Решение № 7768 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2009 г.

Решение № 7768 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитър Ангелов Димитров от гр. Ямбол против решение № 19 от 13.02.2009 год., постановено по адм. д. № 248/2008 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 89 от 13.11.2008 год. на началника на РУ на МВР-Ямбол за отказ да му бъде издадено разрешение за закупуване и пренасяне на един брой гладкоцевно и един брой ловно нарезно оръжие на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства са тълкувани от съда едностранно, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Претендират се разноски. Ответникът началникът на РУ на МВР - Ямбол оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено възражение. Претендират се разноски за юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че Димитър Ангелов Димитров страда от психично заболяване, което е установено по надлежния ред, поради което е осъществен съставът на забраната за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ. В подкрепа на този извод е обсъдил всички относими към делото факти и обстоятелства и е мотивирал становище по тях. Установено е, че срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство по дознание № 12/2006 год. за престъпление по чл. 346 от НК, което е прекратено по надлежния ред, тъй като деецът е наказателно неотговорен по смисъла на чл. 31 от НК. Не се спори по делото, че Димитров боледува от биполярно афективно разстройство - маниен епизод без психотични симптоми. Административният орган е изискал справка от наблюдаващ психиатър д-р Лариса Димитрова, която заключава, че жалбоподателят страда от това заболяване, но в момента е в ремисия и не се води на диспансерно наблюдение. Тази диагноза е потвърдена и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изслушана по делото. За да обоснове правните си изводи, административният съд е обсъдил и представеното от Димитър Ангелов към искането за издаване на разрешение медицинско свидетелство от д-р Лариса Димитрова № 380 от 11.09.2008 год. Същото удостоверява, че заявителят е клинично здрав и не се води на диспансерно наблюдение. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно и в съответствие с данните по административната преписка съдът е приел, че в разглеждания случай не са налице фактически обстоятелства, от които да се направи обоснован извод за липса на законоустановената забрана по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ. Неоснователен е доводът, че първоинстанционният съд не е взел предвид и е игнорирал в изводите си горецитираното медицинско свидетелство. Това писмено доказателство е обсъдено в съвкупност с всички събрани по делото относими доказателства. Касационната инстанция споделя изводите на Административния съд - Ямбол, при които последният е дал вяра на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, неоспорено от страните. Според вещото лице, посоченото психично разстройство се характеризира със склонност към рецидиви, като не може да се говори за необратимо излекуване, което се потвърждава и от справката на клиничния психиатър. Не е възможно да се прогнозира и продължителността на фазите. Доводът на касатора, че при издаване на съдебния акт не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, с което е допуснато процесуално нарушение на чл. 12 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е неоснователен. В съответствие със задължението, установено с цитираната разпоредба, съдът извършва цялостна преценка на всички доказателства по делото, като взема предвид събраните в производството пред административния орган и тези представени в хода на съдебния процес. Интерпретацията на доказателствата е направена с оглед съображенията на административния орган да издаде обжалвания административен акт и допълнително събраните такива, което налага единственият законосъобразен извод за наличие на предпоставките за постановяване на оспорения отказ. В правото на административния орган е да обсъди събраните по преписката доказателства, както и да цени едни от тях, съответно да не съобрази в изводите си други. Както правилно е приел първоинстанционния съд, изводите на административния орган относно установените относими към предмета на правния спор факти и обстоятелства съответстват и на допълнително събраните в хода на съдебно-административното производство доказателства. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал противоречие с материалния закон. Правоотношенията по отнемане на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани от специалния закон. Същият предвижда разрешителен режим за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контрола върху него на компетентния административен орган, като обвързва последния и с изисквания за спазване на въведените със закона забрани. В конкретния случай самият факт на установено психично заболяване (което изначално включва признаците на обостряне и ремисия) съставлява основание за отказ на разрешението, без оглед на доказателствата за неговото клинично състояние в ремисия към момента на предявяване на искането, събрани в хода на производството, както и нейното времетраене. Всички останали оплаквания, развити в касационната жалба, са доводи във връзка с възможността за самостоятелна преценка от страна на издателя на акта и доколко той би имал възможност да разреши придобиване на огнестрелно оръжие на лице с установено психично заболяване, което към момента на подаване на искането е в ремисия, а не сочат порочност на съдебното решение. При така установените факти и обстоятелства и във връзка с императивната норма на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт. Поради изложеното касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд - Ямбол следва да се остави в сила. Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят такива за настоящата инстанция в размер на 150 лв. на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд