Решение № 2431 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2018 г.

Решение № 2431 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Уишбон" ЕООД срещу решение № 445 от 13.11.2017 г. по адм. д. № 423/2017 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ към Общинска администрация Балчик за издаване на разпореждане за връщане на неоснователно платен местен данък върху недвижим имот и местна такса за битови отпадъци по направено от дружеството искане вх. № 30-147-2823.02.2017 г., потвърден с решение № 30-147-2-2/5.06.2017 г. на кмета на Община Балчик. С решение № 507 от 13.12.2017 г. /неправилно е записано 2012 г., вместо 2017 г. / по същото дело са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в решението. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок на 27.11.2017 г., при връчено съобщение за решението на 16.11.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил от фактическа страна, че между физически лица, в качеството им на продавачи и "Уишбон" ЕООД, в качеството му на купувач, е сключен договор за покупко - продажба № 197 от 12.12.2007 г. на Нотариус вписан под № 314 в регистъра на НК с район на действие гр. Балчик за поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., представляващ ПИ 02508.51.447 по одобрена КК, с административен адрес в. з. "Белите скали" гр. Балчик /Поправена е очевидна фактическа грешка "Белите скали" - вместо "Белите брези"/. Недвижимият имот - предмет на договора за покупко-продажба, е деклариран от "Уишбон" ООД /Поправена е очевидна фактическа грешка - деклариран от "Уишбон" ЕООД, вместо деклариран от "Тракия трейд" ООД/ с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 816/30.05.2011 г. От представените платежни документи и от заключението на изпълнената по делото съдебно -счетоводната експертиза е установено, че "Уишбон" ЕООД е заплатило данък за възмездно придобиване на посочения недвижим имот и за имота дружеството е внасяло данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 9 346, 53 лв и 20 510, 12 лв. Установил, че са постановени две влезли в сила решения на гражданските съдилища, с едното е отхвърлен иска за разваляне на договора за продажба за недвижимия имот, а с другото е отхвърлен отрицателния установителен иск, заведен от "Уишбон" ЕООД срещу община Балчик, че тя не е собственик на имота. Посочено е, че публичното задължение за ДНИ и ТБО възниква за този обект по силата на закона за всеки период и не се спори, че то е платено от "Уишбон" ЕООД, което като се е считало за данъчно задължено лице е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Жалбоподателят е ползвал и владял имота през тези години, построил е сграда в същия и е генерирал отпадъци. Направил извод, че няма колизия между правни норми, а е налице разграничение относно реда и условията за придобиване качеството собственик и последиците от влезли в сила решения, постановени в гражданските правоотношения и в публичното правоотношение, при наличие на конкретни законови изисквания за придобиване качеството на данъчнозадължено лице. Когато плащането на ДНИ или ТБО е извършено от надлежно легитимирано като собственик или ползвател лице, придобило качеството данъчно-задължен субект по смисъла на ЗМДТ, поради качеството данъчно-задължен субект, придобито по реда и условията на закона, плащането се счита дължимо извършено. Понятието недължимост в тази хипотеза има конкретно значение само в облигационните отношения между страните по прехвърлителната сделка. Решението е правилно като правен резултат. Част от доводите на касатора се изграждат върху допусната в съдебното решение очевидна фактическа грешка, че недвижимият имот - предмет на посочения договор за покупко-продажба, е деклариран от "Тракия трейд" ООД с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 816/30.05.2011 г., поради което съдът неправилно бил приел, че не това дружество, а "Уишбон" ООД е данъчно задълженото лице. Тази грешка е отстранена с решение № 507/13.12.2017 г. по адм. дело № 423/2017 г. по описа на АС - Добрич, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 445 от 13.11.2017 г., постановено по адм. дело № 423/2017 г. по описа на Административен съд – Добрич. Установено е, че на 12.12.2007 г. "Уишбон" ЕООД е закупило от физически лица поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., представляващ ПИ 02508.51.447 по одобрена КК, с административен адрес в. з. "Белите скали" гр. Балчик – НА, № 197 от 12.12.2007 