Решение № 4869 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2017 г.

Решение № 4869 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – София област (РЗОК-София област) срещу решение № 1153/12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 702/2015 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), с което е отменена Писмена покана с изх. № 29-01-1740/24.06.2015 г. на директора на РЗОК–София област. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административния акт. Ответникът – [фирма], чрез процесуален представител, в писмена защита и по същество оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на направените съдебно - деловодни разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Писмена покана с изх. № 29-01-1740/24.06.2015 г. на директора на РЗОК –София област, с която лечебното заведение е уведомено, че следва да възстанови на РЗОК - София-област заплатените средства за медико-диагностична дейност за трето тримесечие на 2014 г., назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране - сума в размер на 342, 99 лева. Първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - Директора на РЗОК-София област, при спазване на установената писмена форма и посочени фактически и правни основания за издаването му. Изведено, че не се констатира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на административния акт, което да е от категорията на съществените. По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза. Видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 01.12.2016 г., след изслушване на вещото лице, процесуалният представител на жалбоподателя в първоинстанционното производство, оспорва заключението по отношение на въпросите за реално изпълнени стойности през първо, второ и четвърто тримесечие. Развити са съображения, че от изявлението на вещото лице се установява, че същото не се е запознало с първични медицински документи, а само със справка изготвена от РЗОК - София област и съответно електронните отчети на РЗОК - София област, при което се установяват несъответствия. С горните доводи от страна на лечебното заведение се иска назначаване на допълнителна задача към вещото лице, като същото отговори на въпрос № 2 и № 3, така както са поставени в съдебното заседание от 24.03.2016 г., но след като се запознае с първичните медицински документи приложени по делото, предвид установените за процесното трето тримесечие различия. Процесуалният представител на административния орган също оспорва експертизата и моли последната да не се приема. Наведени са доводи, че при изготвяне на заключението си относно трето тримесечие на 2014 г. в експертизата, вещото лице не е взело предвид отчети на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ подписани с електронен подпис, които са основание за заплащане на дейността на лечебните заведения, както и спецификации, изхождащи от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Направено е искане НЗОК, респ. СЗОК да бъде задължена да представи липсващата част от направленията, които не са представени в пълен обем относно третото тримесечие на 2014 г. Развити са съображения, че би следвало при изчисленията за третото тримесечие да се вземе предвид и електронния отчет от лечебното заведение за извънболнична медицинска помощ, тъй като е официален удостоверителен документ, който е подписан с електронен подпис и който е основание за заплащане на дейността. Въпреки изложените възражения, направени доказателствени искания и оспорване на експертизата в различните й части от двете страни в първоинстанционното производство, решаващият съд намира делото за изяснено от фактическа страна, дава вяра на заключението на вещото лице, като приема, че същото е обективно и компетентно изготвено. Въз основа единствено на приетата, въпреки оспорването, съдебно-икономическа експертиза, първоинстанционният съд намира, че фактическите констатации на административния орган се опровергават в хода на съдебното производство. Решаващият съд обосновава извод досежно липса на фактическите основания за издаване на процесната покана, поради което я отменя. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран и компетентен съд в рамките на правомощията му. В производство по проверка законосъобразността на първоинстанционното решение, Върховният административен съд намира, че касационната жалба е основателна. Атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. Процесното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съгласно правилото на чл. 200, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, при оспорване на заключението на вещото лице, съдът може да назначи друго или повече вещи лица, като оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Предвид горното, основателни са доводите на касатора досежно постановеното определение на първоинстанционния съд, с което заключението по назначената съдебно – икономическа експертиза е прието като обективно и компетентно изготвено без да са обсъдени възраженията направени в съдебно заседание от страна на директора на РЗОК – София област против това, че същата е непълна и неточна, поради факта, че е изготвена въз основа на доказателства – първични медицински документи, които не са представени в пълен обем от Столична здравноосигурителна каса, която се явява трето лице по делото. Необосновано първоинстанционният съд оставя без уважение доказателствените искания на административния орган СЗОК да бъде задължена да представи липсващата част от направленията, които не са представени в пълен обем относно третото тримесечие на 2014 г. На основание чл. 82, т. 2 от НРД МД 2014 г. (отм.); изпълнителите на медицинска помощ са задължени да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК/РЗОК информация в електронен вид в определен от НЗОК формат за отчитане на извършената от тях дейност в полза на ЗОЛ. Справките за изплатени суми, изготвени от длъжностно лице на РЗОК представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Справките отразяват информацията от отчета на жалбоподателя, подаден в РЗОК и отчетите на изпълнителите на медицинска дейност, които са отчели изпълнение на направленията за МДД бл. МЗ-НЗОК № 4. С оглед извършеното от ответника в първоинстанционното производство мотивирано оспорване на заключението на вещото лице, съдът на основание чл. 201 във връзка с чл. 200, ал. 3 от ГПК и с чл. 144 от АПК е следвало да назначи допълнителна или повторна експертиза, която да даде заключение относно третото тримесечие на 2014 г., като вземе предвид отчетите на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, които са подписани с електронен подпис и представляват основание за заплащане на дейността на лечебните заведения, както и спецификациите изхождащи от лечебните заведения. При изясняване предмета на спора, следва да се съобрази и искането на жалбоподателя в първоинстанционното производство за назначаване на допълнителна задача към вещото лице по въпрос № 2 и № 3, така както са поставени в съдебното заседание от 24.03.2016 г., но след като последното се запознае с първичните медицински документи приложени по делото, предвид установените за процесното трето тримесечие различия. Основателни са доводите на касатора, че така изготвената експертиза без вещото лице да се е съобразило, запознало и анализирало данните от гореописаните документи в съвкупност не следва да бъде кредитирана от съда. Съдебното решение не може да бъде обосновано единствено на заключението на вещото лице. Съгласно съдопроизводственото правило на чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Липсата на конкретни данни относно посочените несъответствия между електронните отчети и първичната медицинска документация, прави невъзможна проверката на законосъобразността на издадената писмена покана, а изводите на първоинстанционния съд в съдебното решение, изложени без изясняване на съществени за спора обстоятелства и факти – необосновани. Като е приключил съдебното дирене преди изясняване на фактическата страна на спора, Административен съд – София област е допуснал и съществено нарушение на съдопрозводственото правило на чл. 149, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съгласно въведената императивна разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,