Решение № 5542 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2010 г.

Решение № 5542 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби и частна жалба: Касационната жалба на Радка Георгиева Петрова и Лазар Димитров Петров е подадена чрез упълномощен адв. Албена Йотова, против решение № 1189 от 11.09.2009 г., постановено от Пловдивския административен съд, ХII състав, по адм. д. № 263/2007 г. Втората касационна жалба срещу същото съдебно решение е подадена от Николай Христов Янев и Пенка Димова Янева, двамата от гр. Карлово. Горепосочените жалбоподатели релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и оспорват извода на съда за законосъобразност на процесното решение на ОбС - Карлово. Касаторите твърдят, че съдът е приел, че е налице спор за материално право, но е нарушил принципите на АПК, защото административният орган е трябвало да развие процедура по исков ред с искане за отмяна на нотариалните им актове. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно. Частната жалба е подадена от Общински съвет - Карлово, чрез упълномощен адв. Бакърджиев, против определение № 379 от 12.02.2010 г. по същото дело. Този жалбоподател възразява срещу намаляването на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от 500 лв. на 125 лв. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Пловдив не изразява становище по жалбите. Заинтересованите страни - "БКС" ЕООД, гр. Карлово и Рени Димитрова, Гинка Лазарова Димитрова, Виржиния Минчева Алашка-Цветкова, Антоанела Минчева Петкова, Генка Ненкова Пиргова, Тодорка Якимова Петрова, Евгения Петрова Генчева и Димитър Петров Димитров също не заявяват становища по касационните жалби и по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационните жалби, защото в решението е съобразена формалната обвързваща доказателствена сила на издадения акт за частна общинска собственост, който сочи като собственик на процесния имот общината. Относно обжалваното определение, предвид изискването на чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът правилно е присъдил разноските по делото в размер на 125 лв. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 1189 от 11.09.2009 г. са отхвърлени жалбите на Радка Георгиева Петрова, Лазар Димитров Петров, Николай Христов Янев и Пенка Димова Янева, както и оспорването на областния управител на област с административен център гр. Пловдив, против решение № 1088 на Общински съвет - Карлово, взето по протокол № 48/28.03.2007 г. като неоснователни и жалбоподателите - физически лица са осъдени за заплащане на разноски в размер на 125 лв. Решението в частта по оспорването на областния управител не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на настоящото касационно производство са касационните жалби на физическите лица, които са развили становище за наличие на тяхна лична собственост върху части от процесния имот - обект на процесното решение на ОбС. За да отхвърли жалбите Пловдивският административен съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това орган в предвидената за това форма и при спазване на материалноправните и процесуалноправните законови изисквания. В мотивите на обжалваното съдебно решение са разгледани подробно възраженията и твърденията на жалбоподателите и е обсъдена приетата съдебно- техническа експертиза, като е преценено, че относно процесния имот - УПИ III от кв. 15А по плана на гр. Карлово с площ 16840 кв. м. жалбоподателите и община Карлово се легитимират с документи за собственост, поради което между тях е налице материалноправен спор за собственост, който не следва да се разрешава в административния процес, а по реда на общия исков процес. От тук е изведено заключение, че към момента на постановяване на оспореното решение на ОбС - Карлово приетият като доказателство Акт за частна общинска собственост № 901/14.07.2003 г. за процесния имот не е опроверган и неговата формална доказателствена сила е обвързваща в административния процес, поради което единствената възможност да се обори акта за общинска собственост е провеждане на собственическа претенция по реда на гражданския процес, каквото е изискването на чл. 64, ал. 2 от ЗОС. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Пловдивският административен съд точно е констатирал, че процесното решение № 1088 по протокол № 48/2007 г. на Общински съвет - гр. Карлово попада в кръга на актовете по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА и съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който е издаден от законово оправомощен орган за разпореждане с частна общинска собственост, съобразно изискването на чл. 35 от ЗОС. С оглед на това правилно е съобразена формалната обвързваща доказателствена сила на съществуващия Акт за частна общинска собственост № 901 от 14.07.2003 г., в който е отразен като собственик на процесния имот община Карлово и в т. 11 от него е вписано изрично, че имотът е включен в капитала на търговско дружество "БКС" ЕООД с решение № 135, по протокол № 14 от 21.09.1995 г. на община Карлово. Правилни и съобразени с изискванията на чл. 64, ал. 2 от ЗОС са мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният акт на ОбС - Карлово е изцяло в съответствие с материалния закон, което се преценява към датата на неговото издаване. Констатирано е наличие на спор за материално право, който не може да бъде разглеждан в рамките на административносъдебното производство, както и липсата на преюдициалност по отношение на същия. Съдът прецизно е установил наличието на висящи съдебни производства - иск с правно основание чл. 108 от ЗС, иск за делба и административно дело по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ относно определяне на застроената част от имоти пл. № 2470 и № 2471 от кв. 15а по плана на гр. Карлово и по отношение на тях е извел верен и обоснован извод, че те не се отразяват на законосъобразността на процесния административен акт, тъй като посочените дела не са приключили с влязло в сила съдебно решение. С оглед на изложеното Върховният административен съд счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето им. По отношение на частната жалба, подадена от председателя на ОбС - Карлово срещу определение № 379 от 12.02.2010 г., настоящият съдебен състав счита, че е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С атакуваното определение е оставена без уважение молба на Общински съвет - гр. Карлово за изменение на решение № 1189 от 11.09.2009 г. в частта за разноските. Решаващият съдебен състав намира обжалваното определение за обосновано и съобразено с изискването на чл. 143, ал. 4 от АПК. Пловдивският административен съд правилно е присъдил разноските по делото в размер на 125 лева, доколкото процесуалното представителство на общината е осъществявано от един адвокат. Точно е констатирано, че от страна на ОбС - Карлово е представеното пълномощно за четирима упълномощени адвокати, с вписано адвокатско възнаграждение в общ размер 500 лв., което правилно е намалено на 1/4 от тази сума, тъй като с оглед цитираната по-горе норма на чл. 143, ал. 4 от АПК се присъжда минимално възнаграждение за един адвокат, опредено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. В случая не е установено упълномощаване на адвокатско дружество, поради което разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗА е неприложима. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение