Решение № 234 от 14.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 41/2009 г.

Решение № 234 от 14.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 41/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Подсъдимият С. С. Й. обжалва по касационен ред въззивно решение № 244/4.ХI.2008 г. по внохд № 509/2008 г. АС-Пловдив с доводи за явна несправедливост на наказанието по съображения, че неправилно е отказано условното осъждане по чл. 66 НК. Аргумент е, че няма причинени вреди - сделките са фиктивни и фиска не е увреден. Освен това в случая са налице само смекчаващи обстоятелства, поради което и неправилно е приложена нормата на чл. 24 НК и отказано условно осъждане по чл. 66 НК. Искането е да се намали наказанието по размер и приложи условното осъждане. Прокурорът е на становище решението да остане в сила поради неоснователност на жалбата. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: В производство по Глава ХХVII - Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият С. С. Й. е признат за виновен и осъден за две престъпления по чл. 257, ал. 1, предл.I-во, първото във вр. с чл. 255, ал. 1, чл. 26, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК и чл. 373, ал. 2 НПК, а второто - във вр. с чл. 256, предл. I-во, чл. 26, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК и чл. 373, ал. 2 НПК на по 1 (една) година и 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода; на основание чл. 23 НК му е наложено да изтърпи 1(една) година и 11(единадесет) месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 24 НК е увеличено със 7(седем) месеца на 2 (две) години и 6(шест) месеца при общ първоначален режим за изтърпяване. Първото е с предмет данъчни задължения в размер на 1334925,50 лв., а второто - 955625,46 лв. Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание са неоснователни. По начало съображенията касаят съставомерността на деянията на подсъдимия и вината му, но тези обстоятелства в настоящето производство не подлежат на проверка. Наказанията за всяко от престъпленията са определени поотделно, като са взети предвид подчертано високата степен на обществена опасност на деянията, която определя като такава и тази на личността на дееца. Съобразени са всички смекчаващи обстоятелства и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК. Правилно е приложен и чл. 24 НК за увеличаване на наложеното за съвкупността наказание, като се има предвид проявената престъпна упоритост и висока степен на засягане на фиска. Обоснован и законосъобразен е и извода, че за постигане целите на наказанието е наложително подсъдимия да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Основания за повече снизхождение към подсъдимия по делото не се установяват. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът