Решение № 10467 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5767/2010 г.

Решение № 10467 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5767/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 323, ал. 2 на Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Стоян Константинов Попов, съдебен адрес гр. Варна, ул. "Владислав Варненчик" № 57, срещу решение по т. 58 на Висшия съдебен съвет по протокол № 14 от 08.04.2010 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца". Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Излага доводи за допустимост на жалбата, поради нередовна процедура по връчване на оспорения акт. Твърди, че в хода на административното производство е нарушено правото му на защита, тъй като не са посочени ясно твърдяните нарушения. Счита, че за да е налице нарушение на т. 5.9. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати е необходимо лицето, осъществяващо ходатайството, да има определен ресурс за това. Необходимо е деянието да е извършено при пряк умисъл. Счита, че дадените от него показания в хода на досъдебно производство не могат да бъдат доказателство по дисциплинарното дело. Необходимо е удостоверяването по надлежния ред на собствениците на мобилните телефони, чрез които е осъществен контактът. Излага доводи, че към момента на осъществяване на контакта лицето не е било осъждано за престъпление от общ характер, и че не е налице причинна връзка между контакта и кандидатстването за административен ръководител. Счита, че при определяне на наказанието органът не е отчел всички относими факти. Моли съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Оспорваното решение е правилно, постановено въз основа на безспорно установените по делото фактически обстоятелства, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Органът е спазил принципа на съразмерност - отчетена е тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Моли съда да остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита жалбата срещу решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) за допустима - подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена и в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. От представеното по делото известие за доставяне е видно, че съобщението за решението на ВСС е изпратено на адреса по месторабота на жалбоподателя. То не е получено лично от него, а от служител, упълномощен да получава служебната кореспонденция на съда. Същият не е упълномощен да получава лична кореспонденция на жалбоподателя, поради което връчването не е извършено съгласно чл. 45 и 46 ГПК. С оглед на това не са настъпили и свързаните с действителното уведомяване правни последици - срокът за оспорване на жалбоподателя не е започнал да тече. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е съдия в районен съд, гр. Варна. На 10.06.2009 г. ВСС публикувал решението си за обявяване на конкурс за административен ръководител - председател на районен съд, гр. Варна. На 23.06.2009 г. жалбоподателят подал документи за участие в конкурса. На 18.06.2009 г., на заседание на ВСС, е оповестено, че лице, под името "Красьо", обещава, срещу възнаграждение, осигуряване на подкрепа от членове на Съвета на магистрати, кандидатстващи за административни ръководители. По този повод в Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт". Под името "Красьо" е идентифициран Красимир Васков Георгиев. В хода на производството е установено, че в периода 01.01. - 30.06.2009 г. Георгиев е осъществил контакти с множество магистрати, кандидати за ръководни административни длъжности, между които и жалбоподателят. По предложение на петима члена на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", с решение на ВСС, е образувано дисциплинарно дело № 83/2009 г. за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на магистратите и уронване на престижа на съдебната власт - дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. Дисциплинарният състав провел две заседания - на 15.12.2009 г. и на 16.03.2010 г. Изслушал жалбоподателя, събрал и приел доказателства, включително представени от Попов, и на 01.04.2010 г. постановил решението си. В него приел, че на 15 и 16.06.2009 г. между жалбоподателя и Красимир Георгиев са проведени 2 телефонни разговора - изходящ и входящ с времетраене 137 и 113 секунди. Въз основа на представена по дисциплинарното дело информация от Главния прокурор приел, че Красимир Георгиев е управител на шест фирми, притежава недвижими имоти в София и Плевен, два автомобила. Доходите, декларирани от него и от управляваните от него фирми, в периода 2004 - 2008 г. не осигуряват необходимите средства за закупуване на притежаваните вещи и имоти и за поддържане на стандарта на живот, който имал. Въз основа на така установените фактически обстоятелства направил извод за осъществени "нерегламентирани" контакти на Попов с "компрометирано лице". Приел, че "компрометирано" е лицето, по отношение на което в обективната действителност съществуват злепоставящи факти, увреждащи неговата репутация. Приел, че липсва смислено и убедително обяснение за осъществените контакти Попов - Георгиев, което ги прави нередни, неприемливи и немотивирани, в този смисъл - нерегламентирани. Приел за неподкрепени от доказателствата твърденията на жалбоподателя, че не е провеждал разговори с Георгиев. Направил извод, че с действията си Попов нарушил т. 5.9 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и накърнил престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. За така установеното нарушение предложил на ВСС да му наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца". На заседанието на ВСС от 08.04.2010 г. е докладвано решението на дисциплинарния състав. Разисквания не са проведени. При последвалото гласуване резултатът е 19 гласа "за", 0 "против" и 2 "въздържали се". С решението си ВСС приел, че Попов извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ му наложил наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца". Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Стоян Константинов Попов за неоснователна по следните съображения: Видно от доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт релевират се твърдения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По твърдението за съществено нарушение на административнопроизводствените правила: Жалбоподателят твърди, че е било нарушено правото му на защита, нарушени са правилата за събиране на доказателства и не са събрани всички относими доказателства. Твърдението за нарушено право на защита е обосновано с довода за невъзможност да се установи за кое нарушение е повдигнато обвинение. Този довод на жалбоподателя е неоснователен. Видно от приложеното по делото предложение до ВСС, послужило като основание за образуване на дисциплинарното производство, поддържа се твърдение за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и за извършване на действия, уронващи престижа на съдебната власт. Именно тези нарушения са били предмет на дисциплинарното производство и по отношения на тях са събирани доказателства. В подробните обяснения на жалбоподателя, дадени пред дисциплинарния състав, точно тези две нарушения са били предмет на негов коментар. По тях се е произнесъл и дисциплинарният състав. В решението на дисциплинарния състав е посочено, че въз основа на доказателствата по делото съставът приема, че Попов е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ като кандидат за председател на районен съд, гр. Варна е осъществил контакти с компрометирано лице в период, предшестващ избора, с което е нарушил виновно т. 5.9. от кодекса и е накърнил престижа на съдебната власт. Следователно на жалбоподателя, с образуване на дисциплинарното производство, са били ясни твърдяните нарушения и правото му на защита с оглед на този факт не е било нарушено. Неоснователно е твърдението, че протоколът за разпит на жалбоподателя в качеството му на свидетел по досъдебно производство не може да бъде използван като доказателство в дисциплинарното производство. Същият е официален свидетелстващ документ и има, с оглед чл. 179, ал. 1 ГПК, обвързваща административния орган и съда материална доказателствена сила. Неоснователно е и твърдението, че не са събрани доказателства относно лицето, което е ползвало телефона, сочен като такъв на Красимир Георгиев. Видно от доказателствата по делото към материалите по дисциплинарното дело е приобщено писмо на Софийска градска прокуратура, изх. № 4-2931 от 12.01.2010 г., в което е посочено, че мобилен телефон с твърдения номер и съответния номер на сим-карта е собственост на "Пауър груп" ЕООД. В приложеното по делото писмо на Главния прокурор е посочено, че Красимир Георгиев е собственик и управител на това дружество. Справка в търговския регистър установява същото. Установеният по дисциплинарното производство номер на мобилен телефон е използван и за разговорите на Красимир Георгиев с всички останали магистрати, осъществили контакт с него, поради което за ВСС не е било налице съмнение относно факта, че мобилният телефон с процесния номер е използван от Красимир Георгиев. Следователно в хода на административното производство органът е събрал всички допустими и относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е направил изводите си. По твърдението за нарушение на материалния закон: Правилно жалбоподателят сочи, че нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ във вр. с т. 5.9 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати е формално, а не резултатно нарушение. Неоснователни са твърденията му, че деянието е съставомерно само, когато е извършено с пряк умисъл и когато съответното трето лице разполага с реален ресурс, за да осъществи неправомерно въздействие с цел кариерно развитие на магистрата. Има или няма възможност лицето, с което даден магистрат търси и/или реализира контакт с цел въздействие за кариерното му развитие, е ирелевантно за нарушението на магистрата. Това е въпрос на преценка на самия магистрат. Релевантното в случая е, че са извършени действия, нарушаващи морална норма, а съдържанието на моралните норми е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Т. 5.9 от кодекса постановява, че при кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти и да предприема действия, които уронват достойнството му. Т. е. за обществото, гарантирането на честно и основано само на ясни, предварително определени правила кариерно развитие на магистрата е ценност, която следва изрично да бъде защитена. Жалбоподателят, в периода преди провеждане на конкурса за административен ръководител се съгласил и осъществил контакт с лице, за което предполагал, че има възможност за въздействие върху кадровия орган на съдебната власт. Фактът на търсене и провеждане на контакт с такова лице, сам по себе си е нарушение на етичните правила. Не е необходимо деецът пряко да е съзнавал и целял това нарушение. Достатъчно е, че той е могъл да предвиди общественоопасните последици на деянието и да ги предотврати. Могъл е, защото моралната норма предписва точно и ясно дължимото поведение на магистрата при кариерно израстване. Предназначението на моралните правила е именно това - предварително да зададат на магистрата модел на поведение, спазването на който гарантира, че той ще изпълнява с чест функциите си и ще има морален авторитет, осигуряващ доверие на обществото в съдебната власт. Те служат като ръководни принципи, предпазват от нежелани грешки и премахват незнанието, като оправдание и извинение за нарушенията. Жалбоподателят не е съобразил поведението си с това морално правило. За нарушението на моралната норма е ирелевантен броят и продължителността на контактите. Важен е фактът на неговото търсене и осъществяване. А този факт е безспорно установен. Твърдението на жалбоподателя, че не е осъществявал контакт с Георгиев не е доказано. Административният орган е представил доказателства за проведени на 15 и 16.06.2009 г. телефонни разговори между жалбоподателя и Георгиев и тези доказателства не се оборват от обясненията на Попов, че поради многото телефонни разговори, които е провеждал на 15.06.2009 г., с оглед на различните му ангажименти, не може да си обясни позвъняването от телефонния номер на Георгиев. Не се оборват и от твърдението му, че обаждането на 16.06.2009 г. е просто връщане на обаждане от непознат номер, т. е. осъществени са инцидентни разговори. Съвкупната преценка на доказателствата, а именно - осъществените на 15 и 16.06.2009 г. контакти, съотнесени към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на контакти със същото лице и от други магистрати, кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, дават основание да се приеме за обоснован извода на административния орган за извършеното от жалбоподателя нарушение. В своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност, неправилност на поведението на магистрата, което уронва неговото достойнство. Възприятията на хората са реалност, поради което създаденото впечатление за неподходящо, недостойно поведение има същото значение, както действително осъщественото неподходящо поведение. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл, осъществявайки контакта, да отчете тези обстоятелства и да съобрази поведението си с тях. Несъобразяването, осъществено по личната воля и преценка на жалбоподателя, е довело до нарушение на професионалната етика. Като е преценил вярно фактите, административният орган правилно е приел, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ предпоставки са налице, което прави извода му за осъществяване на нарушението съобразен с материалния закон. Що се отнася до нарушението на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ следва да се посочи, че независимостта и почтеността са качества на съдебната власт, които гарантират ефективното осъществяване на основната й функция в държавата - поддържането и възстановяването на установения правен ред. Ефективното осъществяване на тази функция, от своя страна, гарантира вярата на гражданите в държавата, т. е. осигурява нейната стабилност. Изхождайки от това, законодателят, изрично е посочил, че действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, т. е. които поставя под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност, са дисциплинарни нарушения. По този начин законодателят е въвел изключително строги изисквания към поведението, към морала на магистрата. Магистратът е длъжен да поддържа и прилага високи стандарти на поведение и лично да ги спазва, така че моралният интегритет и независимостта на съдебната власт да бъдат запазени. С оглед на това личните контакти на жалбоподателя с лице, което в периода на избор на административни ръководители, има контакти и с други, кандидатстващи за ръководна длъжност в съдебната система магистрати, и с членове на ВСС, които контакти се осъществяват по идентичен за всички магистрати начин, създават у обществото убедително възприятие за непочтеност, а следствие на това и за зависимост на съдебната власт. Това е същността на извършеното от жалбоподателя, което уронва престижа на съдебната власт. Вярно е, че в мотивите си ВСС използва определени квалификации досежно контактите и лицето, с което те са осъществени, които се основават на негови лични качества, поведение и начин на живот. Но не тези квалификации, а същността на извършеното от жалбоподателя накърнява престижа на съдебната власт. Като е установил правилно извършеното от жалбоподателя административният орган е направил правилния извод, че с действията си Стоян Попов е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. За така установените нарушения ВСС е определил наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца". Това е най-лекото наказание, налагано на магистрат от ВСС. При определянето му административният орган е спазил разпоредбата на чл. 309 ЗСВ - взел е предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на жалбоподателя. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че административният орган не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства. Видно от мотивите на решението на дисциплинарния състав и обсъждането във ВСС изрично са отчетени положителните характеристични данни за Попов. Що се отнася до твърдението, че е налице несъразмерност на наказанието поради броя на контактите и липсата на такива непосредствено преди провеждането на конкурса следва да се посочи, че контактите са толкова на брой и са прекратени по външни, обективни причини. Един ден след осъществяването им - на 18.06.2009 г., публично е оповестен фактът на осъществени контакти на магистрати с лице, гарантиращо лобизъм пред кадровия орган на съдебната власт. С оглед на изложеното съдът счита, че наложеното наказание е определено при спазване на изискванията на ЗСВ и принципа на съразмерност. Видно от изложеното, твърдяните от жалбоподателя отменителни основания не са налице. При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което оспорването на Стоян Константинов Попов следва да бъде отхвърлено. С оглед на изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наред № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд