Решение № 12905 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14141/2010 г.

Решение № 12905 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14141/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Виктор Георгиев Вучелийски срещу решение № 2928 от 21.09.2010 г., постановено по адм. д. № 3837/2010 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗДС-2043/17.03.2010 г. на зам. директора на СДВР, с която на основание чл. 75, т. 6 ЗБЛД е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България до настъпване на законово основание за нейната отмяна" по отношение държавите извън Европейския съюз. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Ответникът - зам. директорът на СДВР, не взема становище по касационната жалба. С допълнителна молба на процесуалния му представител от 7.07.2011 г. прави искане за прекратяване на производството поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита, с оглед служебно прекратеното действие на оспорената заповед. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът намира същата за неоснователна. С оспореното решение на АССГ е отменена Заповед ЗДС-2043/17.03.2010 г. на зам. директора на СДВР, с която на основание чл. 75, т. 6 ЗБЛД на Виктор Георгиев Вучелийски е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за напускане на Република България до настъпване на законово основание за нейната отмяна" по отношение държавите - членки на Европейския съюз. Извършвайки контрол за законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 6 ЗБЛД, АССГ е приел, че задължението на Вучелийски попада в дефиницията на закона за парични задължения в големи размери към физически или юридически лица според посоченото в искането на частния съдебен изпълнител с район на действие Софийски градски съд и с рег. № 860 на КЧСИ, за налагане на ПАМ. Счел е, че не се доказва личното имущество на жалбоподателя да покрива безспорно установените парични задължения, а доводи за наличие на втората алтернатива, изключваща приложението на нормата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД - надлежно обезпечение на паричните задължения, не са направени в хода на производството. При тези констатации и по аргумент от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, законосъобразността на наложената мярка е преценена с оглед правният статус на адресата като гражданин на Европейския съюз - Арг.: чл. 20, § 1 и чл. 21, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 3, § 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите - членки. Съобразявайки приоритетно първичното и производно общностно право, съдът е приел оспорената заповед в частта, в която се забранява на адресата напускане на страната по отношение на държавите-членки на Европейския съюз, за незаконосъобразна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД противоречи на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО, като е приложил актът на вторичното общностно право, отменяйки оспорената заповед в частта й по отношение държавите - членки на Европейския съюз. В останалата част е преценил актът за законосъобразен - постановен при наличие на законоустановените предпоставки. Предмет на оспорване е решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповедта за прилагане на ПАМ по отношение на държавите, извън Европейския съюз. В останалата част същото е влязло в законна сила - Сравн.: чл. 296, т. 2 ГПК, вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК. Решението е неправилно, макар и не по изложените от касатора съображения. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. Конститутивният ефект на решението на Конституционният съд има незабавно действие, което означава, че не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на обявените за противоконституционни негови разпоредби. От обявената противоконституционност на нормата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД следва, че същата не може да бъде годно основание за издаване на обжалваната заповед. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване на противоконституционна на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение като новонастъпил юридически факт от съществено значение за спора по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК и да остави без приложение нормата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД. При това положение наложената на касатора ПАМ е без основание, поради което заповедта за постановяването й подлежи на отмяна в цялост като незаконосъобразна. Искането на ответника по касационната жалба за прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес с оглед прекратяване действието на ПАМ по програмен начин чрез отразяване в Автоматизираната информационна система "Наложени мерки за административна принуда", е неоснователно. Освен, че твърдението не е доказано по надлежния ред, следва да се има предвид, че прекратяване действието на ПАМ е ex nunc, при което адресатът има правен интерес да установява нейната незаконосъобразност към момента на на прилагането й с издаване на оспорената заповед. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,