Решение № 5854 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2015 г.

Решение № 5854 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Нирасет" ООД гр. Благоевград против решение № 187/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 108/2014 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена заповед № РД-01-05-593/30.12.2013 г. на кмета на община Кочериново, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за одобряване проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 02748.502.4 по кадастралната карта на с. Бараково. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска отмяната му. Ответниците Бистра Иванова Балабанова, Цветанка Иванова Балабанова, Елена Стефанова Младжова, Иван Любомиров Златин, Юлиян Цветанов Балабанов и Виолета Иванова Балабанова оспорват жалбата. Ответникът областен управител на област Кюстендил оспорва жалбата. Ответниците "Екотаб" ООД и кмет на община Кочериново не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорващите са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 ЗУТ и имат право на жалба, както и че оспорената заповед е незаконосъобразна поради липса на условията по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за издаването й. Решението е недопустимо, по следните съображения: Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на ПУП и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. втора са изброени изчерпателно хипотезите, при които недвижимите имоти са непосредствено засегнати. Нормите са специални и определят степента на засягането от акта чрез очертаване на кръга на заинтересуваните лица, като се изключва приложението на чл. 147 АПК. След изменението на чл. 131, ал. 1 ЗУТ с ДВ, бр. 82/2012 г. в съдебната практика на ВАС, второ отделение безпротиворечиво се приема, че само записванията в кадастралните регистър към одобрените кадастрални карти имат значение при определяне на кръга на лицата с право на участие в производствата по одобряване на ПУП. Аргумент за това е тълкуването на нормата във връзка с чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, установяващи принципа за изработване на устройствените планове по данните от одобрените кадастрална карта и регистър. Компетентният административен орган е задължен при изработването на ПУП да съобрази данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на ПИ и сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, както и данните за собствеността и ограничените вещни права, от кадастралната карта и имотния регистър, а до въвеждането му - от кадастралния регистър. Това положение съответства и на презумцията, въведена с чл. 2, ал. 5 ЗКИР, според която нанесените върху кадастралната карта и записаните в кадастралните регистри данни са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Отделно от това, административният орган, както и административният съд, разглеждащ повдигнат административноправен спор, нямат компетентност да решават споровете за собственост, въведени чрез представяне по преписката, респ. по делото на различни документи за вещни права на повече от едно лице за един и същ имот. Те са длъжни да зачетат СПН на решенията по спорове за материално право, но само по тези, които които обвързват страните по административното провоотношение и оборват презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР. В разглеждания случай липсва влязло в сила съдебно решение, което е задължително за страните по делото и с което да е установено право на собственост върху имота, предмет на плана. Затова при определяне на заинтересуваните лица в производството по одобряване на процесния ПУП следва да се изхожда единствено от записванията в кадастралния регистър към одобрената кадастрална карта на с. Бараково, според които единствен собственик на имота е касаторът, а оспорващите заповедта не са записани като собственици и на съседните имоти. Границите на имотите, за които претендират, че са собственици не са регламентирани, т.е. не са отразени в нито един действащ или отменен план на с. Бараково и няма валидно основание да се приеме, че тези при процедирането по устройственото планиране. Затова оспорващите не са заинтересувани лица в обсъжданото административно производство и нямат право на жалба срещу одобрения ПУП. Като се е произнесъл по недопустима жалба административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на делото разноските са в тежест на оспорващите административния акт и следва да се присъдят в полза на касатора, за което е направено своевременно искане и до размера на платените адвокатски възнаграждения за представителство пред двете инстанции, както и разноски за вещо лице и държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,