Решение № 8898 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5775/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. М. Ю., представен от адв. Манолова, срещу решение 3988/18.04.2025г. на Административен съд Хасково по административно дело 673/2025 г. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди пропуск на съда да обсъди и анализира фактите, представляващи предпоставки за предоставяне на търсената международна закрила, включително личната му бежанска история. Оспорва изводите на съда за отсъствие на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Отрича връзката на правните изводи на съда с отнесения пред него правен спор. Изразява убеждение, че при решаването на спора не е взето предвид обстоятелството, че кандидатът за закрила е непридружен непълнолетен, което го отнася към уязвима група лица и предполага съобразяване на най-висшия интерес на детето. Прилагането на принципа на най-висшия интерес на детето не било обусловено само от липсата на непосредствена опасност за живота му и от осъществяването на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Според касатора съдът не е обсъдил приложимостта на забраната за non refoulment. Влизането в сила на решението на председателя на ДАБ би заключило група хора, включително деца, в правен вакуум в страната ни при отказ от закрила и невъзможност за връщане в страната по произход. Търсената защита е за отмяна на обжалваното решение и на оспорения административен акт. Ответникът по касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. Ю. срещу решение 2316/07.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от Ю. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени. По установяванията на инстанцията по същество Х. Ю. е регистриран като сирийски гражданин, непридружен непълнолетен, [заличен текст] по народност, [вероизповедание], неженен, без образование. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 4 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. В искането за предоставяне на международна закрила не се твърдели обстоятелства, сочещи на основателни опасения за преследване по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По мотивите на съдебния акт опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Съдът е обсъдил справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ с информация относно Сирийската арабска република, посочената от кандидата за закрила причина за напускане на страната по произход изключително тежкото икономическо положение на семейството му и основанието му да избере България, като държава, в която да получи закрила усещането за по-голяма безопасност в страната. Заключил е, че целта на Ю. не е получаване на закрила, а използване на механизмите за закрила за събиране на семейството, което било несъвместимо с целите на хуманитарния статут. Първостепенният съд е обсъдил особеното качество на търсещия закрила в контекста на правилата на Конвенцията за правата на детето и Общ коментар 14/2013 та Комитета по правата на детето. Отнесъл е кандидатът за закрила към лицата от уязвима група по § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Приел е, че правото на детето по чл. 16 от Конвенцията за живот в семейството не следва да се ограничава по икономически съображения. Защитата на интереса му се постигала със завръщането на молителя на сирийска територия за събиране с близките му. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Решението притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът е дефинирал материалните предпоставки за предоставяне на международна закрила. Описал е приетите за установени факти и информационните източници за тях. Отрекъл е настъпването на правните последици на недоказаните факти тези от правопораждащите фактически състави. Бежанската история на кандидата на закрила е ценена като доказателствено средство за мотивите му да напусне държавата по произход. Касаторът изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Само тогава оплакванията му биха се отнесли към съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността като касационните основания за неправилност на съдебния акт. Неопределено е оплакването, че съдът не е извършил правилна преценка на личната бежанска история на търсещия закрила. За да представлява касационно основание, порокът на решението следва да е конкретен и да е посочен точно и мотивирано (вж. чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК). Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти. Без да се твърдят конкретни допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). В молбата на Ю. за предоставяне на международна закрила не се съдържат твърдения той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Неотносими към тази форма на международна закрила са опасенията, основани на състоянието на вътрешен въоръжен конфликт и търсенето на по-добри условия за живот. Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за осъществяване на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По бежанската му история Ю. е икономически мигрант, което не е само по себе си източник на основателен страх от преследване. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на Ю. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. . Не се основава на съдържанието на съдебния акт доводът на касатора за пропуск на съда да съобрази обстоятелството, че е потърсил международна закрила като непридружен непълнолетен. Съобразен с материалния закон е изводът на първостепенния съд за най-добрия интерес на детето. По правилото на чл. 6а ЗУБ при прилагането на този закон е от първостепенно значение най-добрият интерес на детето, като преценката на този интерес се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето. Разпоредбата на чл. 6а ЗУБ е част от общите положения на закона, чийто предмет на регулиране е определянето на условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения (вж. чл. 1, ал. 1 ЗУБ). Предоставяната от РБ закрила включва, убежище, международна закрила и времена закрила (вж. чл. 1, ал. 2 ЗУБ), като в приложното поле на ЗУБ са международната и временната закрила (съобр. чл. 1а, ал. 1 и гл. Втора ЗУБ). Зачитането на най-добрия интерес на детето предполага преценка на предпоставките за предоставяне на търсената международна закрила по ЗУБ в контекста на обстоятелствата по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето във вр. с § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Ако някои от тези обстоятелства се обвържат с материалните предпоставки за предоставяне на закрилата, то установяването им е условие за издаване на облагоприятстващия индивидуален административен акт. Отричането на правото на международна закрила поради отсъствието на пораждащия това право юридически факт не се изключва от позоваването на правилата за зачитане на най-добрия интерес на детето, тъй като по хипотеза не чрез института на тази форма на закрила се осигурява съхраняването на този интерес. Отказът от закрила на търсещия такава непридружен непълнолетен чужденец не създава правен вакуум и не представлява непременно засягане на неговия най-добър интерес. Ю. е ненавършило пълнолетие лице по смисъла на чл. 2, б. г от Директива 2013/33, която се прилага и за целите на Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (в този смисъл решението на Съда по дело С-441/19). При отречено право на международна закрила гражданинът на трета страна казусът е в приложното поле на Директива 2008/115, съгласно чл. 2, § 1 от нея и при спазване на § 2 от този член 2. Следователно по принцип по отношение на чужденеца се прилагат предвидените в нея общи стандарти и процедури за извеждане (т. 40 от цитираното решение на Съда). Наличието на подходяща възможност за приемане в държавата на връщане на съответното непридружено непълнолетно лице е условие за взимане на решение за връщането му по чл. 6, ал. 1 от Директива 2008/115 с арг. от чл. 10, § 2 от същата директива (така т. 52, 55 и 56 от решението на Съда по дело С-441/19), а не на решението за предоставяне на международна закрила. Кандидатът за закрила не е посочил в молбата за закрила и в интервюто обстоятелства, определящи го като субект на заплахата по чл. 4, ал. 3 ЗУБ при завръщане в държавата по произход. Затова и пропускът в извънсъдебната фаза на производството да се изследва прилагането на забраната за non refoulment не е с белезите на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсва порок на административния акт, който съдът да е пропуснал да възприеме. Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на Х. Ю. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение