Решение № 11648 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6805/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. В. С. /в касационната жалба е вписано И. С./, чрез пълномощника си адв. Г.Стоянов, против решение 330 от 11.03.2025г., постановено по адм. дело 1180/2023г. на Административен съд София област. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При изложени съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба, както и че претендира присъждане на разноски. Ответникът В. В. З., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Кметът на Община Долна Баня, чрез процесуалния си представител адв. Я.Саздов в съдебно заседание е заявил, че счита касационната жалба за неоснователна, необоснована и немотивирана, а по същество решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Процесуалния представител изрично е заявил, че в настоящото производство не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е мълчалив отказ на кмета на Община Долна Баня да се произнесе по молба вх. 094 001273/25.08.2023 г. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. В. С. и В. В. З. против мълчалив отказ на кмета на община Долна Баня да се произнесе по молба вх. 94-001273/25.08.2023г., като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че И. С. и В. З. са подали заявление с искане за произнасяне по писмо изх. 94.И/2010 г. и от 28.11.2011г. на Областния управител, изпратено до кмета на Община Долна Баня , съдържащо молби за закупуване на имот XIV-212, в кв. 29 по плана на [жк], съставляващ общинска собственост, на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Кметът не се е произнесъл, поради което е обжалван мълчалив отказ. С определение 1542 от 08.12.2023г., постановено по адм. дело 1180/2023г. на Административен съд София област е оставена без разглеждане жалбата на И. С. и В. З., тъй като липсва годен за обжалване административен акт и производството по делото е прекратено. С определение 7891 от 26.06.2024г., постановено по адм. дело 6357/2024г. Върховният административен съд е отменил съдебният акт. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че в настоящото производство не са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл. 35, ал. 3 от ЗОС. На първо място е съдът е пояснил, че не може по реда на косвения контрол да се произнесе по законосъобразността на заповедта за отписване на имота от актовите книги за общинска собственост и на решението за възстановяване на правото на собственост, а следва да ги вземе предвид при постановяване на решението, като при наличие на спорове за материално право, същите следва да се решават по общия исков ред по чл. 64, ал.2 от ЗОС и чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. А от представените по делото документи се установява, че към момента на подаване на заявлението, имотът чието закупуване се иска не е собственост на общината, поради което не е налице първата предпоставка. А с оглед доказателствата по делото, в това число и заключението на вещото лице е, че не е налице законно построена сграда, поради което не е налице и втората предпоставка по чл.35, ал. 3 от ЗОС. Въз основа на тези съображения съдът приема за законосъобразен мълчаливия отказ на кмета на община Долна Баня. Решението е валидно, допустимо и правилно. Институтът на мълчаливия отказ е правна фикция, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, по силата на която при надлежно сезиране и последващо бездействие на администрацията (включително и в хипотезата на ал. 2 на чл. 58 АПК), липсата на волеизявление за издаване на индивидуален административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на тази фикция, съгласно която непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. В настоящия случай, както правилно е приел първоинстанционния съд, в хипотезата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС при надлежно сезиране на компетентния административен орган и при наличието на обуславящите претендираното право материалноправните предпоставки за извършване на продажба на това основание /законно построена сграда върху земя частна общинска собственост/, решаващият орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да издаде заповед за продажба на имота. Продажбата по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС представлява сложен фактически състав със следните елементи: депозиране на искане за придобиване на правото на собственост върху общинска земя до кмета на общината, решение на общинския съвет за разпореждане с имота, с което се определят цената и условията на сделката; издаване на заповед от кмета на общината и сключване на договор. След като осъществяването на описания фактически състав приключва с постановяването на административен акт от кмета на общината, следователно той е и органът, компетентен да се произнесе по искането, а предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК той има задължение и да сезира общинския съвет за вземане на решение за разпореждане с имота. След като това не е сторено в сроковете по чл. 57 от АПК, следва да се приеме, че по искането за продажба е формиран мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол. Особеностите на мълчаливия отказ като правна фикция, изложени по-горе, определят и предмета на съдебния контрол. При формиран мълчалив отказ спазването на формата на административнопроизводствените правила се презюмира, а съдебният контрол обхваща единствено материалната законосъобразност на отказа, обусловена от наличието на всички фактически и правни предпоставки за издаването на административния акт. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС предвижда, че продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Регламентираната в текста процедура е изключение от общото правило на ЗОС за продажба на общински имот и условие за извършването й е собственикът на сградата да установи, че същата е законно построена върху имот общинска собственост. В случая в съответствие със закона и след подробно обсъждане на събраните доказателства, съдът правилно е приел, че с оглед представените доказателства със заповед РД-15-56/11.05.2004г. на кмета на община Долна Баня е отписан от актовите книги УПИ XIV-274, от кв. 29, като отписването е направено във връзка с решение 56 от 03.09.2003г. на ОСЗ-Костенец, с което е признато правото на собственост на Л. З., следователно имотът, чието закупуване се иска не е собственост на общината. Ирелевантно е позоваването в касационната жалба, че процедурата по реда на ЗСПЗЗ не е завършена, тъй като както правилно административния съд е приел за недопустимо в настоящото производство да се извършва косвен контрол на решението с което е призната собствеността върху имота на друго лице, това е възможно по реда на общия исков ред. По отношение на втората предпоставка, правилно е прието от административния съд, че с оглед събраните и приети по делото писмени доказателства не се доказва И.С. и В.З., че притежаваната от тях сграда /бунгало/, разположена в УПИ XIV 212 е законно построена, така установеното се подкрепя и от приетата и неоспорена експертиза, че в имота има построена сграда /бунгало/ като по делото не са приложени строителни книжа за изграждането й, а такива не са открити и в Община Долна Баня. Евентуалната търпимост на бунгалото, също води до извода за липса на предпоставките по чл. 35, ал. 3 ЗОС, тъй като дори да се приеме, че строежът е в режим на търпимост по своята същност не го прави законен. Това е така защото от една страна при издадено удостоверение за търпимост, с него строежът не се узаконява, а е пречка същият да бъде премахнат, а от друга страна нормативно визираната относимост на удостоверението за търпимост е само и единствено в нотариалното охранително производство за сключване на сделка за прехвърляне на собствеността върху строежа, които обстоятелство са без значение за настоящия спор. Ето защо като достига до извод, че жалбоподателите не са собственици на законно построена сграда в общинския имот, а и същия в последствие с оглед заповедта за отписване от актовите книги, вече не е със статут общинска собственост, а е предаден на наследниците на Л. З. ,въз основа на установеното касаторите не могат да закупят земята по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС административния съд е постановил правилно решение. Наведения довод от касатора относно отделянето на гр. Долна баня и неговото землище от община Самоков и създаване община Долна баня с административен център гр. Долна Баня и че доказателства по отношение на извършеното строителство следва да се проверят от Общински съвет Самоков, а не от община Долна Баня е следвало да се заяви пред първоинстанционния съд с оглед забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение