Решение № 7297 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2016 г.

Решение № 7297 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / - В. Т. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / - гр. В. Търново, пл. "Ц." ..№..., съгласно заповед № ЗЦУ-1015/25.07.2014 г. на изп. директор на НАП, против решение № 269/10.08.2016 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 891/2015 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № Р-04000715001869-091-001/08.09.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - В. Т. - И. Й. К., началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и от Б. Б. Л., старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в обжалваната част, потвърдена с решение № 503/07.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, вкл. в частта за разноските, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на решение по съществото на спора или постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - О. В. В., осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Медител - О. В." със седалище и адрес на управление: гр. Г., ул. "В. М." .№..., вх. ... - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Стефанов и заявява претенция за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000715001869-091-001/08.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., в частта му, потвърдена с решение № 503/07.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, относно установени допълнителни задължения за 2012 г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 274.80 лв. и лихва - 65.86 лв.; вноски ДОО - 687.82 лв. и лихва - 164.83 лв.; вноски ЗО - 429.89 лв. и лихва - 103.02 лв.; вноски ДЗПО-УПФ - 268.68 лв. и лихва - 64.39 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен като издаден от некомпетентен орган - Б. Б. Л., старши инспектор по приходите в качеството му на ръководител на ревизията. От фактическа страна е установил следното: Ревизионното производство е възложено със ЗВР № Р-04000715001869-020-001/23.03.2015 г., издадена от И. Й. К., началник сектор "Ревизии", определен със заповед № 45/16.01.2014 г. на директора на ТД на НАП - В. Т. Със същата са определени органите по приходите, които да извършат ревизията - М. С. В. - старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията и А. Н. Н., инспектор по приходите. Определените със ЗВР органи по приходите са издали ревизионния доклад на 16.07.2015 г. Срещу него е подадено възражение на 04.08.2015 г., поради което инструктивният срок за издаване на РА по чл. 119, ал. 2 ДОПК е изтекъл на 18.08.2015 г. По делото е представен болничен лист № Е 20152303118 от 15.08.2015 г., издаден от Обща ЛКК при Медицински център "Невромедикс" за отпуск по болест на М. С. В. за периода от 14.08.2015 г. до 12.09.2015 г. Със заповед № 655/02.09.2015 г. директорът на ТД на НАП В. Т. на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП е изменил своя предходна заповед № 540/16.07.2015 г., определяща органите по приходите, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи /ръководители на ревизии/ за периода 16.07.2015 г. - 16.01.2016 г. като на мястото на М. С. В. възлага тези правомощия на Б. Б. Л. С решение № Р-04000715001869-098-001/04.09.2015 г., издадено от И. Й. К., началник сектор "Ревизии", на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на ревизията на О. В. В., осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Медител - О. В.", от М. С. В. като ръководител и е възложено на Б. Б. Л. Като фактическо основание е посочено следното: "Б. Б. Л. е назначен със заповед № 665/02.09.2015 г. на директора на ТД да изпълнява функциите на ръководител на ревизии. М. С. В. е в трайна невъзможност на изпълнява служебните си задължения". Въз основа на това решение И. Й. К. е издал заповед за изменение на ЗВР № Р-04-000715001870-020-002/04.09.2015 г., с която е определено, че ревизията на О. В. следва да бъде извършена от Б. Б. Л., старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията и от А. Н. Н., инспектор по приходите. Оспореният РА е издаден от И. Й. К., възложил ревизията, и от Б. Б. Л., ръководител на ревизията. С оглед така установените факти съдът е приел, че след издаването на ревизионния доклад е налице незаконосъобразно изземване на компетентност по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК в хипотезата на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения с решение, издадено от некомпетентен орган, а именно И. Й. К., началник сектор "Ревизии", възложил ревизията. Посочил е, че в случаите на отвод и самоотвод съгласно чл. 76, ал. 2 ДОПК отвеждането се извършва от органа, който е възложил производството, а в случаите, когато производството не се възлага с изричен акт, от териториалния директор, съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Доколкото в ДОПК няма норма, сочеща кой е компетентният горестоящ орган, който може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК, то приложимо е общото разрешение, дадено в чл. 7, ал. 3 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/, според който изпълнителният директор и териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия. От страна на ответника, въпреки дадените от съда изрични указания, не е представена заповед, с която териториалният директор да е делегирал на И. Й. К. упражняването на правомощия по чл. 7, ал. 3 ДОПК в съответствие с чл. 7, ал. 3 ЗНАП. На следващо място съдът е изложил мотиви за това защо намира, че представеният болничен лист не установява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от М. С. В. като предпоставка за изземване на компетентност по чл. 7, ал. 3 ДОПК като е посочил, че болничният лист установява временна невъзможност, но не и трайна. Настоящият касационен състав преценява решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Противно на доводите на касатора заповедта на териториалния директор, с която по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК се определя И. Й. К., началник сектор "Ревизии", да издава заповеди за възлагане на ревизии, не го оправомощава на основание чл. 7, ал. 3 ЗНАП да постановява решения по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване разглеждането и решаването на преписка от компетентния орган по приходите в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Органът, възложил ревизията, притежава материална компетентност да издаде по реда на чл. 113, ал. 3 ДОПК ЗВР, с която да измени издадена от него предходна ЗВР, в т. ч. и за изменение на определените с нея ревизиращи органи, но, когато това е обусловено от изземване по чл. 7, ал. 3 ДОПК, е необходимо преди това изземването да е направено от компетентния за това орган със законосъобразен акт. Правилно е приел съдът, че болничният лист, описан по-горе, с който е разполагал органът, възложил ревизията, към момента на издаването на решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК /04.09.2015 г./ не установява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а временна такава, и издаването на заповед № 655/02.09.2015 г. директорът на ТД на НАП, с която на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП последният е изменил своя предходна заповед № 540/16.07.2015 г., определяща органите по приходите, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи /ръководители на ревизии/ за периода 16.07.2015 г. - 16.01.2016 г. и на мястото на М. С. В. е посочен Б. Б. Л., би следвало да е обусловена от заповед за заместване, издадена по реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител, при наличието на която изменението на първоначалната ЗВР от органа, който я е издал, би било достатъчно, за да обуслови издаването на РА от компетентен орган при условията на заместване без да се налага изземване по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Такава заповед за заместване обаче не е налице. Издадените след първия болничен лист още два болнични листи, според които М. С. В. е в отпуск по болест до 27.10.2015 г., не променят правилността на изводите на съда, че решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК е издадено от орган без материална компетентност и изземването на преписката от М. С. В. и възлагането й на Б. Б. Л. е незаконосъобразно, поради което и РА е издаден от последния без материална компетентност, което обуславя нищожността му. С оглед така изложените съображения решението на Великотърновския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение