Решение № 394 от 30.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 359/2010 г.

Решение № 394 от 30.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 359/2010 г., II н. о., НК, докладчик Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд № 464/2010 г. на районния съд в гр. Бургас. В искането се сочи, че делото е приключило с одобряване на постигнатото между подсъдимия и прокурора споразумение в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че съдът не е изпълнил задълженията си преди да даде ход на делото и не е положил усилия да отстрани неяснотите в обвинителния акт и неправилната квалификация на инкриминираното деяние, което довело и до занижаване на санкцията. С тези аргументи се настоява за възобновяване на производството, отмяна на определението за одобряване на споразумението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на прокуратурата пред касационната инстанция поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не изразява становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на прокуратурата и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният прокурор при Районна прокуратура в гр. Бургас Г. Попдобрев внесъл в Районния съд в същия град обвинителен акт срещу М. А. М., с който му повдигнал обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В съдебното заседание на 5.03.2010 г. с протоколно определение съдът одобрил постигнатото от подсъдимия и прокурора споразумение, с което М. А. М. се признава за виновен в това, че на 14.10.2009 г. управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 1,55 на хиляда, установена по надлежен ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което му се налага наказания пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за осем месеца и сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една календарна година, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за осем месеца, от които се приспада срокът на лишаване от правоуправление по административен ред. Споразумението влязло в сила на 5.03.2010 г. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е частично основателно по следните съображения: Твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за възобновяване на производството във вреда на подсъдимия, са неоснователни. На първо място се налага припомнянето, че принципно прокуратурата не може да се позовава на процесуални нарушения, засегнали правото на защита на подсъдимия в процедура, която е насочена към прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и увеличаване на наказанието. Противното разбиране влиза в конфликт с основния принцип на наказателния процес на състезателност и равни права на страните /чл. 12 от НПК/. Ето защо само на това основание оплакването за неяснота във формулирането на обвинението в обвинителния акт подлежи на отхвърляне. До същия резултат води и невярното твърдение, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи изготвянето му за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, а с диспозитива обвиняемият се предава на съд само за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. В кратката обстоятелствена част на обвинителния акт не се съдържат данни, навеждащи към състава на престъплението по чл. 343в, ал. 1 от НК. Прокурорът изобщо не съобщава, че обвиняемият бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство в срока за лишаване от това право.