Решение № 50024 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3892/2021 г.

Решение № 50024 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3892/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника "Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Л. М. срещу решение № 1143/30.06.2021 г. по в. гр. дело № 1259/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260046/12.01.2021 г. по гр. дело № 3437/2020 г. на Районен съд Варна, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между ищеца С. Т. С. и ответника "Електроразпределение Север" АД [населено място], че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 6306.58 лв., представляваща начислена ел. енергия за периода от 29.03.2017 г. до 21.02.2020 г., представляваща фактурирана от ответника сума, за обект на потребление, находящ се на адрес [населено място], [улица], №, с клиентски номер [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли. Ответницата по жалбата С. Т. С., чрез адв. М. Д. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 623/02.08.2022 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваното решение от 30.06.2021 г. по в. гр. дело № 1259/2021 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение от 12.01.2021 г. по гр. дело № 3437/2020 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между ищецът С. Т. С. и ответника "Електроразпределение Север" АД [населено място], че ищецът не дължи на ответника сума от 6306.58 лв., представляваща фактурирана от ответника сума за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], № От фактическа страна е прието за установено следното: От съдържанието на приетия по делото протокол № 11206116 от 28.03.2017 г. за монтаж/демонтаж на електромер е видно, че на посочената дата е подменен монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 7889102 с посочени показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри. Според приложения КП № 5100392 от 21.02.2020 г. служители на "Електроразпределение Север" АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен номер 7889102, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от един свидетел, за който е посочено, че е внучка на потребителя. Съгласно приложения по делото КП от метрологична експертиза на електромер № 190 от 28.02.2020 г. извършена е експертиза на демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната му схема, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. от ЗЗ 209,9 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства, на 02.03.2020 г. е съставено становище от "Електроразпределение Север" АД за начисление на електрическа енергия в размер на ЗЗ 209 кВтч за периода от 29.03.2017 г. до 21.02.2020 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание член 55 от ПИКЕЕ. За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща на 6 306,58 лева, ответното дружество е издало фактура № [ЕГН] от 04.03.2020 г. От приетото по делото заключение на назначената съдебно-електротехническа експертиза от първоинстанционния съд е установено, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност; показанията, записани в регистър 1.8.3., не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване; направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане електрическа енергия са математически точни. От правна страна е прието, че предявеният иск е отрицателен установителен с правно основани е член 124, алинея 1 от ГПК. Посочено е, че в тежест на ответника е да докаже, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество до процесния обект на потребление; че е извършил проверка на електромера на ответника, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия; че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ; че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумите, предмет на иска, в правилен размер. Съдът е приел, че с измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в "Държавен вестник" брой 54 от 17.07.2012 г., в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Изведен е извод, че с влизане в сила на тези изменения законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4-6 във връзка с чл. 21, т. 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в "Държавен вестник" брой 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. Прието е, че в чл. 45 и чл. 46 от посочените правила е регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /чл. 45, ал. 1/, както да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за търговско измерване /чл. 46, ал. 1/. Приел е, че извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се основава на разпоредбите на чл. 49 и чл. 55 от ПИКЕЕ. Съдът е посочил, че нормата на чл. 55 от ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Позовал се е на чл. 49, ал. 3 и 4 от ПИКЕЕ, според които при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на КП протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В тези случаи, в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Съдът е приел, че данните по делото установяват, че съставеният за проверката КП е в отсъствието на собственика на партидата, но в присъствието на свидетел, който е близък роднина на потребителя, че съставеният протокол от формална страна отговаря на нормативните изисквания, изготвен е при спазване