г. на нотариус вписан под № 314 в регистъра на НК с район на действие гр. Балчик. Недвижимият имот - предмет на посочения договор за покупко-продажба, е деклариран от "Уишбон" ЕООД - гр. Варна с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 816/30.05.2011 г. От представените и приети като доказателства от община Балчик – Справка за постъпили плащания от "Уишбон" ЕООД за периода 12.12.2007 г. до 3.10.2017 г. и др. платежни документи е установено, че дружеството, в качеството му на приобретател на имота, е заплатило местен данък за възмездно придобиване на недвижим имот, като за същия имот е внасяло данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 9 346, 63 лв. и 20 510, 12 лв. С Решение № 265/10.07.2014 г. по гр. д. № 375/2013 г. по описа на Окръжен съд - Добрич /влязло в сила на 15.05.2015 г. /, са отхвърлени исковете на дружеството срещу физически лица за разваляне на договор за покупко-продажба, сключен с НА № 197 от 12.12.2007 г. за поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., представляващ ПИ 02508.51.447 по одобрена КК, с административен адрес в. з. "Белите скали" гр. Балчик. С решение № 110 по гр. д. № 408/2015 г., Районен съд Балчик е отхвърлен като неоснователен предявения от "Уишбон" ЕООД отрицателен установителен иск срещу община Балчик, да се признае за установено, че община Балчик не е собственик на ПИ с идент. 02508.51.447 по КККР на гр. Балчик, местност "Белите скали" с площ от 3 284 кв. м. Решението е влязло в законна сила на 7.02.2017 г. Връщането на сумите е поискано за периода плащания от "Уишбон" ЕООД за периода 12.12.2007 г. до 23.02.2017 г. /датата на подаване на искането/. Към момента на влизане в сила на решението по гр. д. № 408/2015 г. на Районен съд Балчик на 7.02.2017 г. е признато за установено, че имотът е собственост на Община Балчик, тъй като е отхвърлен установителния иск да се признае, че Община Балчик не е собственик. В този смисъл неправилно съдът е приел, че с решението на Районен съд Балчик с което е отхвърлен отрицателния установителен иск, заведен от жалбоподателя срещу общината, няма за последица, че "Уишбон" ЕООД не е собственик на имота, или че община Балчик е собственик. Решението има установително действие към момента на влизането му в сила. Но правилно е прието, че решението по гражданското дело, няма за пряка правна последица промяна или заличаване на данъчното задължение към минал момент, нито се възстановява висящността на публичното задължение погасено чрез заплащане. При положение, че за процесния период собственик на имота е била общината, дружеството има право да претендира от общината платените местни данъци за периода от 12.12.2007 г. до 7.02.2017 г., които се явяват платени за нейна сметка за този период, но не може да иска връщане на този данък от публичните органи, тъй като към момента на плащане на данъците и таксите е декларирало въз основа на нотариален акт, че е собственик на имота и е подало декларация за собственост на имота, поради което спрямо публичните органи данъкът е платен законосъобразно, но в отношенията между дружеството и общината като субект на частна общинска собственост данъкът би следвало да се дължи от общината. Публичните органи по събиране на местните данъци и такси към общината и Община Балчик са различни правни субекти и участвал в различни правоотношения, поради което ако една сума се дължи от общината не може да се иска връщане от публичния орган по събиране на местните данъци и такси към общината, а следва да се претендира по общия исков ред като платено без правно основание за чужда сметка. Представени са доказателства за постановено ново съдебно решение по друг предявен граждански иск. С решение № 98/18.07.2018 г. по в. гр. д. № 237/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна е развален, на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 197, т. II, рег. № 6323, нот. дело № 1040/12.12.2007 г. на Нотариус С. Илчев, с район на действие РС - Балчик, с рег. № 314 на НК, по силата на който физически лица продават на "Уишбон" ЕООД, гр. Варна, правото на собственост върху недвижим имот с площ 3 284 кв. м., с идентификатор 02508.51.447 по КК на в. з. "Белите скали", гр. Балчик, за сумата от 413 784 евро. Въззивният съд е счел предявените искове за допустими, макар между същите страни да е налице влязло в сила решение по гр. д. № 375/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което същите искове са били отхвърлени като