Решение № 11406 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15924/2008 г.

Решение № 11406 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15924/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Дарина Матеева Станева от гр. Карлово, чрез пълномощника й адв. Стоян Германов, против решение № 292 от 30.06.2008 г., постановено по адм. дело № 110/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1038 от 13.12.2006 г. на кмета на община Карлово, в частта й, с която е отказано възстановяване на правото на собственост на наследници на Стефан Абаджиев, върху повече от 126/626 ид. части от новообразуван имот с пл. № 1309, находящ се в м. "Яса тепе" в землището на гр. Карлово, целият с площ от 626 кв. м, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и съдът да уважи първоначалната жалба, като отмени заповедта на кмета на община Карлово или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - кметът на община Карлово не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Пена Димитрова Вълева, Ана Пенова Вълева, Полина Асенова Вълева, Димелен Веселинов Вълев, Елена Стефанова Лечева, Мария Христова Абаджиева, Стефан Матеев Абаджиев, Рада Русинова Маргенска, Ганчо Стефанов Дидов, Ана Иванова Маргенска, Гинка Николова Петрова, Лазар Петров Щъркелов, Петър Лазаров Щъркелов, Благовест Лазаров Щъркелов, Марина Петрова Вълева и Стефан Асенов Вълев също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че от установените факти не се налага извод за незаконосъобразност на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Проверката за съответствие на същата с влезлия в сила, необжалван по чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ПНИ не води до противоположния извод. Правилно е прието, че липсата на приложена скица и възпроизведени в заповедта на кмета фактически основания за ограничения на вещни права не е съществен порок, налагащ отмяната на акта. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и отменителните основания, с оглед нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка против заповед № 1038 от 13.12.2006 г. на кмета на община Карлово, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Стефан Ненов Абаджиев е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с пл. № 1309, целият от 626 кв. м, в м. "Яса тепе", само за 126/626 ид. части. Останалите 500/626 ид. части са собственост на наследници на Иван Славчев Маргенски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти за посочената местност, като правата са съобразно отразеното в плана. Същият не е обжалван от жалбоподателката или друг от наследниците на Стефан Абаджиев, като в настоящото производство се преценява само съответствието с ПНИ. Като несъществени нарушения са посочени липсата на скица към издадената заповед, липсата на посочване защо правата са признати само върху 126/626 ид. части, както и по отношение непредставянето на влязла в сила оценителна заповед. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Обжалваната заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно които разпоредби възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Правилно съдът е отразил в мотивите си, че в това производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, който не се спори, че наследниците на бившия собственик Стефан Абаджиев не са обжалвали. Безспорно е установено от данните по делото, че заповедта напълно съответства на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. С него на наследниците на Стефан Абаджиев са отредени два имота - имот пл. № 1308 в м. "Яса тепе" с площ от 1467 кв. м и имот от 126/626 ид. части от процесния имот - № 1309 в същата местност. Спорният имот е отреден в съсобственост с наследниците на бившия ползувател Иван Маргенски, при техни права върху 500/626 ид. части, с площ на целия имот от 626 кв. м. Със заповед на кмета на общината № 1037 на жалбоподателката и останалите наследници на Абаджиев са възстановени правата върху имот № 1308 по ПНИ, с площ от 1467 кв. м, а с процесната заповед за възстановени правата върху 126/626 ид. части от цитирания имот. Именно със заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато е и оспорената, приключва реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота за местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Или заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. В случая посоченото е спазено. По-голямата част от оплакванията на жалбоподателката, както в първоинстанционното производство, така и понастоящем са относно обстоятелството, че целият, възстановен на наследници на Абаджиев с решение на ОСЗГ в стари реални граници имот, от 1800 кв. м, следва да им бъде възстановен, като незаконосъобразно от него са "продадени" 500 кв. м на наследниците на ползувателя Маргенски. В тази връзка се сочи, че липсва оценителна заповед за тези части, както и че правото на ползване е погасено далеч преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, със смъртта на Маргенски през 1983 г. Посочените възражения са неотносими към обжалваната заповед. Същите биха били относими в предходните производства относно актовете, с които е признато правото да се трансформира правото на ползване на наследници на Маргенски в право на собственост върху предоставения за ползване имот или в производство по обжалване на плана на новообразуваните имоти, по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото. Следва да се прибави, че са и неоснователни. С решението на ОСЗГ, с което е възстановена собствеността на наследници на Абаджиев, върху имот от 1800 кв. м е посочено, че собствеността се възстановява в стари реални граници. Земите обаче попадат в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. с решението може само да се признае правото на собственост, като същото следва да се възстанови в реални граници, едва след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. С плана се отреждат с предимство имоти на ползувателите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на които при спазване на изискванията на закона правото на ползване се е трансформирало в право на собственост. Едва след това се възстановява собствеността на бившите собственици. В случая посоченото е спазено. Наследниците на ползувателя Абаджиев се легитимират с нот. акт за придобито право на собственост, в който изрично е отразено, че при издаването му са представени заповеди на кмета на общината за признаване на правото на трансформация, както и на заповед за оценка и доказателства за заплатена цена на земята, т. е. изпълнен е фактическият състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и същите са придобили правото на собственост. Именно като на правоимащи им е отреден и имотът с ПНИ. Същият е влязъл в сила. Възражението, че правото на ползване е погасено със смъртта на ползувателя през 1983 г. е несъстоятелно. Правото на ползване, предоставено с актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е наследимо по силата на самите актове. Възражението е неотносимо, поради което не е налице нарушение, поради необсъждането му от съда. Бездействието на касаторката и останалите наследници на Абаджиев да оспорят ПНИ, не може да бъде коригирано по пътя на оспорване на заповедта на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно съдът е отхвърлил възражението, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като към нея липсва приложена скица. Правилно съдът е посочил, че нарушението е несъществено, тъй като тази липса не би довела до промяна на съдържанието на издадения акт. Материалните права са правилно установени и зачетени. В тази връзка е неоснователно и възражението, че не било посочено правното основание защо се възстановяват само 126/626 ид. части от процесния имот. Основанието се съдържа във влезлия в сила ПНИ, поради което не е налице и соченото нарушение, тъй като заповедта е позована на ПНИ. Съдът неправилно е приел, че не е посочено основанието, но с оглед крайния резултат, този неточен извод е без значение. Съдът правилно е приложил материалния закон, не са налице и нарушения на процесуалните правила, като възражението в тази насока не е и конкретизирано. Касационната жалба е неоснователна, постановеното решение не страда от сочените в нея пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,