Решение № 13638 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2017 г.

Решение № 13638 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационната жалба на ГД"Изпълнение на наказанията"гр. С. подадена срещу Решение № 66 от 20.01.2017 г., постановено по административно дело № 737/2014 г. по описа на Административен съд Б. Обжалват решението в осъдителната му част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 760 лв. на ответника, както и в частта му, с която не са присъдени разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът в конкретния случай е стигнал до погрешни изводи защото, не е съобразил действителната фактическа обстановка установена по делото, както и обективната истина, които са от съществено значение за решаване на правния спор. Ищецът по делото не е доказал реално претърпени неимуществени вреди - промяна в психологичното и физиологично състояние, което да е в резулатат от твърдяното бездействие. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с което да се отхвърли изцяло предявения иск, както и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение, както и да се потвърди решението в отхвърлителната му част. В писмена защита представена по делото се поддържа, че необосновано е ангажирана отговорността на държавата за вреди причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, още повече, че съгласно § 49 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИНЗС подадените до влизане в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани лица в лоши условия се разглеждат, по реда на чл. 284, ал. 1, което не е отчетено при постановяване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба в частта относно приложението на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на присъдения размер на обезщетението, счита че същия е силно завишен. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Същата е частично основателна. Производството пред Административния съд - Б. се е развило по исковата молба на К. Д. против ГД "Изпълнение на наказанията " при МП, с която на основание чл. 203 и сл. АПК и чл. 1 от ЗОДОВ е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от лошите условия в затвора Б. за периода от 30.11.2012 г. до 7.08.2013 г., от 10 11. 2013 г. до 24.03.2014 г., като е изключен периода от 08.08.2013 г. до 9.11.2013 г. който е бил предмет на друго дело - адм. д. № 2703/2014 г. на същия съд С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Д. иск до размер на 5 760 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по въведените обстоятелства от ищеца, като е определил размера, който се следва за обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Съдът е приел, че със събраните по делото доказателства е установено и доказано, че Д. е претърпял побои вследствие на бездействието на затворническата администрация, която съгласно нормите на чл. 291, т. 4 и т. 5 от ППЗИНЗС е следвало да осигури безопасността и сигурността на затворниците. Прието е още, че условията за изтърпяване на наказанието в затвора Б. са лоши и това е установено безпорно, както от събраните гласни доказателства, така от публично известните данни от доклада КПИ за 2014 г., където е отбелязано, че затвора в Б. се характеризира с изразено много силно лошо състояние, като пренаселеност и лоши материално битови условия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, част от вътрешното право на страната. Противно на твърдяното в касационната жалба безпорно е установено, че битовите условия в затвора Б. са лоши. Килиите в отделението, в което Д. излежава присъдата си, са без санитарен възел и задържаните използват кофи за санитарните си нужди. Лицето не е имало достъп до течаща вода, освен за кратки интервали през деня. Няма спор по делото, че е изтърпявал наказанието си в жилищна площ под 4 кв. м. Въпреки обективните трудности на държавата, респ. ГД"Изпълнение на наказанията"гр. С. е с следвало да осигури условия, отговарящи на стандартите на Конвенцията, което е дадено като препоръка и в цитирания в съдебното решение доклад от 2014 г. на КПИ. В тази връзка обоснован, е изводът на първоинстанционния съд, че страданията и трудностите, които е бил принуден да търпи Д. надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Те излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията и поради това правилно е прието, че същият следва да бъде възмезден. Искът по чл. 1 от ЗОДОВ има изцяло компенсаторен характер и е единственото ефикасно средство за защита от нарушенията на правата на затворника. Относно присъдения размер на обезщетението, съдът не е отчел обаче липсата на сериозно увреждане на физическото и психическо здраве на ищеца. От показанията на разпитаните свидетели е видно, че той се е оплаквал от нанесен побой, но те не са преки свидетели, освен св. Златев който е бил очевидец на единия побой, а за останалите твърдени случаи по-скоро свидетелите пресъздават това което са чули от него за това, че той е изпитал притеснения и унижения от неблагоприятната като цяло жизнена среда. Правилно съдът е възприел минималния оценъчен стандарт, според който всяко лице би изпитало негативни преживявания от лошите условия в затвора, но присъденият размер е силно завишен. Не е отчетен сравнително непродължителния период на пребиваване в затвора – малко над година. Вярно е, че целта на наказанието е превъзпитанието на лишения от свобода, но също така следва да се отчита, че той не би могъл да разчита на условия каквито би имал в дома си, ако не е лишен от свобода. Ето защо следва да се приеме, че присъденото обезщетение в конкретния случай не е в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на осн. § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Обезщетението не следва да се счита като компенсация на наказанието лишаване от свобода каквото има наложено ищеца. То е компенсация за недобрите условия за живот при които е оставен да изтърпи наложеното наказание. По отношение на обезщетението за неосигурена достатъчна жилищна площ, следва да се има предвид и Решението на ЕСПЧ-Мурсич с/у Хърватска относно необходимостта от преценяване на всички условия на изтърпяване на наказанието, включително и това да не се абсолютизира на правното значение на неосигуряване на 4 кв. м. площ, което не е отчетено от решаващия съд. Освен това в мотивите си съдът подробно е изследвал и анализирал всички доказателства относно твърдените от ищеца незаконосъобразни действия, подробно ги е мотивирал и настоящата инстанция споделя направените изводи, относно доказаността им и тези които приема за недоказани бездействия. Съобразявайки се с всички установени на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите така определеното обезщетение следва да бъде намалено на 3000 лева. Така определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периодите, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди и е в съответствие със закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Обоснован и логичен е извода, че от незаконосъобразните действия са последвали неблагоприятни последствия за ищеца и те са пряка и непосредствена последица. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото безспорно са доказани. Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на параграф 49 ПЗР на ЗИД ЗИНЗС, тъй като съдебното решение предмет на касационната проверка е постановено преди влизане в сила на изменението на ЗИНС. Р. е правилно и в частта му за разноски. Първоинстанционният съд в мотивите си е дал обоснован и съответен на закона отговор за това, кои разноски се следват. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ не се дължи юрисконсултско възнаграждение при пълно или частично отхвърляне на иска за обезщетение за вреди. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение