Решение № 7088 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2009 г.

Решение № 7088 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община С. З., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. против решение № 52 от 15.12.2008 г., постановено по адм. дело № 594/2008 г. на Административен съд - С. З., с което е отменена негова заповед № 1086 от 22.06.2005 г., за признаване на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ на право на А. А. да придобие собствеността върху имот № .., находящ се в землището на с. Х., местност "М.". В касационната жалба са развити доводи, за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отхвърлена първоначалната жалба против заповедта на кмета на община Стара Загора. Ответникът - М. С. Т., чрез пълномощника си адв. Х. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни доводи са развити в писмени бележки. Ответникът - А. С. А. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че доводите, че мотиви за издаването на заповедта се съдържали в молбата на правоимащия са неоснователни. Комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е следвало да мотивира протокола си. Същият следва да отговаря на изискванията на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като комисията следва да извърши цялостна преценка на доказателствата във връзка с наличие на обстоятелствата по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта на кмета е немотивирана и издадена в нарушение на чл. 15, ал. 2 от ЗАП (отм.), поради което правилно и законосъобразно е решението на съда, с което е приел, че същата е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и я е отменил. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Старозагорския административен съд е образувано по жалба против заповед № 1086 от 22.06.2005 г., за признаване на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ на право на ползвателя А. А. да придобие собствеността върху имот № .., находящ се в землището на с. Х., местност "М.". В жалбата са развити твърдения за нейната незаконосъобразност поради липса на мотиви, фактически и правни основания за издаването й. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил. Приел е за установено, че административното производство е започнало по искане - заявление вх. № 1201024 от 2.06.1992 г., подадено от ползвателя А. А., с което е поискал трансформиране на правото му на ползване в право на собственост върху земеделски имот от 1000 кв. м, в м. "М.", землището на с. Х., с построена сграда със застроена площ от 35 кв. м. Ползването на имота е предоставено на основание и по реда на ПМС № 11/1982 г., което се установява от удостоверение № 35 от 5.02.1988 г. Заявлението е разгледано от комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70 от 15.01.1998 г. на кмета на общината, изменена със заповед № 165/1998 г., като с протокол № 18 от 14.04.1998 г., помощният орган е приел, че подалите заявления ползватели по приложения списък имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като не е отразено за всеки конкретно кои от предпоставки са налице - по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на какво основание ползват имотите. Сред ползвателите с право на трансформация е посочен и А. А. На същия е отреден с влезлия в сила ПНИ имот № 10, с площ от 600 кв. м, записан в регистъра към ПНИ на негово име. Жалбоподателката се легитимира като възстановен собственик с решение на ОСЗГ за имот от 2000 кв. м, като видно от помощния план, както и от данните в заключението на назначената техническа експертиза, които не са оспорени и са приети от съда, имотът, съставлява стар имот № 5. Имот № 10 по ПНИ попада изцяло в имот № 5 по помощния план. Съдът е приел за установено, от представеното строително разрешение, както и от гласните доказателства, че в имота на ползвателя през 1990 г. е била построена сграда от 32 кв. м върху бетонов фундамент, която понастоящем не съществува. При тези данни съдът е извел правен извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изискванията за форма и съдържание на акта. На първо място заповедта е издадена в нарушение на нормата на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.), действал към момента на издаването й, тъй като не съдържа фактическите основания за постановяването й, както и мотиви кое правно основание - по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е приложимо. Такива мотиви не се съдържат и в протокола на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Същият не отговаря и на изискванията на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като не съдържа становище относно наличието на условията по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. С посоченото, съдът е приел, че е осъществено и нарушение на процесуалните правила, тъй като протоколът на помощния орган е съществен елемент от сложния фактически състав по признаване на правото да се придобие собствеността. Съответно и постановената заповед е издадена при посочените нарушения, тъй като не съдържа мотиви, посочване на фактически и правни основания за издаването. Имотът не е индивидуализиран по площ и граници, при положение че има влязъл в сила ПНИ. При констатираните нарушения съдът е постановил отмяна на оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба на кмета на общината, че е възможно правното основание да бъде извлечено от документите по преписката - ползувателят е посочил в искането си § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, налице са данни за предоставено право на ползване по реда на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, имотът е подробно индивидуализиран. Посоченото не е достатъчно. Данните в заявлението са само едни твърдения на молителя, които същият подкрепя с посочените доказателства. Административният орган е длъжен, чрез помощния си орган и сам да изследва заявените данни, да прецени доказателствата и въз основа на същите да изгради изводите си. В случая това не е сторено - както в протокола на помощния орган, така и в самата заповед липсва посочване на фактическото основание за признаване на правото да се придобие собствеността, липсва изведено правното основание, липсват мотиви. Вярно е, че жалбоподателят е предприел необходимите действия в срок и е представил доказателства, относно претендираното право, но административният орган не е спазил изискванията на закона. Правилно съдът е посочил, че се касае до сложен фактически състав, за да се постанови трансформация на правото на ползване (което в случая безспорно е установено) в право на собственост. Помощният и административният орган следва да обсъдят и да установят, кое от основанията - по § 4а или по § 4б в случая са налице. По делото са налице данни както за реализиране на сграда, така и данни, че в имота е имало лозе (овощна градина). С ПНИ имотът е отреден с площ от 600 кв. м, индиция за признаване на права по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочените данни е следвало да бъдат обсъдени, в това число и характера на постройката и съответствието и с изискванията на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като помощният орган - комисията по § 62 и административният орган изложат мотивите си, съответно становището си кое е приложимото правно основание. В случая това не е спазено. Съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, въз основа на протокола на комисията по ал. 2, кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателя. Протоколът на комисията е съществен елемент от сложния фактически състав, в който следва да се изложи становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи по § 4, както и дали са налице другите условия по § 4а или § 4б. Процедурата е точно регламентирана и неспазването й съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая кметът на общината е постановил процесната заповед въз основа на немотивиран протокол и липса на фактически основания относно претендираното спорно право, както и липса на конкретно правно основание, по отношение на което да се преценява спазването на предпоставките. Липсата на мотиви, фактически и правни основания за издаването на заповедта е основание за отмяната й, по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Административният акт е незаконосъобразен и правилно е отменен. По изложените съображения, настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,