Решение № 15126 от 8.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2019 г.

Решение № 15126 от 8.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Градев от [населено място], чрез пълномощника му адв. И. Петров против решение № 8 от 03.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2528/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против разпореждане от 20.06.2018 г. на полицейски орган при пето Районно управление "Полиция" при Областна дирекция на МВР – Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при пето Районно управление "Полиция" при Областна дирекция на МВР - Пловдив, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 8 от 03.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2528/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на П. Градев срещу разпореждане от 20.06.2018 г. на младши инспектор Ц. Лявов, полицейски орган в 05 РУ "Полиция" при ОД на МВР – Пловдив, издадено на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), с което е разпоредено на П. Градев, в качеството му на управител на кафе - аперитив "Дъбъ" да спазва стриктно разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 11, ал. 8, т. 1 и 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от Наредба за опазване на обществения ред на община Пловдив. Административният съд е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват основания за отмяната му. Според първоинстанционния съд, в обжалваното разпореждане и съпровождащите го документи от административната преписка се съдържат достатъчно фактически и правни основания за неговото издаване, които обуславят извод за спазване на приложимия материален закон. Решението е правилно. Разпореждането е издадено от компетентен полицейски орган, съответно с издаването на разпореждането е упражнено правомощие по закон, свързано с опазване на обществения ред. Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, т. к. разпореждането съдържа изискуемите задължителни реквизити, а правните и фактически основания за издаването на акта се съдържат в съпровождащите издаването му документи, приложени по административната преписка. В случая фактическите основания са изложени в писмо рег. № 444000-6782 от 18.07.2018 г. на и. ф. з началник на 05 РУ "Полиция" – гр. Пловдив, във връзка с постъпила молба от "БУМЕРАНГ - 78" ЕООД, представлявано от управителя му П. Градев с рег. № 317000-7129 от 09.07.2018 г. по описа на 05 РУ "Полиция" – гр. Пловдив, относно образувана преписка под № 444000-5124/28.05.2018 г. по описа на 05 РУ – Пловдив, във връзка с жалба от живущите в блок 35, вход "Б" и "В", ж. к Тракия, гр. Пловдив, относно това, че кафе - аперитив "Дъбъ" от години системно вдига шум и пуска музика силно по всяко време на денонощието. Посоченото е допустимо и в съответствие с константната съдебна практика относно възможността мотивите към акта да са изложени в подготвителните документи към преписката, в т. см. Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 на Общото събрание на ГК на ВС, което не е загубило действието си. В случая са постигнати целите, които законодателят преследва с изискването за мотивиране на акта – на страната са известни съображенията за издаване на разпореждането и съдържанието му позволява ефективен контрол за законосъобразност. Ето защо, оплакването на касатора за неправилна преценка относно наличието на фактически и правни основания за издаване на разпореждането е неоснователно. Касационните доводи за неправилност на съдебния акт са насочени към спора за законосъобразност на процесното разпореждане, същите са били релевирани пред административния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Касационният ответник не е претендирал заплащане на разноски за настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,