Решение № 7124 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12541/2009 г.

Решение № 7124 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12541/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община Девин, упълномощен от кмета на община Девин съгласно заповед за заместване № РД- 09-412/31.07.2009 г., против решение № 160/23.07.2009 г., постановено от Административен съд Смолян по адм. дело № 145/2009 г. В касационната жалба, както и в представените писмени бележки от процесуалните представители на кмета на община Девин адв. Матева и адв. Радунчев, са развити общи съображения за неправилност на съдебното решение, която се свежда до неговата материална незаконосъобразност. Ответникът - Васил Димитров Шайков, чрез процесуален представител адв. Николова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, като при постановяването му са спазени съдопроизводствените правила и материалния закон. Правните изводи се обосновават от доказателствата по делото и от пълно установената фактическа обстановка. Обосновани са изводите на съда, че жалбоподателят е доказал в пълен обем правото си да иска издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която е необходима за приключване на процедурата по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделска земя, попадаща в строителните граници на населеното място. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Смолян е прогласил нищожността на отказ изх. № 948-656-1/16.05.2009 г. на кмета на община Девин, в частта му, с която по заявление на Васил Димитров Шайков е отказано възстановяване на имот в м. "Голямата ливада", попадащ в УПИ II - Селскостопански двор, кв. 23 по ПУП на с. Кестен, община Девин, като е отменил същия отказ изх. № 948-656-1/16.05.2009 г., в частта му, с която е отказано издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ относно посочения имот. С отделен диспозитив съдът е върнал преписката на кмета на община Девин за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за претендирания имот. Съдът е достигнал до тези изводи след обстоен анализ на приложимата нормативна уредба. Приел е, че снабдяването с удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение на ОСЗ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в границите на урбанизираните територии. За да се достигне до издаването на посочените документи, които безспорно установяват факти с правно значение за заявителя, е необходимо преди това да се проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за да се определи застроената и свободната от застрояване част от имота. Тъй като в случая кметът на общината не е инициирал такава процедура, а е отказал издаването на удостоверение и скица, съдът е отменил неговия отказ, като е върнал преписката със задължителни указания да бъде започната и проведена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, едва след което кметът на общината да издаде исканите документи. Съдът е приел също така, че отказа на административния орган, в частта, в която се е произнасял по възстановяването на собствеността, е постановен извън неговите правомощия, поради което го е прогласил за нищожен. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е безспорно, че жалбоподателят е сезирал административния орган с искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ за процесния имот. Също така е безспорно, че е налице изработен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ - геодезическо заснемане в М 1:1000 на имот № 1 с площ 827 кв. м., находящ се в местността "Гол. Ливада", с. Кестен, община Девин, за което е съставен съответния протокол за приемане на помощния план. В случая се касае за възстановяване на имоти при условията на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съответно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - бивши земеделски земи, находящи се в границата на урбанизирана територия, за чието възстановяване е необходимо издаване на удостоверение и скица от техническата служба на общината, имащи нормативно установено съдържание. В скицата имотите следва да са посочени с граници и номер по действащия кадастрален план. За да се достигне до издаването на посочените документи обаче е необходимо преди това да е проведена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в рамките на която да бъде определена застроената и незастроената част от имота. Вярно е, че жалбоподателят е сезирал кмета на общината с искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Независимо от това, административният орган е следвало да проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Такава не е проведена, а е постановен отказ "за възстановяване и издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ със становище по възстановяване". От съдържанието на този отказ е видно, че от една страна кметът на общината се е произнасял по въпроса за възстановяването на собствеността, което изобщо не е в неговите правомощия, а от друга - е изследвал наличието на пречките по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи една площ да се квалифицира като свободна от застрояване. Последният въпрос действително е в неговата компетентност, но касае друго производство, а именно предходното по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което следва да приключи със съответната заповед. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, независимо че заявителят е поискал издаването на удостоверение и скица, следва да се приеме, че това негово искане съдържа и искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като последната задължително предхожда издаването на скицата и удостоверението. Очевидно е, че кметът на общината не разграничава двете процедури - по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като и в касационната си жалба продължава да твърди, че са налице пречки по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи възстановяване на собствеността, както и че не е длъжен да следи за законността на извършеното строителство. Всички тези въпроси са предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което, както вече се посочи, предхожда издаването на удостоверение и скица. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ първо се произнася техническата служба към общината, която определя размера на застроената и свободната от застрояване площ, отчитайки обстоятелствата по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината. Едва след като е налице влязла в сила заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и съобразно нейното съдържание кметът на общината може да се произнесе по искането за издаване на удостоверение и скица. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, дори и да е налице надлежно проведена процедура по чл. 11, ал. 4, чрез която да е установено наличието на пречки по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи възстановяване на собствеността, това обстоятелство следва да се отрази в съдържанието на скицата и удостоверението, но в никакъв случай не е основание да се отказва издаването им. Несъстоятелни са и всички доводи на касатора, с които оспорва собствеността на заявителя, тъй като изследването на този въпрос изобщо не е в неговите правомощия. Произнасянето по реституционното искане е единственото в компетентността на ОСЗ, която преценява дали са налице пречки за възстановяване на собствеността, включително дали претендирания имот е бил собственост на заявителя или на неговия наследодател, дали след обобществяването на имота по отношение на него са възникнали права за трети лица, дали са осъществени мероприятия, които изключват възстановяването му и т. н. Оспореният отказ в частта, с която е отказано възстановяване на имота, е постановен извън материалната компетентност на кмета на община Девин и законосъобразно съдът го е прогласил за нищожен. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение