Решение № 4400 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15750/2010 г.
ВАСIV отделение29.03.2011 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 1.07.2010 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав по адм. дело № 85/2009 г. Осъжда Георги Костадинов Соколов от с. Лозен да заплати на Антоанета Иванова Цветанова от гр. София сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща направени за настоящата инстанция разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4400 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15750/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Костадинов Соколов от с. Лозен, чрез процесуалния му представител адвокат Константин Димитров против решение от 1.07.2010 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав по адм. дело № 85/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на Столична община, район "Панчарево" не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Антоанета Иванова Цветанова от гр. София в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адвокат Лиляна Божилова, оспорва касационната жалба по изложени съображения относно правилността на постановеното от СГС решение. Претендират се направените за настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото приема касационната жалба за допустима, като предявена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Производството по адм. дело № 85/2009 г. пред СГС е образувано по жалбата на Георги Костадинов Соколов срещу заповед № РД-46-422/10.07.2002 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево" след отмяната на първоначално постановеното по нея решение № 220/19.11.2008 г. по адм. дело № 2294/2002 г. на СГС, АО, III "Д" състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съгласно указанията, дадени с решение № 10994/28.09.2009 г. постановено по кас. дело № 3768/2009 г. на ВАС, четвърто отделение. С решението от 1.07.2010 г. жалбата на Георги Костадинов Соколов срещу заповед № РД-46-442/10.07.2002 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево", с която се признава право на Антоанета Иванова Цветанова да придобие собственост при условията на § 4а, § 4д и § 4з ПЗР ЗСПЗЗ върху имот пл. № 381, в местност "Чикеро - Чоланица", землище на с. Лозен, район "Панчарево", Столична община е отхвърлена и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 350 лв. За да постанови посочения резултат Софийският градски съд е приел, че жалбата е неоснователна, предвид наличието на всички кумулативни предпоставки по смисъла на § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ за признаване на правото на Антоанета Цветанова, като правоприемник на ползвателя на процесния имот, да придобие правото на собственост върху този имот при условията на посочения текст. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка и след обсъждане на релевантните за спора факти и доводите на страните, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Решаващият състав на СГС обосновано е констатирал, че процесният имот е предоставен за ползване на Цветан Димитров Цветанов - наследодател на Антоанета Цветанова, на основание ПМС № 76/1977 г. видно от удостоверение № 440/4.09.1978 г. издадено от ИК на ОНС - с. Лозен - РНС "Девети септември" - София. Правилно е съобразено, че в случая е налице и втората регламентирана от законодателя предпоставка за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ - ползвателят е изградил сграда в имота преди 1.03.1991 г. В резултат съвкупната преценка на данните от изслушаните по делото свидетелски показания и приобщените заключения на вещи лица по допуснатите съдебно - технически експертизи е направен обоснован извод, че в имота през 1983 - 1984 г. е изградена масивна сграда с площ 28 кв. м върху бетонова основа, която не попада в хипотезите на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ. Аргумент в тази връзка, както е отбелязано и от първата инстанция, се съдържа в констативен акт № 1006/2.02.1984 г. относно незаконна постройка осъществена в имота, ползван от Цветан Цветанов. Правилно решаващият състав е приел за ирелевантно обстоятелството дали строежът е законен, след като нито разпоредбата на § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, нито тази на § 63 ПЗР ЗСПЗЗ му придават някакво значение за дължимата от органа преценка по искането, по което е издадена обжалваната заповед. Неоснователен се явява и наведеният от касатора довод, че след като протоколът, изготвен от назначената от кмета на Столична община, район "Панчарево", комисия за даване на становище относно наличието на предпоставките по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, не е подписан от един от нейните членове, то същият е нищожен, а оттам и че е налице съществен порок при издаването на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. След като становището е подкрепено от мнозинството членове на посочения колективен помощен орган липсва основание да се приеме, че заповедта е издадена без да е налице положително становище на комисията по предявеното от Антоанета Цветанова искане по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, нито от такива, за които следи служебно. С оглед направеното искане за присъждане на разноски и изхода от спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на заинтересованото лице Антоанета Иванова Цветанова направените за настоящото инстанция разноски за адвокатска защита, установени по представения по делото договор за правна защита и съдействие № 29/25.10.2010 г. Предвид това и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,