Решение № 11937 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2106/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ц. И. в качеството му на наследник на Ц. Ц. И. чрез адв. Ю. Йончовска от САК срещу Решение 786 от 28.12.2023 год. постановено по адм. дело 571/2023 год. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-11-64/25.08.2023 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Монтана /ТП на НОИ / в частта относно резултатите от разследването на злополуката станала на 24.11.2022 год. с Ц. Ц. И.. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Счита, че доводите на съда не кореспондират със събраните и проверени по делото доказателства установяващи и доказващи злополуката като трудова. Налице били всички предпоставки по чл.55, ал.1 от КСО за признаване на злополуката като трудова, тъй като било установено, че смъртта е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, увреждането е настъпило внезапно и е причинена смърт, лицето е работило за и в интерес на предприятието по трудово правоотношение. Касаторът не бил уведомен за резултатите от разследването на злополуката. Моли съдът да отмени решението на административния съд. Претендира разноски за двете съдени инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Монтана в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Намира, че решението на административния съд и решението на директора на ТП на НОИ Монтана са неправилни и следва да се отменят, а на основание чл.173 от АПК преписката да се върне на административния орган. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: След като извърши проверка на основание чл. 218 от АПК въз основа на фактите установени от Административен съд София-град настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Монтана е Решение 2153-11-64/25.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на А. Ц. И. срещу разпореждания 0245273200 от 01.03.2023 год. 04/2023 год. и 0245273200/23.05.2023 год./29.05.2023 год. издадени от ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Монтана. На 24.01.2023 год. А. Ц. И. подава заявление с искане за отпускане на наследствена пенсия от наследодател Ц. Ц. И.. С разпореждане [номер] от 01.03.2023 год. на А. И. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодател Ц. Ц. И. на основание чл.74 вр. чл.82, ал.1 от КСО в минимален размер до определянето на размера и по реда на КСО. С разпореждане [номер]/23.05.2023 год./29.05.2023 год. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменена на основание чл.99, ал.1, т.2, буква Д от КСО вр. чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в действителен размер на 176, 29 лева. С оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ Монтана административният орган е изложил подробни мотиви относно правото на наследствена пенсия на искателя и нейния размер като е приел, че в случая датата на смъртта на наследодателя 24.11.2022 год. се приема за дата на инвалидизиране и към тази дата следва да се прецени правото на лицето на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изчислен е размерът на дохода, от който следва да се определи пенсията, както и индивидуалния коефициент. Определено е, че наследодателят Ц. Ц. И. би получил действителен размер на пенсията 232, 58 лева, а неговият наследник 116, 29 лева. Към тази сума е прибавена сумата от 60 лева съгласно ПМС 479/30.12.2021 год. и действителният размер на пенсията на А. Ц. И. е определен на 176, 29 лева. В мотивите към оспорения административен акт е посочено, че А. Ц. И. е подал декларация за трудова злополука с вх. 5101-11-4 от 25.01.2023 год., издадена е заповед, с която е назначена комисия за разследване на злополуката, с писмо от 09.03.2023 год. са изпратени всички относими документи на ТЕЛК Монтана за произнасяне за причинната връзка като производството по квалифициране на злополуката като трудова е спряно. На 02.08.2023 год. е изпратено ново искане до ТЕЛК- Монтана за произнасяне по причинната връзка. До издаване на решението на Директора на ТП на НОИ не е получен отговор от ТЕЛК-Монтана. Във връзка с така установеното административният орган издава решение, с което отхвърля жалбата на И. срещу горепосочените разпореждания, с които е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е определен нейния размер. Срещу процесното решение на Административен съд Монтана е подадена жалба от А. Ц. И.. В жалбата изрично е отбелязано, че същата се подава срещу решението на Директора на ТП на НОИ Монтана в частта относно резултатите от разследването на злополуката станала с Ц. Ц. И. на 24.11.2022 год. в близост до гр.