Решение № 3283 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2012 г.

Решение № 3283 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч против Решение № 87/7.05.2012 г., постановено по адм. дело № 89/2011 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменен негов Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци (АУЗТБО), с който на Министерство на отбраната на Република България са определени задължения за ТБО за 2007 г. в следния размер: главница - 88914,11 лева и лихви 39116,97 лева. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Министерство на отбраната, редовно призован, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Ловеч е отменил Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, с който на Министерство на отбраната на Република България са определени задължения за ТБО за 2007 г. в следния размер: главница - 88914,11 лева и лихви 39116,97 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че за 2007 г., за процесния имот МО няма качеството задължено лице за такса битови отпадъци по смисъла на чл. 64 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в редакцията му към ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. Изложени са мотиви, че МО не е притежавало право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху процесния имот нито към 2007 г., нито към момента на декларирането му през 2009 г. Имотът е държавна собственост, а на МО са предоставени права за управление на имота, като задължението за ТБО на лицата, на които е предоставен имот за управление е вменено с разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, с изменението на закона с ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. Крайният извод на съда е, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Незаконосъобразен е изводът за недължимост на ТБО за 2007 г., поради отсъствие на нормативното условие по чл. 11, ал. 3, вр. чл. 64 от ЗМДТ, а именно - министерството на отбраната (МО) да е собственик или ползвател на конкретния имот. Становището, че министерството не е задължен субект по определеното публично общинско вземане с обжалвания административен акт (АУЗТБО № 4/18.01.2011 г.) е погрешно, противоречи на анализа на събраните доказателства и тълкуването на приложимия материален закон. По делото е безспорно, че имотът е публична държавна собственост и от 1930 г. като такъв е предоставен за управление на Министерство на отбраната. Според правната теория, правото на управление (и стопанисване) е начин, по който се упражнява държавната собственост от държавното ведомство (или юридическо лице на държавна издръжка). Това означава, че неговият носител притежава и правата да ползва и владее имота, както и да се разпорежда с него в рамките на предоставените правомощия. Не се спори също и относно фактическото ползване на имота, осъществявано от жалбоподателя - МО - не само за процесния период, но и от 1930 г. Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като от събраните по делото доказателства, се налага извода, че на територията на община Ловеч съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо и битовите отпадъци, включително от района, в който се намира имотът на МО, са извозвани и разтоварвани в това депо. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че услугата е предоставяна. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд Ловеч следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на Община Ловеч следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,