Решение № 7299 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8550/2012 г.

Решение № 7299 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8550/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 338 от 22.05.2012 г., постановено по адм. дело № 405 от 2012 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3288 от 10.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Нико М" ЕООД, със седалище в гр. Плевен, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на "Нико М" ЕООД, със седалище в гр. Плевен, е отменил посочения по-горе АУПДВ на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 17 862,50 лв. за 2009 г., във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 15/260509/28043. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като същият не бил мотивиран. Изложените в него фактически констатации не можели да заменят реалното наличие на мотиви. Нямало разяснение защо вече одобрените площи са приети за "недопустими" за подпомагане и какви критерии са били приложени за този различен извод. Не бил изяснен и начинът на формиране на сумата, подлежаща на възстановяване. Това водело до извод за привидни мотиви, които съдът е приел за липса на такива. Това водело от една страна до ограничаване на правото на лицето на защита, а от друга - до невъзможност съдът да извърши преценка на законосъобразността на акта. Съдът е допуснал и експертиза, която да установи конкретните фактически основания за издаване на спорния АУПДВ, но е приел, че изводите на експертното заключение не могат да бъдат средство за допълване на фактическите основания за издаване на акта и неговите мотиви. Съдът е приел също, че оспореният акт бил издаден и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 34 и 36 АПК. Приел е още, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвали доказателства за умишлено наддеклариране от страна на жалбоподателя, което го освобождавало от санкция, съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Налице било и несъобразяване с целта на закона. Така приетото е законосъобразно. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Съгласно чл. 59 от АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за неговото издаване. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито какво е основанието, нито каква е методиката, по която е определен размерът на сумата, нито каква е причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 2009 г. земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър "Система за идентификация на земеделските парцели"), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 34 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил адресата за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на делото разноските са в тежест на касатора. Процесуалният представител на ответника е направил своевременно искане за присъждане на такива пред настоящата инстанция. От приложения договор за правна защита и съдействие от 7.03.2013 г. е видно, че между "Нико М" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя му Юлиан Генов от една страна и адвокат Искрен Йотов от друга страна е сключен договор с предмет: процесуално представителство по адм. дело № 8550/2012 г. на Върховния административен съд. По силата на същия договор е уговорено възнаграждение от 850 лв., като сумата е изплатена в брой. По направеното от процесуалния представител на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" възражение за прекомерност настоящата съдебна инстанция намира, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се присъди по-нисък размер на възнаграждението, което се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Този размер не може да бъде по-малък от минимално определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 150 лв., съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата. На основание § 2 от допълнителните разпоредби на цитираната наредба възнаграждението трябва да се присъди в трикратен размер, който възлиза на 450 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,