на процедурните правила. Изготвена е метрологична експертиза от независим компетентен орган, потвърждаваща констатациите в КП. Въззивният съд е приел, че процесното СТИ е монтирано в обекта на потребление на 28.03.2017 г., като в КП за монтажа е записано, че е монтирано СТИ с конкретни показания във видимите на дисплея регистри /нощна и дневна тарифни зони/. При това положение и с оглед заключението на вещото лице, че не може да се установи кога във времето е станало преминаването на електроенергия през СТИ, която е отчетена в невизуализиран регистър е формиран извод, че това може да се е случило и преди това СТИ да е било монтирано в обекта на ищеца. Според съда не може категорично да бъде прието, че натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.3. към датата на проверката се явява потребено от абоната за процесния период, отчетено в невизуализиран регистър, но незаплатено от ищеца. По наведения от ответника евентуален довод, че сумата е дължима на основание член 183 от ЗЗД, съдът е приел, че продавачът "Електроразпределение Север"АД не е доказал при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на член 154, алинея 1 от ГПК, че е доставил процесното количество електроенергия през процесния период. С оглед на изложените доводи съдът е извел решаващ извод, че предявеният иск е доказан по основание и като такъв следва да бъде уважен. При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния решението на последния съд е потвърдено. По правния въпрос: С решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е прието, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Съдебният състав е приел, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. (отм.) и съответно чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г. В заключение съдебният състав е приел, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС. Като взема предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване съдът преценява, че въззивното решение е неправилно. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е формирал решаващи правни изводи за основателност на предявения отрицателен установителен иск, без да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства, съответно не е обсъдил записванията в КП за монтаж на процесния електромер, които не са оспорени и не е обсъдил в цялост заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на обжалваното въззивно решение на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. В случая не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което съдът следва да се произнесе с решение по съществото на спора. Съдът намира за безспорно установено по делото, че ищцата С. Т. С. е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Електрическата енергия е доставяна в обект, находящ се в [населено място], [улица], №, с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН]. От приложения по делото протокол № 11206116 от 28.03.2017 г., съставен от служители на "Енерго-Про Мрежи" АД [населено място] и подписан от ищцата се установява, че за измерване на електрическата енергия в процесния обект е монтиран електромер с фабричен № 7889102 с налични показатели в регистрите за дневна тарифа - 025920 kWh и нощна тарифа - 09216 kWh. Липсва отбелязване за това, какви са показанията в останалите регистри. Видно от приложения протокол за последваща метрологична проверка на електромер № 1096р-А-6 от 14.02.2017 г. издаден от лицензирана лаборатория "Еллаб България" ООД в същия е удостоверено, че СТИ със сериен № 7889102, с показатели Тарифа 1 - 9216. 391 kWh и Тарифа 2 - 25920.423 kWh съответства на техническите изисквания за този тип средство за измерване. От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза от първоинстанционния съд, което не е оспорено от страните и което съдът възприема се установява, че процесният електромер тип АСЕ – "ACTARIS" с фабричен № 7889102 е произведен през 2008 г., като същата година е минал задължителна проверка за годност в БИМ. На 28.03.2017 г. е бил монтиран в обекта на потребление – [населено място], [улица], №, след като е преминал последваща проверка в лицензирана лаборатория. Вещото лице е посочило, че срокът му на метрологична годност е 6 години и изтича през 2023 г. Посочило е, че електромерът от този тип е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната електрически енергия по двата визуализирани на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Към датата на проверката – 21.02.2020 г. уредът е бил годно техническо средство за измерване на електрическа енергия. Като взема предвид посочените писмени доказателства, преценени в съвкупност със заключението на вещото лице по назначената СТЕ съдът приема, че към момента на монтажа на процесния електромер – 28.03.2017 г. същият е бил метрологично годен и е отговарял на техническите изисквания за измерване на електрическа енергия, както и, че е бил с нулеви показатели в регистъра за тарифа Т 3. От приложения по делото констативен протокол № 5100392 от 21.02.2020 г. се установява, че на 21.02.2020 г. служители на "Електроразпределение Север" АД са извършили техническа проверка на процесния електромер с фабричен номер 7889102, отчитащ потреблението в обект, собственост на ищцата. При проверката са отчетени стойности на Тарифа 1 – 010943 kWh и Тарифа 2 – 037275 kWh, измервателният уред е демонтиран, пломбиран с пломба 560290 и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката и от един свидетел, за който е удостоверено, че е внучка на потребителя. Процесният електромер е бил изпратен за експертиза в Български институт по метрология. Според приложния констативен протокол на БИМ-Регионален отдел Варна електромерът е предоставен на 24.02.2020 г. в плик, пломбиран с пломба № 560290; при оглед е констатирано съответствие с протокола за демонтаж № 5100392/21.02.2020 г., с показание на тарифите Т1 - 010943. 2 kWh, Т2 – 037275.1 kWh; не са констатирани механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. В протокола са посочени наличните необходими обозначения на табелата на електромера – номер на одобрен тип 4312, наличие и състояние на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера, знак от метрологична проверка – пломба № 5/08 - изправна, фирмен знак – пломба № А/2008 – изправна и изправни допълнителни стикери № 17.1.1002. В протокола е удостоверено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Actaris АСЕ 2000 трябва да се състои от две тарифи Т 1 и Т 2. Удостоверено е, че действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т 3 – 033209.9 kWh, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, че същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза се установява, извършеното претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 – нощна енергия, 1.8.2 – дневна енергия, че софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания в следствие на консумация на електрическа енергия от видимите на дисплея тарифи към скрития регистър 1.8.3. Според вещото лице електромерът е отчел цялото количество на потребената електрическа енергия в обекта, че електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 33209 Kwh е отчетена от процесния СТИ. В заключението се сочи, че електромерът тип АСЕ 2000 "ACTARIS" е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната електрическа енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно поникване в паметта на електромера. Според заключението вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел. енергия по нощна и дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Според вещото лице съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. Според заключението извършените математически изчисления по фактура № [ЕГН] са коректни и са извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера, като при изчисленията са употребени правилните цени на електроенергията, определени от КЕВР - по технологични разходи за отделните подпериоди. Като преценява събраните по делото писмени доказателства в съвкупност със заключението на вещото лице по назначената СТЕ съдът намира за установено, че в случая софтуерната намеса, довела до отчитане на електроенергия в Тарифа ТЗ от процесния електромер е извършена след монтажа на същия на 28.03.2017 г. в обекта на ищцата в [населено място], както и, че електромерът е отчел цялото количество на потребената електрическа енергия в обекта, съответно електрическата енергия натрупана в невизуализиран регистър 1.8.3 в размер на 33209 Kwh е отчетена от процесния СТИ. При констатирано наличие на натрупана ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ, приложими са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г., с които се определят условията и редът за установяване и редът и начините за преизчисляване на количеството ел. енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия или за която има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва извод, че за извършване на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Освен това в случая е установено, че количеството електрическа енергия, отчетено в невизуализирания регистър 1.8.3 е преминало през електромера и реално е доставена на абоната след монтажа на електромера на 28.03.2017 г. Преизчисляването в посочената хипотеза се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. В случая констативният протокол е съставен от оператора на мрежата в хипотезата на ал. 3 на чл. 49 ПИКЕЕ - при отсъствие на ползвателя или негов представител, поради което е подписан от свидетел/внучка/, който не е служител на оператора. Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества ел. енергия по реда на раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за "задължения към обществото", а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора. Преизчислените количества ел. енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. В конкретния случай ответното дружество – оператор на електроразпределителната мрежа е действал в съответствие с посочения в ПИКЕЕ ред и начин за преизчисляване на ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Като взема предвид изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Въззивното решение, като неправилно следва да се отмени изцяло и да се постанови друго в посочения смисъл. С оглед изхода на делото в полза на ответника "Електроразпределение Север" АД следва да се присъди сумата 5086.26 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции, включващи държавни такси, разноски за възнаграждение за вещо лице и адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение