Решение № 21 от 15.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2077/2012 г.

Решение № 21 от 15.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2077/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 419, ал. 1 във вр. с чл. 420, ал. 1, пр. последно във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на главния прокурор на РБ, за отмяна по реда на възобновяването, на протоколно определение от 6.08.2012 г. постановено по НОХД № 5511/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, в частта му, с която на основание чл. 343г от НК, осъденият И. С. С. е бил лишен от право да "управлява МПС" за срок от три години. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, в посочената част, е постановен в нарушение на материалния закон поради и което се претендира за неговата отмяна. Осъденото лице И. С. С. не се явява, като служебно назначеният му защитник пледира за основателност на искането. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването в посочената част, е влязъл в законна сила на 6.08.2012 г., не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК срок и е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С протоколно определение № 632 от 6.08.2012 г. постановено по НОХД № 5511/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, осъденият И. С. С. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", пр. 1 от НК, му било наложено наказание "пробация" за срок от две години, с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" и включване в програма за обществено въздействие "Програма за шофиращи в нетрезво състояние" с продължителност от 60 учебни часа. Със същото определение, на основание чл. 343г от НК, осъдения И. С. С. бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години. В тази си част, атакуваното по реда на възобновяването определение противоречи на материалния закон, обстоятелство което обуславя отмяната му по реда на възобновяването. Това е така поради следните съображения: Видно от материалите по делото, в частност АУАН, справка от сектор КАТ-ОДП-Пловдив, показанията на свид. Л. и А., може да бъде сторен извода, че към момента на извършване на престъплението по чл. 343б от НК, осъденият С. е бил неправоспособен водач по смисъла на чл. 150а и сл. от ЗДвП, т. е., същият не притежава свидетелство за управление на МПС. Наказанието предвидено от законодателя в разпоредбата на чл. 343г от НК може да бъде налагано от съдилищата само по отношение на лица, които са правоспособни водачи на МПС, какъвто към момента на постановяване на атакуваното по реда на възобновяването определение, явно осъденият не е бил, поради и което, същия не е могъл да бъде лишен от съда от право, каквото не е притежавал, в какъвто смисъл е и ПВС № 1 от 17.01.83 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС. Поради това обстоятелство настоящият съдебен състав намира, че искането на главния прокурор на РБ следва да бъде уважено, а съдебния акт отменен по реда на възобновяването в атакуваната му част. Воден от горното, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение