Решение № 414 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12409/2008 г.

Решение № 414 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12409/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 50 от 21.07.2008 г., постановено по адм. д. № 77/2008 г. Административен съд гр. Разград, е отменил Решение № 35 от 7.05.2008 г. на Ръководителя на ТП на НОИ и е потвърдил разпореждане № МП 4227/25.03.2008 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Денка Илиева Иванова, считано от 21.12.2007 г., с правно основание чл. 68, ал. 1 - ал. 3 от КСО, във връзка с параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Директора на ТП на "НОИ" - гр. Разград с молба да бъде отменено. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно в обжалваното решение е прието, че от неоспорените писмени доказателства (допустими съгласно чл. 40 НПОС), категорично се установява, че при заеманите длъжности лицето е полагало труд непосредствено на строителни обекти за процесните периоди от време и са налице основанията по т. 26 и 66 ПКТП. Върховният административен съд в настоящия състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Със заявление, с вх. № МП - 338 от 7.01.2008 г., подадено до Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Разград, Иванова е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови своя отказ, административният орган е приел, че лицето има навършени 52 години, но не отговаря на условията за необходимия стаж от втора категория и за необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст. За 2007 г. жените следва да имат навършени 59 години и сбор от осигурителен стаж и възраст - 93 г. и 6м. С решение № 35 от 7.05.2008 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Разград е потвърдил цитираното разпореждане. Приел е, че за трудовия стаж на заявителката, относим за периода 18.02.1976 г. - 1.08.1989 г., 1.09.1990 г. - 15.04.1991 г. и 1.08.1992 г. - 6.09.1993 г. следва да бъде зачетен като осигурителен стаж от трета категория, тъй като същата е полагала труд като лаборант в строителна лаборатория, организатор производство в строителството и строителен работник в СЕП "Водно стопанство" с правоприемник "Водстрой" АД - гр. Разград. Пенсионният орган е изложил мотиви, че не следва да се категоризира спорният трудов стаж от Денка Иванова при условията на втора категория, тъй като законодателят е въвел изискване с текста на чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) конкретната длъжност и извършената от нея дейност да се отчита в документацията на обособен строителен обект. Установил е, че извършваната дейност от заявителката е отчитана в дейността на цялата фирма, а не към дейността на конкретен строителен обект. Съгласно легалното определение, дадено в чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 2, чл. 40 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че категорията на труд, полаган от ответника, в настоящото касационно производство, може да бъде установен с официални документи. Такива писмени доказателства са представени по делото и те съответстват на посочените по-горе изисквания, въведени от законодателя. Документите, издадени от правоприемника на работодателя на Денка Иванова, са приети по делото и не са оспорени в хода на съдебно - административното производство. Касационният жалбоподател не опровергава обстоятелствата, изложени в тях. От съдържанието им се установява, че лицето е полагало труд непосредствено на строителни обекти за процесните периоди от време и са налице правните основания на чл. 26 и чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Категорията труд и съответно трудовият стаж безспорно е установен с официални документи, издадени от "Водстрой" АД - гр. Разград - удостоверение УП - 2, удостоверение от 13.11.2007 г., както и от представените длъжностни характеристики за длъжностите "лаборант в строителството", "организатор производство в строителството". Работодателят е уточнил, в писмо от 28.03.2008 г., по повод извършено запитване от РУ "СО" - гр. Разград, че трудът на лаборантите може да се приравни едновременно на труда на строителните работници и на помощник - технически ръководител на обектите. В чл. 26, предложение първо, раздел втори от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), изрично е отразено, че строително-монтажни работници работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност полагат труд при условията на втора категория. Същият правилник в чл. 66и., изречение шесто, предложение десето, раздел четвърти, урежда обстоятелството, че работещи като лаборант-химици се пенсионират при трудов стаж, положен в тези отрасли и дейности, както следва: 25 години за мъжете и 20 години за жените, и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените. Съгласно чл. 67 от Общите разпоредби на ПКТП (отм.), трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II от посочения Правилник, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест. Оплакването, направено от касатора в настоящото касационно производство, че за да бъде категоризиран при условията на втора категория труд, спорният стаж следва да се отчита към дейността на отделен строителен обект, е неоснователно. Текстът на чл. 66 от ПКТП (отм.) не съдържа изискване полаганият труд и конкретната длъжност да се водят и отчитат към конкретен строителен обект. Необходимо е единствено трудът да е полаган на строителни обекти и длъжности, които са до началник на строителен обект включително. По изложените съображения оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а постановеното решение от Административен съд - гр. Разград е правилно, постановено в съответствие с материално-правните предпоставки на чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социалното осигуряване и чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за отпускане на заявения вид пенсия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,