Решение № 407 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 794 от 18.06.2024г., постановено по адм.д. 86/2024г. от Административен съд-Кърджали/АС-Кърджали/, с което по жалба на Ш. А. К. от [населено място] е обявено за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г., с изх.02-090-6500/5812#10 от 09.02.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, и преписката е върната на АО за ново произнасяне заявление за подпомагане 2018 от 25.05.2018г. с УИН 09/170518/11296 на Ш. А. К., в 30-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване указанията по прилагане на закона, дадени в Решение 390/02.12.2022г. по адм.д.288/2022г. на АС-Кърджали. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Ш. А. К., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмена молба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Кърджали е приел за установено, че обжалваното уведомително писмо е издадено след като с влязло в сила на 15.11.2023г. решение 390/02.12.2022г. по адм. дело 288/2022г. на Административен съд-Кърджали, оставено в сила с решение Решение 11106 от 15.11.2023г. по адм.д. 1370/2023г. на ВАС, е отменено предходно уведомително писмо по същото заявление за подпомагане на дружеството, в частта, с която са постановени намаления на исканите суми, както следва: по Подмярка 13.1/НР1-намаленвия в размер на 1353.91лв.; По Подмярка 13.2/НР2-намаления в размер на 2104.93лв.; По СЕПП-намаления в размер на 4149.19лв.; По СПП-намаления в размер на 58.26лв.; По ЗДП-намаления в размер на 1113.22лв., и преписката е изпратена на АО за ново произнасяне по депозираното заявление за подпомагане 2018 от 25.05.2018г. с УИН 09/170518/11296 на Ш. А. К., в отменената му част, съгласно изложените мотиви в съдебния акт. АС-Кърджали е приел, че в оспореното пред него УП с изх.02-090-6500/5812#10от 09.02.2024г. е възпроизведено съдържанието на отмененото с решението на АС-Кърджали УП с изх.02-090-6500/5812 от 06.07.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ. Съдът е счел, че при сравнение на двете визирани по-горе уведомителни писма се установява идентичност на посочените в таблиците данни за парцелите, приетите за установени площи, санкционираните площи, приетите неспазени изисквания, и оторизирани суми за посочените схеми/мерки, както и на фактическите и правни основания за размерите на оторизираните суми, като е еднакво съдържанието, когато са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. Съдът е посочил, че при трето по ред административно производство по заявлението на земеделския производител /ЗП/ Ш. К. от 25.05.2018г., АО не е установил никакви нови или допълнителни обстоятелства, а само е допълнил съображенията си относно приложението на материалния закон, които са в пряко противоречие със задължителното в тази фаза на административното производство тълкуване, направено с влязлото в сила решение 390/02.12.2022г. по адм. дело 288/2022г.на АС-Кърджали. АС-Кърджали е достигнал до извод, че процесното УП в оспорената част за отказ по заявление за подпомагане 2018-Форма физически лица от 25.05.2018г. с УИН 09/170518/11296 на Ш. А. К. е в противоречие с влязло в сила на 15.11.2023г. решение 390/02.12.2022г. по адм. дело 288/2022г. на Административен съд-Кърджали, поради което на осн. чл.177, ал.2, изр.1 от АПК същото се явява нищожно в тази част. Решението е правилно. От прочита на решение 390/02.12.2022г. по адм. дело 288/2022г. на Административен съд-Кърджали, е видно, че УП с изх.02-090-6500/5812 от 06.07.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ е отменено в частта за отказано финансово подпомагане в пълен размер по Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР2 СЕПП, СПП и ЗДП, поради установено от съда нарушение на материалния закон, съответно в съдебния акт за конкретни заявени от ЗП парцели не са установени основанията за намаляване размера на плащането или за отказ от плащане по схемите за директни плащания по чл.43, ал.3, т.1, т.5, т.6 от ЗПЗП (в приложимата редакция). Съдът е приел, че е налице нарушение на материалния закон при изчисляване сумата, с която е намалена субсидията за съответната схема и мярка поради наддеклариране, при взети от АО неправилни стойности на установената площ, наддекларирана площ и санкционирана площ. В случая безспорно е установено, че в предходното отменено УП и това с изх.02-090-6500/5812#10 от 09.02.2024г., са налице идентични мотиви обосноваващи отказа за финансово подпомагане, свързани с наддекларирана площ, вкл. за заявените от ЗП за подпомагане площи, частичният отказ за което е бил отменен от АС-Кърджали с влязъл в сила съдебен акт. Оспореният в настоящото съдебно производство АА е издаден в този му вид независимо от дадените подробни указания с влязъл в сила съдебен акт, свързани с материална незаконосъобразност на предходния АА в отменената негова част. Разпоредителните части на двете УП - отмененото с влязло в сила решение и оспореното в настоящето производство, и фактическите и правни основания за издаването им са идентични, макар вторият АА да е формално променен спрямо табличния вид на първото УП. Повторно издаденият акт, със същото съдържание като отменения, не поражда правни последици. Съдържанието на двата акта, правилно е преценено от първостепенния съд като идентично, предвид еднаквата мотивна и разпоредителна част по Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР2 СЕПП, СПП и ЗДП, т.е. за една и съща Схема/Мярка за една и съща кампания на същия заявител. УП с изх.02-090-6500/5812#10 от 09.02.2024г. е издадено при еднакво неправилно приложение на материалния закон с предходното, като при издаването на второто не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АС-Кърджали. Налага се извод, че двете предпоставки за приложение на чл.177, ал.2 АПК, а именно: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения АА с влезлия в сила съдебен акт при обективно и субективно тъждество, в случая са налице, поради което обжалваният АА е нищожен, както правилно е приел първостепенния съд. След като оспорения в настоящото производство АА е издаден в нарушение на задължителните указания на съда в предходното съдебно производство по тълкуване и прилагане на материалния закон, предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК преписката правилно е изпратена от първостепенния съд на компетентния АО със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които трябва да бъдат съобразени при новото произнасяне в указания от съда срок. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Противно на тезата на касатора с решение 390/02.12.2022г. по адм. дело 288/2022г. материално правния спор относно частичния отказ за финансово подпомагане по Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР2 СЕПП, СПП и ЗДП, спрямо посочените в съдебния акт парцели, е решен по същество ( оспорения АА не е отменен поради липса на мотиви), при което след връщане преписката на АО същия е бил длъжен да издаде нов АА, съобразен с мотивите на влязлото в сила съдебно решение, визиращи приложимия материален закон, касаещ отменената част на УП с изх.02-090-6500/5812 от 06.07.2022г.. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, при което този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правни услуги и съдействие от 12.11.2024г. с адв. Б. Милев. Възражението на касатора за прекомерност не се уважава, с оглед на обстоятелството, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение е към минимално предвидения в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗПЗП са без определен материален интерес по см. на чл.8, ал.1 от цитираната наредба. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение