Решение № 3138 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2009 г.

Решение № 3138 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цвята Василева Иванова от гр. Плевен, подадена чрез упълномощен адв. Йонка Христова, против решение № 274 от 13.05.2009 г., постановено от Административен съд - Плевен по адм. д. № 243/2009 г. С жалбата и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката решението е незаконосъобразно и необосновано, защото съдът не е съобразил обстоятелството, че заповедта за трансформиране правото на ползване в право на собственост не е връчена на бившите собственици на земеделската земя. Касаторката оспорва извода на съда, че с издаване на оспорената заповед за оценка е завършен фактическия състав по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Моли Върховния административен съд да отмени изцяло обжалваното съдебно решение като претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Плевен не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Станка Тодорова Янчева, Елена Димитрова Борисова, Мирослава Димитрова Янчева и Иван Василев Великински също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, защото е постановено в съответствие с приложимия закон и представените по делото доказателства. Обоснован е изводът на съда, че заповедта на кмета, с която е признато правото на ползвателя Янчев да придобие собствеността върху предоставения му за ползване земеделски имот при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ, са влезли в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 274 от 13.05.2009 г. е отхвърлена жалбата на Цвята Василева Иванова от гр. Плевен срещу заповед № РД - 12-2/06.01.2009 г. на кмета на община Плевен и жалбоподателката е осъдена за заплащане на направените по делото разноски. За да достигне до този резултат Административният съд - Плевен е констатирал, че оспорената пред него заповед е издадена на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В обжалваното решение правилно е установено, че нормата на § 31, ал. 3 от горепосоченото ПМС от 1999 г. не е приложима, защото се касае за недовършена процедура по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗ, която според съда е приключила с издаването на процесната заповед за оценка на спорните 600 кв. м. Съдът е преценил, че се касае за недовършен фактически състав, защото заповед № РД - 15-1497/1998 г., с която е преобразувано правото на ползване в право на собственост за ползвателя, не е надлежно връчена на бившите собственици на процесния имот. Въпреки това първоинстанционният съд е приел, че горепосочената заповед от 1998 г. към датата на произнасяне на съда е влязла в сила, тъй като крайният момент, в който Цвята Василева Иванова - наследник на бившия собственик, се е запознала със заповед № РД - 15-1497/1998 г. е датата - 06.03.2009 г., на която е получена административната преписка в съда, към която тази заповед е била приложена. Тъй като до постановяване на обжалваното съдебно решение жалба против заповед № РД - 15-1497/1998 г. не е била подадена, Административният съд - Плевен е приел, че същата вече е влязла в сила и е стабилен административен акт. Освен това съдът се е мотивирал с влязъл в сила ПНИ през 2008 г. и е извел заключение, че с обнародването в ДВ, бр. 16/2008 г. на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, бившите собственици на имота са узнали за издаването на заповед № РД - 15-1497/1998 г. Също така първоинстанционният съд е преценил, че ползвателят на имота е добросъвестен, поради което не следва да носи неблагоприятните последици от невръчването на заповед № РД - 15-1497/1998 г. на бившите собственици. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на първоинстанционния съд, тъй като тя не съответства на събраните по делото доказателства. Това е така, защото в обжалваното решение се съдържат противоречиви мотиви - от една страна съдът е приел, че заповед № РД - 15-1497/1998 г. не е връчена на бившия собственик или на негов наследник, с което процедурата по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗ е останала недовършена, а от друга страна е достигнал до извод, че с издаването на последващата заповед за утвърждаване на оценката процедурата се е довършила. Това становище не може да бъде възприето, защото оценката се утвърждава със заповед, издадена на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗ и по силата на тази норма след влизането в сила за заповедта по ал. 3 оценката за предоставената за ползване земя се утвърждава със заповед на кмета на общината или на упълномощена от него лице. С оглед на това мотивите на първоинстанционния съд относно влизане в сила на заповедта по ал. 3 от § 62 в хода на съдебния процес са неправилни. В случая е оспорена заповед № РД - 12-2/06.01.2009 г. и нейната законосъобразност се преценява към датата на издаването й. Безспорно е установено, че към горепосочената дата - 06.01.2009 г. заповед № РД - 15-1497/1998 г. не е влязла в сила, поради което последващата заповед № РД - 12-2/06.01.2009 г. е незаконосъобразна - издадена без правно основание и като такава следва да бъде отменена. Съображенията на първоинстанционния съд относно добросъвестността на ползвателя не могат да бъдат споделени, защото бившите собственици на процесния имот са точно толкова добросъвестни и не следва да бъдат ощетявани поради това, че заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗ не им е връчена и са били лишени от процесуалната възможност да я обжалват. Относно твърдението на първоинстанционния съд за влизане в сила на заповедта по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, решаващият съдебен състав счита, че касае последваща процедура, страна по която е областния управител и чрез нея няма как да се валидира несъобщаването на заповедта на кмета по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗ. Следва да се има предвид, че в публикацията в ДВ, бр. 16/2008 г. на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, нито е цитирана заповед № РД - 15-1497/1998 г., нито същата е приложена към заповедта по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ като част от нея. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно тълкуване и прилагане на нормата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗ, което съставлява касационно основание за отмяна на неправилно съдебно решение изцяло, включително и частта за присъдените разноски. Вместо него жалбата на Цвята Василева Иванова, подадена срещу заповед № РД - 12-2/06.01.2009 г. на кмета на община Плевен, се приема за основателна и делото следва да се върне като преписка на кмета на община Плевен със задължително указание за връчване на заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗ на бившите собственици, от която дата на съобщаване следва да тече срока за оспорване на тази заповед и едва след влизането й в сила административният орган следва да издаде заповед за утвърждаване на оценка по реда на ал. 4 от горепосочената разпоредба. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, община Плевен следва да заплати на Цвята Василева Иванова направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 150 лв. - договорено и реално внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение