Решение № 3723 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12805/2012 г.

Решение № 3723 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12805/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника ст. юрисконсулт Стоянова против решение № 4620 от 09.08.2012 г. по адм. д. № 9958/2011 г. на Административен съд - София град, двадесет и трети състав. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че решението е незаконосъобразно, защото е постановено единствено въз основа на съдебно - техническата експертиза по делото, която е некомпетентна (изготвена от вещо лице, непритежаващо необходимата компетентност), неаргументирана и неподкрепена с доказателства. Иска, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - Гюрка Панчова Костадинова, чрез адв. Спасов, в съдебно заседание и в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с многобройната съдебна практика на Върховния административен съд по сходни дела. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4620 от 09.08.2012 г. по адм. д. № 9958/2011 г. на Административен съд - София град, по жалба на Гюрка Панчова Костадинова е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", РА, с което на заявителя Гюрка Панчова Костадинова е отказана сума за подпомагане в размер на 1853,24 лв. по СЕПП и сума в размер на 2179,35 лв. по НР1; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Приел е, че независимо, че фактическите и правни основания на административния акт са непълни, неясни и на места взаимоизключващи се, акта е мотивиран, тъй като съгласно константната съдебна практика, като част от мотивите на административния акт се считат фактическите обстоятелства, съдържащи се в документите към административната преписка по издаване на акта, а в случая и на данните в ИСАК. След извършен подробен анализ на административната процедура във връзка със заявлението на Гюрка Панчова Костадинова, съдът е установил, че същата е проведена в нарушение на административно производствените правила - конкретно нарушени са чл. 12, чл. 13, чл. 26, чл. 28, чл. 34 - 36 АПК. Въпреки това съдът е приел, че процесуалните нарушения в административния процес са съществени само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В тази връзка е извършил преценка на материално - правните предпоставки за получаване на финансовото подпомагане, като е приел, че заявените спорни площи на БЗС 7619-183-1-1 и БЗС 7619-52-1-2 отговарят на нормативните условията за подпомагане на земеделските парцели, както и че приетата от административния орган наддекларирана площ е завишена, същата съобразно изчисленията на вещите лица реално възлиза на 1,42 ха и не надвишава 20 % от определената площ, съгласно разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на комисията. Обжалваното решение е правилно. Административният съд правилно е установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като за мотиви на административния акт е възприел фактическите обстоятелства, съдържащи се в документите към административната преписка по издаване на акта, а в случая и на данните в ИСАК. Въпреки наличието на допуснати съществени административно производствени нарушения при издаване на административния акт, съдът правилно е приел, че те не могат да бъдат самостоятелно основание за отмяна на акта, ако не са довели до неговата материална незаконосъобразност. Последната е била предмет на проверка от страна на съда, във връзка с което той е направил подробен анализ на фактите по делото, относимата правна уредба и всички събрани по делото доказателства, включително и изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза. В тази връзка съдът е изложил мотиви за несъответствие на оспореното уведомително писмо с приложимия материален закон, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът точно е приел, че спорните парцели - БЗС 7619-183-1-1 и БЗС 7619-52-1-2 незаконосъобразно са били приети за недопустими за подпомагане, защото същите отговарят на условията по чл. 9, вр. чл. 8 и чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СЕПП и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на чл. 28, т. 2 и приложение VII към него от Регламент 73/2009 г. от 19 януари 2009 г. на Съвета. С оглед заключенията на вещите лица, неоспорени от страните, съдът правилно е приел, че като допустима за подпомагане трябва да се приеме и цялата заявена площ на БЗС 7619-183-1-1 - 0,13 ха, както и 1,55 ха от БЗС 7619-52-1-2, съответно правилно е изчислил, че наддекларираната от заявителя площ реално възлиза на 1,42 ха, която не превишава 20 % т определената площ, в който случай съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на комисията земеделският производител би получил подпомагане за заявените от него площи. Тези изводи не се опровергават от възраженията, изложени в касационната жалба. Последните се свеждат до това, че съдът е постановил неправилно решение, поради това, че е възприел заключението на съдебно - техническата експертиза по делото, която е некомпетентна (изготвена от вещо лице, непритежаващо необходимата компетентност), невярна, неаргументирана и неподкрепена с доказателства. На практика така формулираните в касационната жалба възражения представляват оспорване на съдебната експертиза, каквото оспорване е недопустимо да бъде извършвано пред касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК оспорването на експертизата може да бъде направено докато трае изслушването на вещото лице. След този момент се преклудира възможността за оспорване на експертизата. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 26.03.2012 г., в което са изслушани двете вещи лица, процесуалният представител на ответника не е оспорил заключението на вещото, поради което и същото е било прието от съда. Относно възражението за некомпетентност на едно от двете вещи лица, следва да се отбележи, че в о. с. з. на 30.01.2012 г., на което е присъствал процесуален представител на ответника, съдът е назначил две вещи лица със специалност геодезия и кадастър и агроном, срещу което ответникът не е възразил и не е изложил становище за евентуална неотносимост на тези специалности към задачите на експертизата. Не може да се приеме за оспорване на експертизата по надлежния ред и твърдението в писмената защита на ответника, депозирана пред АССГ след края на устните състезания, че констатациите на вещите лица не почиват на доказателства, а само на предположения. При това положение съдът законосъобразно, в съответствие с правомощието си по чл. 202 ГПК да извърши оценка на заключението на вещото лице, при постановяване на решението си е съобразил същото и е възприел предложените от вещите лица площи, допустими за подпомагане, съответно общия размер на наддекларирани площи. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение