Решение № 6425 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез юрисконсулт Т. Цикова - процесуален представител, срещу Решение 1557/10.12.2024 г. на Административен съд София - област/АССО/, постановено по адм. дело 471/2024 г. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо/УП/ с Изх. 02-230-6500/7072#2 от 29.02.2024 г. по мярка 10 "Агроекология и климат"/АК/ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г., издадено от Зам.- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие"/ДФЗ/ и е върнал на административния орган преписката за ново произнасяне, съобразно дадените в решението указания. Със съдебния акт ДФЗ е осъден да заплати направените разноски от жалбоподателя по делото. Касаторът оспорва извода на съда, че оспореното уведомително писмо е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че само формално е изпълнено основанието за отказ от финансово подпомагане, тъй като недекларирането на 1 брой кон е резултат от отразена промяна във ВЕТИС. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.2 от Наредба 7/24.02.2015 г, при извършване на административни проверки по отношение спазването на многогодишни ангажимент по направление по чл.3, т.6/какъвто е настоящият случай/ДФЗ използва наличната информация в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните/БАБХ/ към датата на подаване на заявлението от земеделските стопани, като за кампания 2023 г. не е бил заявен за подпомагане кон с идентификационен номер 100000000077041 и съгласно наличните данни в регистъра на БАБХ за същия липсва сертификат. ИСКАК черпи информация за животните от ВЕТИС, като проверката е в реално време. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата срещу процесното да се отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател в съдебно заседание не се представлява. Постъпило е становище от процесуалния представител, с което поддържа касационната жалба и заявява, че няма доказателствени искания. Развити са съображения по съществото на спора. Ответникът по касация Д. Х. Б., чрез адвокат З. Т. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли касационната инстанция да остави в сила решението на АССО като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът Б. не се явява, представлява се от адв. Теофанов, който оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССО е Уведомително писмо по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2023 г. с Изх. 02-230-6500/7072 от 29.02.2024 г., издадено от Зам. - изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2023 на жалбоподателя Б. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба 7/24.02.2015 г. поради заявени по-малък брой животни за вид "коне" от одобрения с последното подадено заявление за подпомагане и липса на предоставени документи по чл. 43, ал. 1 от Наредбата, които да удостоверяват причината за загубата на животните. Волеизявлението на органа е резултат от извършените по заявлението за 2023 г. административни проверки по чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 7/2015 г. Проверките са извършени, като визуализираният резултат показва типа на установената грешка, за което дружеството е уведомено посредством разписване на резултата от проверките. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: С писмо с изх. 02-230-6500/7072 от 13.12.2022 г. ДФ Земеделие е одобрил жалбоподателя за участие по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" от мярка 10 Агроекология и климат" с 29 броя коне. През кампания 2023 жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" от мярка 10 Агроекология и климат, като е декларирал 28 броя коне. Държавен фонд Земеделие - РА е отказъл финансово подпомагане за кампания 2023 по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., тъй като сам е заявил по-малък брой животни за вид коне" от одобрения с последното подадено заявление за подпомагане и не е предоставил в ДФ Земеделие" документи, съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. С писмо с вх. 02-230-6500/4766 от 24.10.2023 г. жалбоподателят е представил допълнителни документи и е информирал, че каракачански кон с идентификационен номер 100000000077041, за който в БАБХ липсват данни за издаден сертификат, е жив и има паспорт от Асоциацията за развъждане на местните автохтони породи в България. След разглеждане на допълнителната информация адм. орган е уведомил жалбоподателя, че съгласно чл, 52, ал. 2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. при извършване на административните проверки по отношение спазването на многогодишния ангажимент по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" ДФЗ - РА използва наличната информация в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните към датата на подаване на заявление от земеделските стопани, като за кампания 2023 жалбоподателя не е заявил за подпомагане кон с идентификационен номер 100000000077041 и съгласно наличните данни в регистъра на БАБХ за същия липсва сертификат. В процесното УП е посочено, че съгласно чл. 4 от Наредба 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане па площ и за животни системата за подаване на заявления за подпомагане е част от Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и съдържа информация, позволяваща да се извършват предварителни проверки за наличието на условията за получаване на подпомагане, към момента на подаване на заявленията по интервенциите и мерките, посочени в чл. 1. Съгласно чл. 7. ал. 1, т. 20 от същата наредба заявлението за подпомагане съдържа резултати от автоматични проверки. Съгласно чл. 10. ал, 1 и 2 от Наредба 4 от 30.03.2023 г. системата за подаване на заявления за подпомагане извършва предварителни проверки съобразно чл. 33 от ЗПЗП включително за регистрираните правни основания по реда на чл. 41 от ЗПЗП. и извежда насочващи предупреждения, като въз основа па тях кандидатът за подпомагане може да нанесе корекции в заявлението за подпомагане. Съгласно чл. 8, ал. 2 и 3 от цитираната наредба заявленията за подпомагане и съпровождащите приложения и декларации се подават и подписват лично от кандидата или от упълномощено от него лице с изрично пълномощно е нотариална заверка на подписа по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ, като кандидатът за подпомагане носи отговорност за включеното в заявлението за подпомагане и за точността на въведената информация. Жалбоподателят е получил резултат от извършените автоматични проверки и лично го е разписал, като чрез предоставения екземпляр е бил информиран, че за вида коне" е заявил по-малък брой животни в сравнение с одобрения брой от вида за участие в мярката. В писмено обяснение до ДФЗ с Вх.02-230-6500/4766 от 24.10.2023 г. Б. е представил допълнителни документи и е информирал ДФЗ, че каракачанският кон с посочения по-горе идентификационен номер/ за който в БАБХ липсвали според административния орган данни за издаден сертификат/, е жив и има паспорт /сертификат/ на Асоциацията за развъждане на местните автохонни породи в България. Този сертификат съществува и е бил отразен и в регистъра на БАБХ. Б. е твърдял, че в системата на БАБХ този кон е регистриран, съществува и е отразен в справката за наличните животни към 21.07.2023 г., когато е подадено заявлението за подпомагане. Не се спори по делото, че не е била извършена проверка на място на заявените и регистрирани в БАБХ животни. По делото е изслушано заключение на Съдебно - компютърна експертиза от 17.10.2024 г., от което се установява, че програмният продукт, който се ползва от ДФЗ се нарича ИСАК и чрез него бенефициентите подават заявления за кандидатстване по програми, като тази система черпи информация от ВЕТИС на БАБХ в реално време и при подаване на заявление за кандидатстване се прави проверка в реално време за наличие на данни. Когато липсват данни, които са критични за подаване на заявление, какъвто е настоящия случай, проверката не преминава контролите и извежда Фатална грешка. Заявлението не може да се регистрира/подаде/, докато грешката не се отстрани. В случая процесният кон не е имал регистриран сертификат във ВЕТИС, независимо, че е притежавал такъв. След премахване от списъка с останалите животни на конкретното животно с номер 100000000077041 е било възможно заявление да се подаде, но вече с намалена бройка - 1 бр. кон. Вещото лице е извършило проверка в БАБХ, при която е установило, че съществува във ВЕТИС запис на процесния кон с номер 100000000077041, като има отметка за наличен сертификат, а тази информация е въведена на 01.06.2024 г. от служител на ИАСРЖ за селекционен контрол от 31.05.2024 г.. Вещото лице е посочило, че при проведен разговор със служителите в БАБХ не може да изясни поради каква причина е въведена корекция на 01.06.2024 г., ако животното е имало сертификат за селекционен контрол по - рано и защо не е въведен навреме в системата ВЕТИС. Установено е, че жалбоподателят не е имал достъп до ВЕТИС, както и не е могъл да въвежда данни в софтуера. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на изискваната от закона писмена форма на административния акт, при посочени фактически и правни основания, но е издаден в нарушение на установената в Наредба 7/24.02.2015 г. процедура. Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата служителите на ОСЗ при въвеждане на данните по чл. 7 и чл. 8 стартират проверка на въведените данни в СРКЗПЗП /системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане, която система е част от ИСАК по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП/ и визуализират резултата от тях, който показва типа на установените грешки и несъответствия. Това са т. нар. "автоматични проверки". Същите се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП. Автоматичните проверки са обективирани в посочените от органа резултати към заявлението за кампания 2023 г. Съгласно таблиците към "Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 от одобрените 29 броя коне, за процесната кампания 2023 г. са декларирани 28 броя коне. Според АССО нормата на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата задължава органа да откаже изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнение на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Съгласно чл. 8 от Наредбата, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като кодовете за дейностите са посочени в Приложение 5 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата. При извършване на административните проверки ДФЗ-РА използва наличната в регистъра на БАБХ към датата на подаване на заявлението информация. В случая не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, тъй като изводите на органа не почиват на действително извършени административни проверки и проверки на място. Според съда ако е и била извършена административна проверка в регистъра на БАБХ, органът би трябвало да установи по каква причина във ВЕТИС животното не е въведено навреме при положение, че същото има сертификат за селекционен контрол и впоследствие на 01.06.2024 г. е направена корекция. Ако е била извършена проверка на място, която е задължителна по регламентацията на чл. 52, ал. 1 от Наредбата, органът би установил друга фактическа обстановка. Съдът е посочил, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. животните, с които се кандидатства за подпомагане, трябва да са регистрирани във ВЕТИС, която се поддържа от БАБХ по брой коне, но правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК задължават органа да изясни фактите и обстоятелствата, като събере всички относими за случая доказателства, включително за провери тезата на заявителя. Органът е дължал и проверка на място за изпълнение на изискванията за подпомагане по агроекологичната дейност. Тази проверка би установила наличие на животното, което изключва основанието за отказ по оспорения акт /загуба на животните/. Първоинстанционният съд е приел, че нарушението на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 7/2015 г. е съществено, тъй като е довело до неизясняване на случая от фактическа страна и е нарушило правото на защита на заявителя. Нарушен е принципът за истинност по чл. 7 от АПК, тъй като данните в оспорения акт не съответстват на действителните факти от значение за случая. На следващо място, АССО е посочил, че формално е изпълнено материалноправното основание за отказ от финансово подпомагане за кампания 2023 г. по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба 7/2015 г., тъй като в заявлението за кампанията са декларирани по-малък брой животни спрямо одобрения такъв и заявителят не е представил в ДФЗ-РА документи по чл. 43, ал. 1 от Наредбата. Доказателствата установяват, че за кампания 2023 г. са декларирани 28 бр. животни по мярката при одобрени през 2023 г. 29 бр. животни. Писмото за одобрение е връчено редовно на заявителя поради което същият е имал яснота за фактите от приложимото материално право. Установено е и липса на подадени документи по чл. 43, ал. 1 от Наредбата, за което страните не спорят. Съдът е приел, че не е настъпила загуба на одобрения брой животни по см. на чл. 43, ал. 1 от Наредбата. Животните като общ брой са били налични. Не е настъпила тяхната загуба, същите не са били обект на клане, продажба, смърт или кражба. Според съда недекларирането на 1 бр. кон е резултат от отразената промяна във ВЕТИС на БАБХ. Изложеното покрива основанието за отпадане на отговорността по чл. 77, § 2, б. "в" от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. Неспазването на изискването по направлението от мярка 10 се дължи на грешка на БАБХ в регистрацията на животните във ВЕТИС и няма основания да се счита, че грешката е могла да бъда открита от лицето, засегнато от санкцията до неговото уведомяване. Отделно от това, заявителят няма вина за отразяване на животните в информационната система на БАБХ по смисъла на чл. 77, § 2, б. "г" от Регламента, тъй като нито по време на проверката, нито след това е твърдял подобно нещо пред органите на БАБХ и ДФЗ. Съгласно чл. 64, § 4, б. "а" от Регламент 1306/2013 намаляването на размера на помощта е една от формите на административни санкции. Разпоредбите на Регламента са приложими на основание § 2 от ДР на Наредба 7/2015 г. и чл. 87 от Регламент /ЕС/ 1305/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР. Липсват основанията за форсмажорни и изключителни обстоятелства по § 1, т. 8 от ДР на Наредба 7/2015 г. преди и след изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр. 63/2023 г., в сила от 25.07.2023 г. Решението е неправилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. По същите няма спор. Спорът е правен. Касационната инстанция намира за неправилен правния извод на АССО за допуснати от ДФЗ нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В конкретния случай към датата на подаване на заявлението за подпомагане - 21.07.2023 г. Б. е декларирал за подпомагане 28 броя коне, т.е. с 1 брой по - малко от одобрения брой животни от вида коне за подпомагане. Извършени са автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2023, като в същите е посочено: Заявили сте по-малък брой животни в сравнение с одобрения брой за участие в мярката, брой единици - 1, детайли- За вид: коне. Б. е декларирал, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки и се е разписал лично на 21.07.2023 г. След повече от 3 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане на 24.10.2023 г. Б. е подал Придружително писмо до ДФЗ, в което е посочил, че процесният кон е жив и си има паспорт/сертификат/от Асоциацията за развъждане на местни автохотни породи в България. Посочил е: животното го имам в обекта, а в същност някъде нещо се губи в системата. От приетата съдебно - компютърна експертиза се установява, че на 01.06.2024 г. в 02:16 ч. служител на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството Г. Й. е въвел информация за наличен селекционен контрол от дата 31.05.2024 г., т.е към датата на подаване на заявлението за подпомагане - 21.07.2023 г. не е била въведена информация във ВЕТИС за кон с номер 100000000077041. Такава информация за селекционен контрол и паспорт е липсвала към 23.06.2023 г. и към 09.10.2023 г., като към 27.02.2024 г. вещото лице е посочило, че липсва селекционен контрол, но е добавен е паспорт. При положение, че към датата на подаване на заявлението в системата ВЕТИС е липсвала информация за процесния кон по отношение на селекционен контрол и паспорт, както и поради факта, че Б. е подал на 21.07.2023 г. заявление за подпомагане на 28 броя коне, подписал е резултатите от автоматичните проверки,извършени на същата дата, с които е уведомен, че е заявил по - малък брой животни в сравнение с одобрения брой за участие в мярката, то за административния орган не е налице задължение да извърши проверка на място по реда на чл.52, ал.3 от Наредба 7/24.02.2015 г. Съобразно чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата 7/24.02.2015 г. финансова помощ за прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато при административни проверки или проверки на място са установени по - малко от минималния изискван брой животни или животински единици. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 е реглавментирано, че земеделските стопани, подпомагани по направлението по чл. 3, т. 6 /опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство/, не могат да намаляват броя на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с последното подадено заявление за подпомагане, освен в случаите на загуба на животни по чл. 43, ал. 1. При загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба земеделските стопани представят в ДФЗ РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните. В тази хипотеза агроекологични плащания за същата година се изплащат за наличния брой животни. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредба 7/2015 г. при настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства, засягащи броя на животните, заявени за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 6/какъвто е настоящият случай/, земеделските стопани до края на ангажимента могат да продължат изпълнението на ангажимента си с броя на отглежданите животни от същия вид след настъпване на обстоятелствата, ако броят им е по-малък от този, за който са поели ангажимент. Дефинициите за "форсмажорни обстоятелства" по смисъла на § 1 от ДР към Наредба 5 от 27.02.2009 г. и съгласно § 1 от ДР към Наредба 7/24.02.2015 г., както и за "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства", дадена в чл. 2, § 2 от Регламент/ЕС/ 1306/2013 г., не обхващат всички житейски ситуации, като общото за всички е безвиновното намаляване на животните, които кандидатът е декларирал в началото на изпълнение на ангажимента си по програмата. При условие, че Б. е заявил за подпомагане за кампания 2023 г. по - малко на брой животни/ при декларирани и одобрен брой - 29 /, за което е уведомен с резултатите от автоматичните проверки, е следвало да прояви активност и да докаже причината за загубата на конкретното животно, ако е налице такава. Вместо това жалбоподателят Б. едва на 23.10.2023 г. е подал до ДФЗ писмо, с което е навел твърдения, че съответният кон има паспорт/сертификат/, но по неустановени причини липсва отразяване във ВЕТИС. По делото са представени доказателства за извършена проверка на място по повод подаден Сигнал с Вх. 02-6500/237 от 02.02.2024 г. Целта на извършената проверка е да бъде установено дали заявените животни са толкова, колкото ги е посочил в заявлението за подпомагане земеделският производител. При тази проверка са установени на място 28 броя животни с код на дейността АК-16-опазване на застрашени местни породи - коне, токлкова,колкото са заявени от Б.. С Решение за установяване на липса на нередност с Изх. 03-РД/2064 от 13.05.2024 г. на Изп. директор на ДФЗ във връзка с посочения сигнал е установена липса на нередност. Проверката на място обаче е била за установяване дали декларираните със заявлението за подпомагане за кампания 2023 г. животни/говеда и коне/ са налични. Не е установено по делото, че към момента на подаване на заявлението - 21.07.2023 г., както и към момента на проверката процесният кон да е бил отглеждан на място, тъй като този кон не е бил деклариран. Следва да се подчертае, че ако Б. е искал подпомагане за 29 броя коне,включително процесният такъв, не е следвало да заявява за подпомагане по-малък брой коне, а именно - 28 броя. Същият е посочил, че при подаване на заявлението в електронната система ИСАК на ДФЗ при ОбС "Земеделие" - Самоков, процесният кон е бил "отнесен в детайли за фатални грешки, като системата отразила, че за този кон няма информация в БАБХ да има издаден сертификат. Видно от представената извадка от ИСАК - Регистър "Директни плащания" при подаване на заявлението в графа "Детайли за фатални грешки" е регистрирана грешка: Заявени животни по направление от м. 10/интервенция, за които няма информация от БАБХ, че за същите има издаден сертификат; брой единици -1; детайли: Ушна марка:10000000077041/лист 164 от първоинстанционното дело/. Предупреждението "фатална грешка" представлява т. нар. насочващо предупреждение по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, непозволяващо нанасяне на корекции в заявлението. Предвидена е хипотеза с разпоредбата на чл. 10, ал.2 от Наредбата, че въз основа на предупреждението по ал.1, кандидатът за подпомагане може да нанесе корекции в заявлението за подпомагане, но на практика такава възможност не съществува и за да бъде подадено заявлението кандидатът следва да изключи съответните парцели/животни, в настоящия случай - процесния кон, за който няма данни от БАБХ да е издаден сертификат. Очевидно предвид полученото предупреждение по ал.1 и невъзможността за приключване и подаване на заявлението, жалбоподателят е подал заявлението за подпомагане за 28 броя коне, вместо за одобрения брой коне - 29, поради което административният орган е извършил автоматична проверка, а впоследствие и проверка на място за установяване наличността на заявения от Б. брой животни. Касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че ако земеделският производител откаже да подаде за подпомагане по - малко на брой парцели/животни, при хипотезата на предупреждение за фатална грешка, неговото заявление не би било разгледано от административния орган. В този случай обаче заявителят има правен интерес да обжалва отказа на административния орган да приеме и разгледа по същество искането му за издаване на индивидуален административен акт, в конкретния случай - уведомително писмо по мярка 10АК от ПРСР 2024-20220 за кампания 2023 г. При отказ на административния орган да приеме и разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, спорът за законосъобразността на последния следва да се разгледа от съда по реда на чл. 197 от АПК, по аргумент от чл. 56, ал. 2 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК/ в този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд/ определения по адм. дела 10876/2024 г., 119292/2024 г. и 11172/2024 г./. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Б. срещу Уведомително писмо по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2023 г. с Изх. 02-230-6500/7072 от 29.2.2024 г. на Зам. - изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие". С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 от АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ ичл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Д. Б. следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 200 лв. /по 100 лв. за всяка инстанция/, както и разноски в размер на 70 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение