Решение № 7071 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14152/2009 г.

Решение № 7071 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14152/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Бисер Бонев, срещу решение № 69/13.07.2009 г. постановено по адм. дело № 749/2008 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 37-ми състав. Релевирани са оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което се претендира отмяната на обжалвания съдебен акт, в частта, в която са уважени исковите претенции, по които е образувано първоинстанционното производство и на Марина и Елица Харизанови са присъдени съответна част от направените по делото разноски. Ответниците - Марина Харизанова Харизанова и Елица Харизанова Харизанова, не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е образувано по искова молба от 28.01.2008 г., предявена от Марина Харизанова Харизанова и Елица Харизанова Харизанова /тогава действаща със съгласието на своя баща и законен представител Харизан Гатев Харизанов/, двете от с. Лозен, против Столична дирекция "Полиция", с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 8 000 лв за всяка от тях, причинени им от неправомерни действия и бездействия на служители на 08 РПУ на МВР - София при изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред и охрана на интересите на гражданите. Първоначално образуваното по исковата молба, съдебно производство пред Софийски градски съд, е прекратено с определение № 51/04.02.2008 г. по гр. дело № 290/2008 г., с което делото е изпратено по подсъдност на АССГ. Административен съд - София град е приел предявеният иск за допустим и частично доказан по основание и размер, при което го уважил до размера от 2 000 лв - присъден на всяка от ищците, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тази връзка са изложени мотиви, че несвоевременното администриране на сигнал за извършено престъпление, подаден от баща им Харизан Харизанов има характера на административна дейност на полицейските служители, в изпълнение на чл. 6, чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗМВР и Инструкции № № I-66/1994 г. и I-225/1999 г. уреждащи организацията на работа на органите на МВР по приемането, регистрирането, докладването, движението и контрола по заявителски материал за престъпления от общ характер. По данни от справка от 28.05.2004 г. на директора на СДВР, за незаконосъобразните бездействия на полицейските служители на 08 РПУ - София са наложени дисциплинарни наказания, поради което е приета за установена една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с това, въз основа събраните гласни доказателства, са направени констатации за претърпени от ищците, като резултат от тези бездействия и в пряка причинна връзка с тях, неимуществени вреди, изразяващи се в изпитано от тях безсилие и безпомощност. Решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Между страните липсва спор относно релевантните за спора факти, като същите са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа представените по делото доказателства, в т. ч. изслушаните свидетелски показания. Обосновано е прието, че след инцидент през месец юни 2003 г., ищците изпитвали страх и безпокойство баща им да не пострада от действия на трети лица, участници в инцидента, които му отправяли заплахи и за които се твърди, че стреляли по него на 24.06.2003 г.; по данни от представена справка от 28.05.2004 г. и писмо от 02.06.2004 г., изпратено до Харизан Харизанов, на полицейски служители от 08 РПУ - София били наложени дисциплинарни наказания за неизпълнение на задълженията им по администриране на подадения от него сигнал за извършено престъпление от общ характер. Образуваното по сигнала през м. юни 2003 г., наказателно производство срещу Йордан Асенов Йорданов и Валери Йорданов Асенов по дознание № ЗМ -1041/2003 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 20 НК, е прекратено с влязло в сила постановление от 15.12.2004 г. на прокурор при СРП, потвърдено при обжалването му с определение № 638/11.03.2005 г. на СРС /по данни от приложената по делото деловодна справка по пр. преписка № 34374/2003 г./. Установеното от фактическа страна налага извода, че неправилно административният съд е приел, че наличието на неправомерни действия и бездействия на полицейски служители от 08 РПУ - София, за които са наложени дисциплинарни наказания, е достатъчно основание за присъждане на част от претендираното от Марина и Елица Харизанови обезщетение за неимуществени вреди. Последното противоречи на наведените в исковата молба и последващите я уточнения, твърдения за естеството на понесените от ищците страдания и емоционален дискомфорт, а също и на данните от показанията на изслушаните по делото свидетели Мария Николаева и Венетка Грънчарова. Последните изключват възможността да се приеме, че вредите са пряка и непосредствена последица от административна дейност на полицейските служители, наместо от поведението на третите лица - участници в инцидента, подробно описан в исковата молба. Чувството на безсилие и безпомощност, изпитвани от ищците поради това, че са на свобода хората, за които твърдят, че са стреляли по баща им са резултат от изхода на образуваното в тази връзка наказателно производство, а не от поведението на полицейските служители. Пропуските на последните при администриране на сигнала за извършено престъпление от общ характер, са само една от вероятните причини за постановяване на влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство. Следователно, противно на приетото от административният съд, по делото не се установява поведение на полицейски служители в изпълнение на административна дейност, което да е в пряка причинна връзка с претърпени от двете ищци, неимуществени вреди. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесният случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. След като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищците неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от действия и бездействия на полицейски служители в изпълнение на административна дейност, предявеният иск по чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е следвало да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Административен съд - София град, като не е съобразил изложеното по - горе, е постановил неправилно съдебно решение в нарушение на разпоредбите на материалния закон, което следва да бъде отменено при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Правният спор е изяснен от фактическа и правна страна, поради което са налице условията за постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените от Марина Харизанова Харизанова и Елица Харизанова Харизанова, искове срещу Столична дирекция на вътрешните работи /правоприемник на СД "Полиция"/, за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Водим от изложеното, Върховният административен съд