата, на която е подадено заявлението - 29.06.2006 г, много след изтичане на определения в закона срок. Неправилен е и извода, че стопанската сграда е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане - след 15.04.1987 г, /датата на издадени строителни книжа/ без да е подадена декларация по ал. 2 на § 16 ПР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 25.01.2004 г, е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, в какъвто смисъл е и оспорваната заповед. На последно място, одобрен е проект на 02.03.1987 г, за двуетажна стопанска сграда, като втория етаж е полумасивен със стени от дъсчена обшивка. Издадено е РС на стопанска сграда с размери 4.00/6.00 м. Изпълнена е масивна сграда с един приземен и два надземни етажа с двойно по-големи размери от разрешените. Конструкцията на сградата е масивна стоманобетонна, изпълнени са две стоманобетонни плочи, стените са изпълнени от тухлена зидария и са измазани отвън и отвътре. Налице е абсолютно различен строеж, за който не са издавани строителни книжа. Налице са отменителните основания на чл. 209 АПК и решението на административния съд, като неправилно следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предл. второ АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1