Решение № 216 от 17.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2439/2016 г.

Решение № 216 от 17.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2439/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 250 ГПК, образувано по молба на адв, Г. А., в качеството му на пълномощник на Б. Я. М., с която същият е поискал по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК допълване на решение № 15 от 18.04.2018 г. по т. д. 2439/16 г. на Върховен касационен съд, I т. о., с което да бъде призната за недействителна като неравноправна и клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит сключен между него и "Юробанк България"АД на 04.02.2008 г. М. е подал и молба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с искане за присъждане на направените в касационното производство разноски. Ответникът по молбата- "Юробанк България"АД, [населено място] не е заявил становище и по двете молби. По молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК: Б. М., чрез пълномощника си, е изложил данни за това, че искането за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, сключен между него и"Юробанк България"АД на 04.02.2008 г. било наведено в писмената му защита, представена по делото, като съдът следвало служебно да се произнесе и признае за нищожна и тази клауза, с оглед съществуващата и формирана практика на ВКС, съгласно която, когато служебно ВКС е констатирал неравноправност на клауза от потребителски договор, следвало да върне делото на долната инстанция за произнасяне по нейната действителност. Молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима но разгледана по същество е неоснователна. С решението, предмет на исканото допълване, след отмяна и решение № 41 от 18.04.2016 г. по гр. д. № 60/16 г. на Бургаски апелативен съд. в частта, с която е потвърдено решение № 31 от 25.09.2014 г. по гр. д. № 128/13 на Ямболски окръжен съд, в частта му, с която е отказано прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. З от договор за кредит от 04.02.2008 г., сключен между Б. Я. М. и "Юробанк България" АД, [населено място] по същество са прогласени за нищожни тези клаузи. В КС, с оглед предмета на спор е извършил преценка за тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, като е приел за основателно оплакването на М., че те представляват уговорки в негова вреда, като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на банковата услуга. Този извод е направен, с оглед очертания интерес на страната- че с тези клаузи се регламентират едностранни права на банката, без да е указана в тях методика, начин или ред, по които се осъществява едностранната промяна. Или, така е определен и разгледан заявеният с исковата молба и уточняван в хода на производството предмет на претенцията на М., като в тази насока и същият е излагал своите оплаквания относно приетото от въззивинят съд в своята касационна жалба. В тази част и акта на въззивният съд е бил допуснат по реда на чл. 288 ГПК до касационно обжалване. Общо изложеното, едва в писмена защита пред ВКС разбиране на М., че и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП не може да разшири така очертания предмет на спор, тъй като и в изложената от страната практика е посочено, че съдът служебно извършва констатация за неравноправност на конкретна клауза от потребителски договор по смисъла на ЗЗП, при съобразяване, обаче, на правния интерес на страната изведен от заявеният в производството предмет, по отношение, на който е обоснован такъв правен интерес. В случая, нормата на чл. 3, ал. 1 от процесния договор предвижда, че за усвоения кредит М. дължи на банката лихва, формирана от БЛП на Юробанк и ЕФ джи България АД за жилищни кредити в евро и договорна надбавка от 0. 6 пункта / определена като математична величина към момента на сключване на договора/. Т. е. допълнителната / заявена с писмената защита пред ВКС/ претенция за неравноправност и на тази клауза, не е свързана с интереса на страната, обоснован в производството, с оглед твърдението, че предоставената с атакуваните клаузи възможност за едностранна промяна на БЛП от страна на банката, води до неравновесие на правата и задълженията на страните по договора. Разглежданата норма не съдържа възможност за едностранна промяна на условията по договора. Договорената лихва е цената на банковата услуга, като първоначалното й формиране е установяване на конкретно задължение на кредитополучателя към датата на сключване на договора заплащане стойността на услугата, т. е. нито служебно, нито чрез въвеждане на такова искане може да се счете, че договор, при който са налице насрещно поети задължения, съдът служебно по реда на ЗЗП би освободил едната страна от уговореното като насрещна престация. Или за да е налице основателност на искането за допълване на решението, следва страната да установи това, че съдът не се е произнесъл по целият заявен от нея предмет на спор. Същата не може да въведе нов предмет на спора, нито да изисква от съда служебни констатации извън въведения от нея предмет, за който е обосновала правен интерес. С оглед изложеното, молбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. С разглежданото решение, след отмяна на решение № 41 от 18.04.2016 г. по гр. д. № 60/16 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 31 от 25.09.2014 г. по гр. д. № 128/13 на Ямболски окръжен съд, в частта му, с която е отказано прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. З от договор за кредит от 04.02.2008 г., сключен между Б. Я. М. и "Юробанк България" АД, [населено място] по същество са прогласени за нищожни тези клаузи. Касаторът М. -настоящ молител, чрез процесуалния си представител- адв. А. е заявил искане за присъждане на направените в касационното производство разноски с касационната си жалба, както и с изрична молба от 29.11.2017 г., като е представил списък по чл. 80 ГПК, както и договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи извършено плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. Към тази сума следва да бъдат прибавени и сумите по платена от молителя държавна такса или общо разноските направени от него са в размер на 2027. 15 лв. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, определя правото на разноски на ответника, съразмерно с уважената част на исковете, поради което същите следва да бъдат присъдени. По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение