Решение № 2914 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. П. Я. от гр.София против Решение 13020/26.07.2023г., постановено по адм. дело 2661/2024г., по описа на Административен съд- София град, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против Национална агенция за приходите иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вредите (ЗОДОВ)за сумата от 34 727.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на НАП. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично в касационната жалба се посочва, че вредите се претендират само от незаконосъобразното бездействие на служители в НАП. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски само за първата инстанция. Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител в писмен отговор и в с.з. оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- София град е отхвърлил като неоснователен предявеният от Р. Я. иск срещу НАП иск за сумата в размер на 34 727.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в недостатъчно активни действия за налагане на обезпечителни мерки и осребряване на налично имущество на длъжника с цел погасяване на публичните му задължения, както и неотписване на изтеклите по давност вземания. Р. Я. е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот с "Кондор 4" ЕАД, съгласно който продавачът се е задължил да построи и да прехвърли собствеността върху имота на купувача. Поради неизпълнение на задълженията от страна на продавача, е заведена искова претенция в съда, който на основание чл. 55, ал. 2 от ЗЗД е постановил решение, с което с "Кондор 4" ЕАД е осъдено да заплати на Я. сумата от 32 000 евро, ведно със законната лихва считано от 28.08.2013 г. Въз основа на изпълнителен лист от 20.09.2016г. е образувано изпълнително дело пред ЧСИ М. Бъзински под номер 1860 по описа за 2017г. Съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането на касатора, като на публична продан от 19.09.2017 г. до 19.10.2017 г. е изнесен недвижим имот на "Кондор 4" ЕАД, находящ се в гр.София, [адрес], представляващ ателие за творческа дейност. По изпълнителното дело НАП е присъединена като привилегирован взискател. Представено е Удостоверение с изх. 220371700622181/13.04.2017г., съгласно което дружеството-длъжник има непогасени публични задължения в общ размер 954 202, 84 лв. С Разпореждане за разпределение от 04.01.2018 г. по ИД 1860/2017г. е разпределена сумата, постъпила по изпълнителното дело в размер на 42 500 лв., като сума в размер на 34 727, 40 е разпределена в полза на НАП. За Р. Я. не са разпределени суми поради недостатъчност на събраните парични средства. За да отхвърли исковата претенция, решаващият състав на АССГ е приел, че от доказателствата по делото не е установено наличието на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В разглеждания случай основателността на този иск предполага установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки: незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице на ответника; причинени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие; причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и вредите. Съдът е приел, че не е установено незаконосъобразно бездействие на органи на ответника по смисъла на чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и съответно е безпредметно да се обсъжда наличието на останалите елементи от фактическия състав на относимата разпоредба. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на съда за неоснователност на предявения иск поради недоказаност на всички изискуеми от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ елементи от фактическия състав, по-специално наличието на незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на ответника. Под незаконосъобразни бездействия следва да се разбира "дължими по силата на закона фактически действия, включително и действия, за които по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, органът постановява индивидуален административен акт, с който отказва да ги извърши, както и фактически действия, които са административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, в. "в", "г" и "д" от Закона за администрацията. В случая не е налице бездействие на публичните изпълнители по отношение на имуществото на длъжника, върху което са били наложени обезпечителни мерки. Твърдените незаконосъобразни бездействия на публичните изпълнители не могат да бъдат определени като такива, които да съставляват фактически бездействия на административен орган, от които да произтекат вреди. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ще е налице тогава, когато административният орган не е изпълнил задължение за фактическо действие, което задължение произтича пряко от нормативен акт. В случая липсва такова нормативно задължение, което да не е било изпълнено. От приложеното изпълнително дело 22110005154/2011 се установява извършването на множество изпълнителните действия- опис, оценка, проведена публична продан и издадено постановление за възлагане. Правилно и в съответствие с приложимите разпоредби на ДОПК- чл.197,чл.230, чл.266 и чл.256, съдът е посочил, че публичният изпълнител има оперативна самостоятелност да прецени как да осъществи принудителното изпълнение, която включва правомощието да избере на кое имущество да наложи обезпечителна мярка и кога и към кое имущество да премине към принудително изпълнение. Правилно е прието за неоснователно и твърдението, че публичните изпълнители, в рамките на извършваните действия по изпълнително дело 22110005154/2011 не са предприели необходимите действия за служебно отписване на част от задълженията на "Кондор 4" ЕАД, поради изтичането на предвидената в закона давност и така са попречили на Я. да удовлетвори своето вземане, за което му е бил издаден изпълнителен лист. В Разпореждане с изх. С180022-137-0011348/30.10.2018 г. за отказ от погасяване на задължения по давност, публичният изпълнител подробно е описал на какъв етап са давностните срокове и какви действия, водещи до спирането или прекъсването на давността са предприети. Разпореждането за отказ от погасяване по давност не е обжалвано и е влязло в законна сила на 07.12.2018 г., поради което не може да се приеме, че публичният изпълнител е бездействал, като не е отписал задължения на длъжника, погасени, поради изтичането на предвидената в закона давност. Извън горното, разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК, в която се предвижда служебно отписване на задълженията се прилага след изтичане на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който е 10 годишен и към момента на образуването на изпълнително дело 1860/2017 г. от ЧСИ М. Бъзински по молба на Я. очевидно не е бил изтекъл . Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за липсата на незаконосъобразни бездействия на органите по приходите, в резултата на които касаторът да е претърпял твърдените от него вреди и тези изводи напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни отново, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се извърши препращане към тях. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна е претенцията за разноски за юрисконсултско възнаграждение, предявена от процесуалния представител на ответника и касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП сумата в размер на 100лв. Водим от гореизложеното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение