Решение № 7303 от 4.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2009 г.

Решение № 7303 от 4.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Атанасов Иванов от гр. София против Решение № 1147/12.12.2008 г., постановено по адм. дело № 3470/2008 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, обективиран в Заповед рег. № 150/22.05.2008 г. на Началника на 09 РПУ при Столична дирекция "Полиция" - МВР. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на производствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на 09 РПУ при СДП, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Иван Атанасов Иванов от гр. София против Заповед рег. № 150/22.05.2008 г. на Началника на 09 РПУ при Столична дирекция "Полиция" - МВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че посочените като основания за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените в закона предпоставки за отказ да бъде издадено исканото разрешение. Изложени са мотиви, че ползването на оръжието за охрана, при изпълнение на служебните задължения не е основание за издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В настоящият случай, в административният акт се сочи основанието "недоказана необходимост". Според чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗКВВООБ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват, и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на лицето, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Цитираната нормативна уредба налага извода, че юридическите лица и търговците могат да притежават огнестрелно оръжие за служебни цели или за граждански цели. В случаите, когато оръжието се използва за охрана, то е за служебни цели, ако е предназначено за охрана на собствеността или за защита на живота и здравето, но на други лица. Т. е. огнестрелното оръжие е за служебни цели, когато охраната, за която е предназначено, се осъществява като търговска (стопанска) дейност. Когато огнестрелното оръжие е предназначено за самоотбрана, т. е. за защита на собствеността, живота и здравето на физическите лица и търговците, респ. на съответните служители в юридическите лица, то е за граждански цели. В чл. 40 и чл. 41 от ППЗКВВООБ законодателят е регламентирал условията, при които се издават разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, съответно от юридически лица и търговци, независимо дали са за служебни или за граждански цели, и от физически лица за самоотбрана. В конкретния случай Иванов е отправил искане да му бъде издадено разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, необходимо за пряко изпълнение на служебните му задължения като охрана на физически лица, т. е. за граждански цели, а не за служебни, както неправилно е прието от административния орган и първоинстанционния съд. Молителят е физическо лице, не е търговец по смисъла на ТЗ, но е служител на ЮЛ, където изпълнява длъжността "началник на отдел "Охрана", а издаването на разрешение за придобиване на оръжие е поискал с цел обезпечение изпълнението на служебните му задължения. Изложените в оспорената заповед мотиви, че от компетентността на "Овергаз Инк." АД е да осигури оръжие на служителите си при необходимост, не намират опора в закона. На първо място дружеството не извършва охранителна дейност, за да му бъде вменено задължението за осигуряване на огнестрелно оръжие за служителите му. А на следващо място жалбоподателят е поискал издаването на разрешение с цел снабдяване с лично оръжие, което да бъде използвано от самия него, в условията на крайна необходимост и неизбежна отбрана, за защита на собствеността, живота и здравето на съответните служители в ЮЛ. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Според чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ, за да бъде издадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, се подава искане, в което се обосновава необходимостта от него. Такава обосновка се съдържа в отправеното от касационния жалбоподател искане вх. № к-590/19.03.2008 г., а сочените от него мотиви следва да бъдат възприети като легална необходимост от огнестрелно оръжие. Освен, че е обосновал необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие, Иванов е представил и всички изискуеми по силата на чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ. Видно от представените пред двете инстанции доказателства, Иванов е мотивирал нуждата си от притежание на огнестрелно оръжие. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Административният съд неточно е приложил нормите на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ и чл. 40 и чл. 41 от ППЗКВВООБ и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което Заповед рег. № 150/22.05.2008 г. на Началника на 09 РПУ при Столична дирекция "Полиция" - МВР бъде отменена, а делото изпратено като преписка на административния орган, за решаване на въпроса по същество, при съобразяване на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,