Осиек, Хърватска. Административният съд е приел така подадената жалба за допустима и я е разгледал по същество. С процесното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК. Изложил е аргументи като е приел, че жалбата е насочена не срещу диспозитива на административния акт, а срещу частта от акта относно производството по признаване на злополуката за трудова. Приел е, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Монтана е издадено от компетентен орган, не са допуснати процесуални нарушения в производството по квалифициране на декларираната злополука като трудова, отбелязано е, че това производство е спряно до получаване на влязло в сила експертно решение от органите медицинската експертиза на работоспособността за определяне на причинна връзка при нетравматично увреждане. Като неоснователно е отхвърлено възражението на оспорващия, че длъжностното лице в нарушение на чл.60, ал.1 от КСО не издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката като трудова. Съгласно чл.60, ал.2 от КСО съдът е приел, че при декларирана злополука по повод нетравматично увреждане за да се произнесе длъжностното лице в ТП на НОИ е необходимо да е налице решение на ТЕЛК, въз основа на чиито констатации да се признае или не злополуката за трудова. Така постановеното решение е недопустимо. Както бе посочено по-горе предмет на разглеждане в производството пред административния съд е Решение 2153-11-64/25.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на А. Ц. И. срещу разпореждания 0245273200 от 01.03.2023 год. 04/2023 год. и 0245273200/23.05.2023 год./29.05.2023 год. издадени от ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Монтана. С първото разпореждане на А. И. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодател Ц. Ц. И. на основание чл.74 вр. чл.82, ал.1 от КСО в минимален размер до определянето на размера и по реда на КСО, а в второто разпореждане [номер]/23.05.2023 год./29.05.2023 год. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменена на основание чл.99, ал.1, т.2, буква Д от КСО вр. чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в действителен размер на 176, 29 лева. Оспореното пред първата инстанция решение е издадено в производство по реда на чл.82, ал.1 във вр. с чл.74 от КСО. Това са и посочените от административния орган основания за издаването му. В решението на директора на ТП на НОИ Монтана са изложени подробни мотиви относно правото на искателя да получи наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Във връзка с наведените с жалбата до директора на ТП на НОИ възражения административният орган в мотивите към решението е посочил етапа, на който се намира производството по установяване на злополуката за трудова, а именно, че са изпратени писма до ТЕЛК Монтана за произнасяне за причинната връзка, след което да се издаде разпореждане по чл.60 от КСО. Посочено е, че производството по квалифициране на злополуката като трудова е спряно до произнасяне на органите на медицинската експертиза. С диспозитива на решението си директорът на ТП на НОИ Монтана е отхвърлил жалбата на А. И. като неоснователна и е потвърдил разпореждания 0245273200 от 01.03.2023 год. 04/2023 год. и 0245273200/23.05.2023 год./29.05.2023 год. издадени от ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Монтана като законосъобразно постановени. Първоинстанционната жалба е подадена срещу Решение 2153-11-64/25.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ Монтана в частта, относно резултатите от разследването на злополуката станала на 24.11.2022 год. в близост до гр.Осиек-Хърватска с Ц. Ц. И.. Такава част в решението няма. Диспозитива на решението на директора на ТП на НОИ има две точки. С т.1 жалбата на А. И. е приета за неоснователна и с т.2 са потвърдени разпореждания 0245273200 от 01.03.2023 год. 04/2023 год. и 0245273200/23.05.2023 год./29.05.2023 год., т.е. жалбата на А. И. подадена до Административен съд Монтана е подадена срещу част от решение, което не съществува. Жалбата не е насочена към нито една от двете точки на диспозитива на решението, поради което същата е недопустима. Видно от съдържанието на жалбата същата е насочена срещу процедурата по квалифициране на злополуката като трудова като оспорващият излага съответните възражения. Всички наведени с жалбата възражения са свързани с производството по издаване на разпореждане по чл.60 от КСО, включително се прави възражение относно спирането на производството като се твърди, че органът не е изложил мотиви. Изводът, който се налага е, че жалбата на А. И. е насочена срещу мотивите на оспореното решение, а не срещу разпореденото с него, поради което същата се явява недопустима. Видно от доказателствата по делото със заповед 1015-11-37 от 15.03.2023 год. на директора на ТП на НОИ Монтана производството по квалифициране на декларираната злополука вх. 5101-11-4 от 25.01.2023 год. станала с Ц. Ц. И. е спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК във връзка с образувано административно производство в ТЕЛК за определяне на причинна връзка при нетравматично увреждане. Със заповедта е разпоредено, че същото ще се възобнови след получаване на влязло в сила експертно решение на органите на медицинската експертиза на работоспособността. Именно след възобновяване на това производство и в хода на същото оспорващият ще може да изложи всички свои възражения касаещи квалифицирането или не на злополуката като трудова. Тези възражения са неотносими към настоящия спор, тъй като същият касае отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодател Ц. Ц. И. на основание чл.74 вр. чл.82, ал.1 от КСО. Неправилно административният съд е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. В следствие на това решението на първоинстанционният съд се явява недопустимо и като такова същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение