Решение № 7021 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2017 г.

Решение № 7021 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Н. З. и Д. А. З., чрез техния пълномощник, срещу решение № 1183 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни - кметът на община А. и З. Ш. А., чрез своите пълномощници, представят писмени становища, в които оспорват жалбата като неоснователна. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на М. Н. З. и Д. А. З. срещу заповед № РД-08-1004 от 25.11.2016 г. на кмета на община А., с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 53, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), § 4, ал. 2 от ПЗР ЗКИР, § 5, ал. 6, т. 6 и 7 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри и във връзка с протокол № 20 от 21.11.2016 г. на ОЕСУТ при община А. е одобрена промяна на кадастралния план на с. М. поляна, община А., като се променя имотната граница между поземлени имоти № 30 и 31, кв. 6, така, както е показано на представения проект, като всички промени са нанесени с кафяви линии и щрихи, съобразно приложения към заповедта проект. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена при спазване на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по делото, че с влязло в сила решение № 85 от 26.06.2014 г., постановено по гр. д. № 57/2013 г. по описа на Районен съд - А. е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по отношение на жалбоподателите, че към момента на одобряване на кадастралния план на с. М. поляна З. Ш. А. се е легитимирала като собственик на 92 кв. м., представляващи част от южната граница на собствения й недвижим имот-УПИ ХI-31, в кв. 6, която процесна част е неправилно заснета като част от поземлен имот с пл. № 30, за който е отреден УПИ ХII-30, в кв. 6, собственост на жалбоподателите, и която процесна част е ситуирана на комбинираната скица към заключението на вещото лице между линиите, означени със скицата с червен цвят (граници по плана от 1949 г.) и син цвят (граница по плана от 1990 г.), която скица е неразделна част от влязлото в сила решение. В този смисъл е и одобреното изменение на кадастралния план с оспорената пред административния съд заповед. Съгласно актуалната към момента на издаването на заповедта разпоредба на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, акт за непълноти и грешки не се подписва от заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящия случай. В тази връзка неоснователни са развитите от касаторите доводи за неспазване на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. В случая, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, не е необходимо съставянето на акт за установяване на непълноти и грешки. Целта на този акт е да се демонстрира посредством подпис липсата на спор за материално право. В случая това не е необходимо, тъй като този спор вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение. Несъгласието на касаторите с последното не води до повторно установяване на вече установени права. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от делото, претенцията на ответника по касация - кметът на община А. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на община А. сумата от 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. На ответника З. Ш. А. разноски се дължат, но не са представени доказателства, че такива са сторени и не следва да се присъждат. Касационната жалба срещу решението в частта относно съдебните разноски, присъдени от Бургаския административен съд, има характер на искане с основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В тази част производството по делото следва да се прекрати и да се изпрати на Бургаския административен съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,