Решение № 5214 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15063/2008 г.

Решение № 5214 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15063/2008 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Бургас, срещу решение № 973/30.10.2008 г., по адм. д. № 487/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество като се отхвърли жалбата на ЕТ "СПРИНТ-Стоян Терзиев", със седалище и адрес на управление в гр. Бургас срещу изричния отказ с изх. № 70-С-331/7.03.2008 г. на директора на ТД "Приморие" при община гр. Бургас за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, представляващ павилион с площ 20 кв. м., находящ се на ул. "Александровска", пред дома на НХК. Ответникът ЕТ "СПРИНТ-Стоян Терзиев", в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като се иска решението на съда да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на ЕТ "СПРИНТ-Стоян Терзиев", изричния отказ с изх. № 70-С-331/7.03.2008 г. на директора на ТД "Приморие" при община гр. Бургас за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, представляващ павилион с площ 20 кв. м., находящ се на ул. "Александровска", пред дома на НХК и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът приел, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати административнопроизводствени правила и на материалноправни норми. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображения, че административния акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Нормата има императивен характер. Административният акт следва да съдържа фактически и прави основания за издаването му. Липсата на мотиви е достатъчно основание да се приеме, че е незаконосъобразен и тези съображения не могат да бъдат замествани от допълнително излагани такива в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и в касационната жалба. В конкретния случай обосновано е прието, че отказът е немотивиран, а съображения не се съдържат и в решението на комисията, послужило като основание за издаването му. Дори и издаден акта при условията на оперативна самостоятелност, задължение на съда е да провери неговата законосъобразност. Задължение, както на заинтересуваните лица, а така също и на административния орган е да спазват изискванията на одобрената от общинския съвет Наредба, приета на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Затова и спазването на установените правила в последната следва да се преценяват от съда при контрол за законосъобразност на отказа. Ето защо е следвало заинтересуваните лица да бъдат запознати за това, коя е действащата и одобрена схема, а в случай на нейната промяна от предходната година, същата е следвало да бъде оповестена, а не това да става известно на заявителите едва след решението на общинския съвет, какъвто е конкретния случай. Правилно съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прилаганият механизъм не е предвиден нито по разпоредбите на ЗУТ, нито в Наредбата на общинския съвет и по този начин са съществено нарушени административнопроизводствени правила. При така възприетата фактическа обстановка, изводът на съда за незаконосъобразност на отказа е в съответствие с представените по делото доказателства, поради което е обоснован и законосъобразен. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението в тази му част, с която е отменен отказът, следва да се остави в сила. Решението в частта, с която преписката е върната на общината за ново произнасяне следва да се отмени, тъй като е отпаднал правният интерес за издаване на разрешение за поставяне, с изтичане на срока за който същото е претендирано - до 31.12.2008 г. и административният орган не би могъл да го издаде за минало време, а само за предстоящ период. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия състав на основание чл. 221, ал. 2 от АПК