Решение № 7376 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2021 г.

Решение № 7376 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2021 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 364 от 20.01.2021 г. по адм. дело № 4597/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ).

С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил заповед № 3348/19.05.2020 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител, на Е. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността инспектор в Териториална дирекция на Агенция "Митници", Териториална дирекция "Югозападна", в митнически пункт "Калотина", с ранг II-ри младши.

Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в заповедта не се съдържат мотиви и описание на конкретни действия и бездействия на държавния служител, с които са нарушени нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител и е уронен престижа на службата. Твърди, че неправомерното поведение на служителя е потвърдено от събраните доказателства и е станало публично достояние. Установени са и фактическите и правните основания за издаването на заповедта, като изводите на съда за противното са необосновани.

При тези доводи касационният жалбоподател иска да се отмени обжалваното съдебно решение и се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдена заповедта за уволнение. Касаторът се представлява от главен юрисконсулт Д. Й. и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Е. К., чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира разноски по делото за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Е. К. против заповед № 3348/19.05.2020 г. на директора на Агенция "Митници", с която за нарушение на разпоредбите на т. 2, 3, 4, 6 и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, на чл. 2, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 8, ал. 1 и 3, и чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 28 ЗДСл., както и т. V. 23, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 04.06.2018 г., респ. т. V. 27, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 27.02.2019 г., във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДСл., на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжността инспектор в Териториална дирекция на АМ, ТД "Югозападна", в митнически пункт "Калотина", с ранг II-ри младши.

Съдът е установил коректно следните фактическите обстоятелства по делото:

С докладна записка от 08.04.2020 г. на ръководителя на инспектората в Агенция "Митници" е направено предложение до директора на Агенция "Митници" за образуване на дисциплинарни производства срещу девет души, между които е посочен и жалбоподателят. Докладната записка е съставена вследствие на изнесена на 06.02.2020 г. информация в медиите за проведена специализирана операция на ГКПП Калотина, под ръководството на Специализираната прокуратура, при която има задържани митнически служители. Производството е водено за това, че в периода на 01.01.2019 г. до 06.20.2020 г., на територията на Република България, повече от три лица, включително длъжностни лица – полицейски органи и служители на Агенция "Митници", участват в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страна престъпления по чл. 302 НК и чл. 301 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 НК. Към писмото са приложени постановления за привличане на обвиняем. Съгласно писмо от 30.03.2020 г. от Специализирана прокуратура са изпратени материали по досъдебно производство, в които се намира постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение спрямо Е. К., за участие в ОПГ, за което по отношение на него е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 5000. 00 лева.

Със заповед № 3АМ-489/32-84532/20.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници" е назначен дисциплинарен съвет за срок от три години в състав от петима души и два резервни членове.

Със заповед № 3АМ-610/32-107869/08.04.2020 г. на директора на Агенция "Митници" е наредено да се извърши проверка за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл, в сроковете по чл. 96, ал. 4 ЗДСл. На 10.04.2020 г. дисциплинарният съвет, в състав от петима членове, е провел заседание и е взел становище по дисциплинарно дело № 11 по описа за 2020 г., с което с четири гласа "за" е прието, че за допуснатите от митническите инспектори нарушения може да им се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и един глас за налагане на наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Жалбоподателят е запознат със становището на съвета на 08.05.2020 година.

С докладна записка рег. № 32-109965 от 10.04.2020 г. дисциплинарният съвет е представил протокол от проведеното заседание, в който е обективирано взетото от него становище, ведно с цялата преписка по дисциплинарното дело на дисциплинарно наказващия орган - директора на Агенция "Митници". Направен е извод за нарушение на етичните норми за поведение, регламентирани в разпоредбите на т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗМ, на чл. 2, ал. 1, ал. 2, 3 и 5, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 8, ал. 1 и 3, и чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 28 ЗДСл, както и т. V. 23, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 04.06.2018 г., респ. т. V. 27, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 27.02.2019 г., във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДСл. Нарушението е подведено към съставите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл и произтича от обстоятелството на привличане на служителя като обвиняем по воденото срещу него досъдебно производство, с което е накърнен престижът на Агенция "Митници" и доверието в институцията с борба с организираната престъпност, както и че не може да се разчита на жалбоподателя и извършеното има голям обществен отзвук.

С писмо, рег. индекс № 32-129880/07.05.2020 г. жалбоподателят е поканен на 08.05.2020 г. да даде писмени обяснения и да бъде изслушан от директора на Агенция "Митници", за което е уведомен на 07.05.2020 година. За проведеното изслушване на държавния служител е съставен протокол № П-56/32-131562 от 08.05.2020 година. Жалбоподателят е представил писмени обяснения с вх. № 32-131578/08.05.2020 г., в които сочи, че никога не е участвал в организирана престъпна група и корупционни практики, като винаги по време на изпълнение на служебните си задълженията се е стремял да спазва законите на Република България и нормите, регламентирани в длъжностната му характеристики като митнически инспектор. Твърди също, че не е нарушавал етичните норми за поведение и престижа на Агенция "Митници".

На 19.05.2020 г. е издадена оспорената заповед, в която дисциплинарно наказващият орган е приел, че от събраните доказателства по дисциплинарното дело е установено, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение, както следва: В периода от 01.01.2019 г. до 06.02.2020 г., в с. Калотина, област София, град София, град Драгоман и с. Капитан Андреево, с извършването на действия, представляващи законен повод да се образува наказателно производство срещу същия за участието му в корупционни прояви и това, че е допуснал да бъде заподозрян и да му бъде повдигнато обвинение във връзка с изпълнение на задълженията му и с което е дал повод и е допринесъл за широкото отразяване в медийното пространство с противоправното си поведение, като е омаловажил усилията на митническата администрация в борбата с организираната престъпност и корупция и е накърнил престижа на Агенция "Митници", разколебал е увереността в органа, чиято дейност подпомага, че може да се разчита на него, и е нарушил етичните норми за поведение, регламентирани в Кодекса за поведение на митническия служител. Посочено е също, че са направени общо 262 публикации с коментари по новини, репортажи и излъчвания за проведената операция на 06.02.2020 г. на МП Калотина, което имало широк отзвук в обществеността и е довело до уронване на престижа на митническата администрация.

По тези съображения органът по назначаването е счел, че дисциплинарната отговорност на държавния служител следва да се ангажира за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл, за които и на основание чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96 ЗДСл и чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратил служебното му правоотношение.

При така установената фактическа обстановка, коректно описана в решението, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е нарушение на императивното изискване на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл. Също така е посочил, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон.

Така постановеното решение е правилно.

Правилно и обосновано съдът е приел, че в обжалваната заповед не се съдържа описание на дисциплинарно нарушение, което може да бъде подведено към хипотезите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на етичните кодекси, визирани в заповедта.

1. Неизпълнението на служебните задължения следва да има конкретна проявна форма – действие или бездействие, с което служителят не изпълнява служебните си задачи съобразно изискванията и начина на изпълнение на държавната служба, предвидени в нормативните правила, вътрешнослужебните актове и длъжностната характеристика.

2. Нарушаването на етичните норми от Кодекса за поведение на митническите служители и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, които регламентират правила за поведение на митническия служител при изпълнение на държавната служба, е основание да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, когато бъде обективирано с конкретни действия или бездействия, които са довели до уронване авторитета на службата.

Във всеки отделен случай трябва ясно да са посочени фактическите обстоятелства, за които дисциплинарно наказващият орган приема, че осъществяват състав на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл. При упражняване на правомощията си дисциплинарно наказващият орган е длъжен да установи точно обективната и субективна страна на вменените дисциплинарни простъпки, да даде точна правна квалификация на нарушенията на служебните задължения и на етичните правила, при и по повод заеманата длъжност и да наложи на служителя дисциплинарно наказание на съответното законово основание.

В обсъждания случай, от материалите по дисциплинарното производство не се доказват нарушения на служебните задължения и неспазване на етичните правила при осъществяване на функционалните задачи от служителя. Правилно съдът е посочил, че неизпълнението на служебните задължения е идентично по описание с престъпното деяние, описано в материалите за привличане като обвиняем на служителя. Обоснован е изводът на съда, че това деяние, от своя страна може да изпълва състава на дисциплинарно нарушение, но то подлежи на доказване в дисциплинарното производство. В случаите, когато дисциплинарното нарушение е идентично с престъпния състав, докато служителят не бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения с влязла в сила присъда, дисциплинарно наказващият орган не може да се позовава само и единствено на повдигнатото на служителя обвинение. Видно от начина, по който е описано деянието в обжалваната заповед, дисциплинарно наказващият орган е приел, че инкриминираното поведение на служителя е доказано, без обаче да събере каквито и да било доказателства по дисциплинарната преписка, извън представените от прокуратурата, от които би могло да се изведе такъв извод. Привличането като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения. Няма данни по делото образуваното наказателно производство срещу Е. К. към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е приключило с влязла в сила осъдителна присъда, както и понастоящем. В заключение, съдът правилно е посочил, че приемайки за установени фактите, посочени в материалите за привличане на жалбоподателя като обвиняем, които не са потвърдени с влязла в сила присъда, без да е извършил собствено разследване и да е събрал доказателства, касаторът не се е съобразил презумпцията за невинност, предвидена в чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България.

Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност. Дисциплинарната отговорност е самостоятелна и именно поради това дисциплинарно наказващият орган е длъжен да проведе дисциплинарно производство и издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание, в която да посочи установените фактически и правни обстоятелства, които счита, че съставляват основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и да наложи следващото се дисциплинарно наказание. В случая, дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил това задължение, а е приел за установени фактическите обстоятелства по досъдебното производство, водено срещу служителя, без да отчете отсъствието на влязла в сила присъда за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за погрешно интерпретиране на фактите, в резултат на което съдът е достигнал до неправилни правни изводи. Видно от дисциплинарната преписка, дисциплинарният съвет и съответно – дисциплинарно наказващият орган са се задоволили да приобщят материалите от досъдебното производство без да съберат доказателства в подкрепа на данните по досъдебното производство, да анализират представените данни и да посочат какви фактически обстоятелства от съдържащите се в преписката приемат за установени, въз основа на какви доказателства и кои факти към кои състави на дисциплинарно нарушение по см. на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл се субсумират. Действително, няма пречка материалите от досъдебното производство да бъдат приложени към дисциплинарната преписка, но това обстоятелство не освобождава дисциплинарно наказващият орган от задължението му да извърши самостоятелни процесуални действия по установяване на обективната действителност и изложи релевантните фактическите и правни обстоятелства в дисциплинарната заповед. Посочването на фактически състав на престъпно деяние и период на извършването му не покрива изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл, както правилно е приел решаващият съд.

Не може да се възприеме и твърдението в касационната жалба, че огласяването на специализираната акция на прокуратурата и привличането като обвиняем на жалбоподателя уронва престижа на службата. Административният съд обосновано е приел, че административният орган не е установил конкретно поведение на служителя, което да бъде свързано с нарушение на етичните правила. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на поведението на служителя в аспект на нарушение на етичните правила, довело до загуба на доверие и накърняване авторитета на службата. Твърденията за нарушение на сочените етични норми следва да бъде обосновано с действия или бездействия, които биха могли да се подведат под изброените текстове от етичните кодекси. В тази връзка съдът правилно е отбелязал, че дисциплинарният съвет, съответно дисциплинарно наказващият орган не са установили такива обстоятелства. Според касационния жалбоподател, възприетото като укоримо поведение на служителя се свързва с факта на привличането му като обвиняем, след осъществена специализирана полицейска операция и медийните публикации във връзка със същата. Привличането като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение на държавен служител от полицейски органи като мярка на процесуална принуда само по себе си не е укоримо поведение на лицето. Както правилно е отбелязал съдът, основанието, причината за привличането на служителя като обвиняем и взетата по отношение на същия мярка за неотклонение са обстоятелствата, които може да са релевантни към дисциплинарната отговорност, но точно действието или бездействие, провокирало предприемането на мярката на процесуална принуда и довело до накърняване авторитета на службата, следва да бъде установено и конкретно посочено от дисциплинарно наказващия орган, което в случая не е сторено.

Следва да се споделят и изводите на съда относно многобройните медийни публикации, на които се позовава касаторът. Същите отразяват предполагаеми корупционни действия на служителя, които са предмет на обвинението в наказателното производство, но до влизане на присъдата в сила обвиняемият е невинен до доказване на противното. Противно на изложеното от касатора, данните за престъпното поведение на служителя от неприключилото досъдебно производство не обосноват заключение, че същото несъмнено е налице до влизане на присъдата в сила. Както се отбеляза по-горе, такова корупционно поведение, което обективира нарушение на етичните правила по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл не е установено с необходимите доказателствени средства в провелото се дисциплинарно производство. Ето защо, следва изцяло да се споделят съображенията на съда, че дисциплинарно наказващият орган не е посочил извършени от жалбоподателя конкретни действия и бездействия, нарушаващи изброените етични правила, поради което не може да се приеме за доказано, че служителят не е спазил изискванията на цитираните в заповедта разпоредби.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чиято структура е издателят на акт – Агенция "Митници", следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 364 от 20.01.2021 г. по адм. дело № 4597/2020 г. на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Е. К. направените разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.