неоснователни. Обосновал се е с наличието на новонастъпил факт след формиране на силата на пресъдено нещо, а именно евикцията, реализирана с влязлото в сила решение по гр. д. № 408/2015 г. на РС-Балчик, с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу Община Балчик отрицателен установителен иск за собственост на процесната недвижима вещ. Посочено е, че влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск не обвързва ответниците - продавачи на основание чл. 298, ал. 1 ГПК, които не са участвали в производството по него, но продавачите не биха отговаряли за съдебното отстранение, само ако освен, че не са били привлечени в делото, и докажат, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска, в случая за уважаване на отрицателния установителен иск /чл. 191, ал. 2 ЗЗД/, която кумулативно изискуема предпоставка е приета за неосъществена, тъй като ответниците се позовават на земеделска реституция по решение на ОбСЗГ - Балчик от 24.08.2006 г., която не е била завършена. С определение № 418 от 28.05.2019 г. по гр. д. № 4449/2018 г. на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решение № 98 от 18.07.2018 г. по в. гр. д. № 237/2018 г. на Апелативен съд Варна, обжалваната част. Следователно договорът за продажба е развален с влязъл в сила съдебен акт. Жалбоподателят следва да прецени дали следва да претендира платените местни данъци от продавачите на имота. Обжалванато в настоящото касационно производство съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. В публичното правоотношение едно лице се легитимира като собственик, заявява се като задължен субект пред общината, с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент се счита за задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. Недвижимият имот е деклариран от "Уишбон" ЕООД – Варна с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 816/30.05.2011 г., към която е приложен и нотариален акт № 197 от 12.12.2007 г. за покупко-продажба на недвижимия имот, като към този момент данъчно задълженото лице е "Уишбон" ЕООД. Неправилно е прието от решаващия съд, че влезлите по-късно решения на гражданските съдилища, с които е отхвърлен отрицателният установителен иск срещу общината, няма за последица, че "Уишбон" ЕООД не е собственик на имота, или че община Балчик е собственик на същия, но правилно е прието, че това решение, няма за пряка правна последица промяна или заличаване на данъчно задължените лица към минал момент, нито се възстановява висящността или дължимостта на едно задължение, което вече е погасено чрез заплащане. Към този момент плащането е извършено законосъобразно, последствие са настъпили обстоятелства, установяващи със сила на присъдено нещо, че друго лице е собственик на имота, което дава основание тези лица да уредят помежду си имуществените си отношения, но не е основание за връщане на платените данъци и такси на жалбоподателя от публичния орган. В касационната жалба се излагат доводи за липса на задължение за плащане на такса битови отпадъци, че не е доказано фактическото престиране на услугата по сметосъбиране и сметоизвършване, не са представени заповедите на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, с които се определят границите на районите, в които през релевантните периоди Община Балчик ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; договорът с дружеството - изпълнител за извършване на услугата по периоди; график, схеми и райони, в които се предоставя услугата съгласно заповедта на кмета; протоколите за текущ контрол по изпълнение на услугата; решения на Общинския съвет съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси за определяне на годишния размер на таксата, пътни листа на обслужващите машини и др., по делото не са представени доказателства относно поддържането на депо на територията на Община Балчик и обезвреждането на отпадъци в него, не е доказано, че фактически се предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползуване. Следва да се има предвид, че искането за връщане на платени местни данъци и такса битови отпадъци подадено от "Уишбон" ЕООД с вх. № 30-147-2/23.02.2017 г. не се основа на тези обстоятелства, поради което не разглеждани от административния орган и от съда и не могат да се въвеждат за първи път като фактически обстоятелства в касационното производство, с оглед забраната за фактически установявания в касационното производство. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение