Решение № 12166 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на областен отдел Автомобилна администрация гр. Перник (ООАА) към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), Регионална дирекция София, срещу Решение 43/08.03.2023 г. на Административен съд Перник (АС Перник), постановено по адм. дело 22/2023 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-121/13.01.2023 г. (ЗПАМ) на началника на ООАА, в частта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е приложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предната табела с регистрационен номер, заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство лек автомобил Опел, модел Зефира , с рег. [рег. номер] от кат. М1, собственост на Ж. Кюранова, от гр. Перник, за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при безспорна доказаност на извършеното нарушение, до какъвто извод е достигнал и АС Перник, изводът на съда, че в атакуваната ЗПАМ не е определен срок на мярката чрез възпроизвеждането на разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП, е необоснован. Сочи, че основната цел на приложената ЗПАМ е преустановяване на нарушението и същата действа до отстраняването му чрез вписване на лекия автомобил в удостоверение за регистрация, или с изтичане на 12-месечния срок. Счита, че не може да възникне правна несигурност, тъй като законодателят е предвидил прекратяване действието на заповедта за ПАМ от момента на отстраняване на нарушението в рамките на 12-месечния срок, като по този начин няма как да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационна жалба Ж. Кюранова, в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. В. Крумова, АК Перник, и в съдебно заседание излага становище за нейната неоснователност. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Адв. Крумова претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 12.01.2023 г. при извършване на съвместна проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и Закона за движение по пътищата (ЗДвП) от служители на ИАА и МВР, при спиране за проверка на водач на лек автомобил Опел Зефира, с рег. [рег. номер] от кат. М1, собственост на Ж. Кюранова, около 18:00 ч. в гр. Перник, на ул. Юрий Гагарин на кръстовището с ул. Карл Маркс с посока на движение към кв. Даскалово, е установено, че водачът на автомобила Р. Кюранов превозва четири броя пътници, както следва: А. Азманова, Н. Крачунова, В. Владимирова и Е. Кирилова, всички от гр. Перник, срещу заплащане на цена от 3,60 лева от всеки. Установено е, че маршрутът на превоза е от гр. Перник за гр. София, видно от събраните от превозваните лица сведения. Прието е, че е извършен нерегламентиран таксиметров превоз на пътници, без водачът да притежава лиценз за международен превоз на пътници срещу заплащане или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съставен е акт за установяване на административно нарушение 333534 от 12.01.2023 г. От четирите превозвани лица са снети сведения, в които същите потвърждават, че са пътували нееднократно с Р. Кюранов от гр. Перник до гр. София, като за превоза му заплащат цена от 3,60 лв. в края на пътуването. На 13.01.2023 г. с оспорената пред АС Перник заповед, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б и т. 4, б. в ЗАвтП, началникът на ООАА гр. Перник прилага следните принудителни административни мерки: По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП - временно спиране от движение на описания лек автомобил, собственост на Ж. Кюранова, чрез сваляне и отнемане на предната регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. По чл. 106, ал. 1, т. 4, б. в ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер] на водача Р. Кюранов за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Компетентността на органа е доказана с представената в първоинстанционното производство Заповед РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която лицата, заемащи описаните в заповедта длъжности, сред които и началник на областен отдел Автомобилна администрация в регионална дирекция Автомобилна администрация , са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП, както и Заповед 304/11.07.2022 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която издателят на оспорената ЗПАМ е временно преназначен на длъжността началник отдел в областен отдел Автомобилна администрация Перник, Регионална дирекция Автомобилна администрация София, за срок от една година, считано от 11.07.2022 г. С молба от 13.02.2023 г. жалбоподателката Ж. Кюранова уточнява, че оспорва ЗПАМ само в частта за приложената принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в исканата от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Като се позовава на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК съдът сочи, че административният акт следва да съдържа разпоредителна част, определяща правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнение, като оспореният пред него акт в разпоредителната си част, в която е посочено прилагането на конкретна, предвидена в закона мярка, начинът на изпълнението й а именно, по чл. 106а, ал. 3 ЗАвтП, но не е посочен конкретен срок за изпълнение на мярката. Същият е определен като срок до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца , което представлява буквално пресъздаване на законовата норма, но липсва конкретизация на продължителността на срока. Това е прието за съществен порок във формата на акта, който съставлява самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът приема, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Материалната законосъобразност на акта е преценена в контекста на разпоредбите на ЗАвт, като е посочено, че приложената в случая ПАМ е от вида преустановяващи, предвидени за преустановяване извършването на посочените в закона нарушения. Съдът сочи, че предпоставка за прилагане на ПАМ е извършване на таксиметров превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП, който следва да се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 от с.з. с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която се извършва превоза и които отговарят на законовите изиквания, с МПС, което не е включено в списък към надлежно издадено удостоверение или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община, като мярката се налага спрямо автомобила, с който е извършено деянието. Съдът приема за доказано осъществяването на таксиметров превоз на пътници от водача на автомобила Р. Кюранов, с МПС, което е собственост на жалбоподателя, както и че превозът е осъществен срещу заплащане, съответно налице е първата предпоставка за прилагане на ПАМ. По отношение на втората предпоставка МПС, с което е извършен превозът да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или същият е без разрешение за извършване на такъв превоз за съответната община съдът приема, че не са наведени доводи и представени доказателства за противното, което предопределя извода, че е осъществен съставът на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП за налагане на процесната ПАМ. Въз основа на горното е формиран извод, че актът е в съответствие с материалния закон. Съдът приема, че като не е определен срок на мярката, а само е възпроизведена законовата норма, органът е допуснал съществено нарушение във връзка с изискванията за форма на административния акт, поради което е създал правна несигурност. Сочи, че липсата на посочен в заповедта конкретен срок, в който мярката е валидна, препятства съдебната проверка за съответствие на приложената ПАМ с целта на закона, въпреки установеното нарушение на ЗАвтП. Съдът намира, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като независимо, че една от целите на закона е осигуряване безпопасността на автомобилните превози на пътници, това трябва да се осъществява със законосъобразни средства, каквото приложената ПАМ с оспорената пред АС Перник заповед не е. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на акта и го отменя, като осъжда Изпълнителна агенция Автомобилна администрация юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, за разноски, включващи заплатената държавна такса от 10 лв. и претендираното на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При липса на оспорване на фактите от страните, както и в частта относно компетентността на органа, издал оспорения индивидуален административен акт, и спазването на предвидената в закона процедура, касационната инстанция препраща в мотивите си към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да възпроизвежда повторно същите. Правилен е изводът на съда за доказаност на факта на осъщественото нарушение. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел, че са обективирани предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвП за прилагане на ПАМ. Разпоредбите на чл. 106, ал.1, т. 1, б. б и т. 4, б. б ЗАвтП предвиждат временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община, както и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Обуславящият приложението на процесната ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за налагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП, от формална страна съответства на законовите изисквания, и по-специално дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт. Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях". Видно е, че този критерий е в основата и на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Мярката по чл. 106, ал.1, т. 1, б. б ЗАвтП притежава качествени характеристики както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с нея се преустановява факта на извършване на нарушение от страна на водача временното спиране от движение на МПС-то, което същият е управлявал към момента на констатиране на нарушението, и което се явява средството за неговото извършване, като на практика се осуетява възможността както на водача да управлява МПС (освен за да го придвижи в рамките на 12 часа до мястото му на домуване за срока на мярката), в т.ч. да предоставя услуги по таксиметров превоз на пътници по смисъла на закона. Мярката има качествените характеристики и на превантивна мярка, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания, като препятства възможността водача или друго лице, в т.ч. собственика на превозното средство да извършва горното чрез същото средство. Именно за предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал процесната ПАМ. Ограничаването на възможността на водача-нарушител или на собственика, който е предоставил превозното средство на водача, да ползват отново средството за извършване на нарушението, по принцип осуетяват възможността за извършване на друго нарушение, поставящо в риск описаните по-горе обществено значими и правно защитени блага. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Прочитът на разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП - за не повече от 12 месеца - сочи, че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на дейността в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното регистриране за осъществяване на таксиметров превоз на пътници ще предпостави обективна невъзможност за извършване на друго нарушение със същото средство, представляващо основание за прилагане на процесната ПАМ. Фактът на евентуална регистрация ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Изложеното налага извод за основателност на доводите на касатора, че всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесната ПАМ, в т. число и времетраенето й, са очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП. От това следва, че органът няма възможност за преценка. Формулировката до отстраняване на нарушението не предполага възможност за преценка, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок до отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. В тази връзка, съдът неправилно приема, че е налице необходимост от допълнително мотивиране на приложената ПАМ в посока определяне на конкретен срок, в рамките на посочения в закона, в който приложената ПАМ ще е валидна. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на нейното действие. Без значение за настоящия спор е дали нарушението е извършвано повече от веднъж (индиция за което се съдържа в дадените от превозваните лица сведения), както и дали собственикът на превозното средство е нарушителят, както и дали има желание за регистрирането си като таксиметров превозвач и доколко това е постижимо в случая. Това е така, тъй като наложената ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП е насочена не към извършителя, а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и адресат на упражнената административна принуда е не нарушителят, а собственикът на спряното от движение МПС, независимо че поведението на първия е дало основание за приемане на акт с подобен правен резултат. По изложените съображения, атакуваното волеизявление на началника на ООАА гр. Перник, в частта, с която е наложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП, е съответно на материалния закон и неговата цел, като не е налице приетият за съществен порок в неговата форма и не е нарушен принципът за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. Следователно като е отменил атакуваната заповед съдът е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна, а по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба срещу акта. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата следва да бъде отхвърлена. От страна на касатора разноски не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение